Европа ускорява курса към стратегическа самостоятелност след напрегната тристранна среща във Вашингтон, на която датският външен министър Ларс Льоке Расмусен разговаря с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио за спора около Гренландия и арктическата сигурност.
Срещата във Вашингтон: прелом за датската и европейската политика
На 14 януари датската делегация обсъди в Белия дом желанието на президента Доналд Тръмп Съединените щати да „притежават“ Гренландия и категоричния отказ на гренландските власти. Въпреки решението за създаване на работна група на високо равнище, несъгласията остават дълбоки, призна Ларс Льоке Расмусен. Европейският парламент излезе с твърдо изявление в подкрепа на Дания и Гренландия, като в Европа вече назрява смяна на подхода – от декларации към реални ангажименти на терен.
„Сложихме всичките си яйца в кошницата на Съединените щати… Това беше скъп урок – доверихме се на американците и не биваше да го правим“, заяви Микел Рунге Олесен, старши научен сътрудник в Датския институт за международни изследвания.
Войници в Арктика и дипломатически ходове
Франция, Германия, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Швеция, Финландия и Естония изпращат свои военнослужещи за европейско учение в Гренландия. Паралелно Париж открива постоянно френско консулство в Нуук в началото на февруари. В обръщение към въоръжените сили на 15 януари президентът Еманюел Макрон обяви първоначално разгръщане:
„Първоначален екип от френски военнослужещи вече е на място и в идните дни ще бъде подсилен със сухопътни, въздушни и морски средства.“
Сигналът е нарочно видим. Кристине Нисен, главен анализатор в мозъчния тръст Think Tank Europa, обобщи ефекта:
„Представете си, че американски хеликоптер каца в Гренландия – какво виждат екипажите? Никого? Шейна с кучета? Или редица европейски войници? Разликата е огромна.“
Отрезвяването в Копенхаген
„Най-проатлантическите политици днес са най-разочаровани и скептични – например министър-председателят Мете Фредериксен и бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен“, каза още Микел Рунге Олесен. По думите му Дания вече търси европейска алтернатива за сигурността си.
Стратегическа автономия: от лозунг към действие
Марлене Винд, професор и директор на Центъра за европейска политика към Университета в Копенхаген, вижда консолидация:
„В момента всички се сближават в рамките на Европейския съюз. Обединена Европа не е това, което Доналд Тръмп иска – той предпочита разделен континент. В този смисъл това е автогол.“
И още:
„Научихме, че не бива отново да изпадаме в зависимост от Съединените щати… Няма да обвързваме информационната си инфраструктура, въоръжението и сигурността си с личност, която толкова ясно демонстрира враждебност към Европейския съюз и Европа.“
Призивите за автономия са вече откровени. Преди седмица германският бригаден генерал Франк Пипер коментира, че Германия и Европа не могат надеждно да основават сигурността си върху американския „ядрен чадър“, стигайки до тезата, че Берлин се нуждае от собствен ядрен капацитет.
Дълбоката зависимост от американския военнопромишлен комплекс
Пилотите на съюзниците летят на самолетите на „Локхийд Мартин“ (вкл. F‑35), „Палантир“ доставя ключови системи за наблюдение, а оперативната съвместимост на ученията в НАТО предполага американски стандарти и технологии. Европа е дълбоко вплетена в американската военна екосистема и излизането от нея ще бъде процес, а не моментно решение.
Парите и посоката на вложенията
Кристине Нисен припомня, че през есента Дания направи най-голямата военна инвестиция в историята си – 58 милиарда крони (≈ 7,8 млрд. евро) за нова наземна система за противовъздушна отбрана – и избра европейско решение. От 2004 г. страната нямаше такава система, което улесни скъсването с американска зависимост, каквато съществува при изтребителите F‑35.
Европейските бюджети за отбрана растат след руската инвазия в Украйна и натиска за достигане на изискванията на НАТО. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира за първи път от две десетилетия най-големият дял от износа на американско оръжие през периода 2020–2024 г. е насочен към Европа. Ако старият модел на внос се промени, американското оръжейно лоби ще усети силен натиск, отбелязва Нисен.
Опит за канализиране на напрежението
След разговора си с Марко Рубио Ларс Льоке Расмусен заяви, че е адресирал и аргумента за руско или китайско влияние в Арктика: Копенхаген инвестира в арктическа отбрана, САЩ могат да инвестират и разположат сили, а американското присъствие в Гренландия реално е намаляло през годините. По думите му от десетилетие около Гренландия не е забелязан китайски военен кораб. Той напомни и пример, че президентът Доналд Тръмп в миналото е обмислял „да притежава“ Панамския канал, но е изоставил идеята: ако Европа задържи вниманието му достатъчно дълго, може би и Гренландия ще бъде забравена.
Какво означава това за България
За държава като България – член на ЕС и НАТО – европейският курс към по-голяма отбранителна самостоятелност предполага по-целенасочени инвестиции в противовъздушна и противоракетна отбрана, боеприпаси и индустриални способности, по-дълбоко участие в общите проекти по Постоянното структурирано сътрудничество и по Европейския фонд за отбрана, както и укрепване на сигурността в Черно море. Балансът между европейска интеграция и съюзническа оперативна съвместимост остава ключов.
Финалната картина
Европейски войници вече пътуват към Гренландия, консулството на Франция в Нуук отваря врати, а Копенхаген и партньорите му изпращат сигнал за готовност да защитят европейските интереси в Арктика. В същото време лидерите на континента не са изоставили напълно и стратегията на изчакване – между реалните действия на терен и надеждата, че най-напрегнатите теми постепенно ще слезат от дневния ред във Вашингтон.
Обобщение
- 14 януари: Дания разговаря във Вашингтон с Джей Ди Ванс и Марко Рубио за Гренландия; разногласията остават.
- Европейски отговор: войници от осем държави се включват в учение в Гренландия; Франция открива консулство в Нуук и увеличава военното присъствие.
- Ключови гласове: Микел Рунге Олесен, Кристине Нисен и Марлене Винд очертават курса към по-самостоятелна Европа.
- Индустрия и разходи: Дания инвестира 58 млрд. крони (≈ 7,8 млрд. евро) в европейска ПВО; SIPRI отчита рекорден дял на американски оръжия за Европа (2020–2024).
- Риск и баланс: ЕС остава обвързан с американски технологии, но ускорява автономията – с последствия и за българската отбранителна политика.
