Почти 25 000 граждани на трети страни са пристигнали у нас за работа през 2025 г. – общо 24 642 души с издадени разрешения и регистрации от Агенцията по заетостта. Най-силно присъствие има в хотелиерството и ресторантьорството, селското и горското стопанство и строителството, а част от чуждите работници са заети в здравеопазването, търговията, транспорта, промишлеността и в дейности по създаване и разпространение на информация и творчески продукти.
Кои идват и къде работят
За извършване на трудова дейност с разрешение от Агенцията по заетостта са одобрени 1295 граждани от Турция, Република Северна Македония и Индия. Разрешения за дейност на свободна практика са получили 7 лица от Руската федерация, Беларус и Украйна.
Сезонно заети до 90 дни са били 19 057 души от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна заетост до 90 дни са пристигнали 4211 работници от Турция, Република Северна Македония и Индия.
Регистрираните от Агенцията по заетостта чуждестранни граждани с български произход са 72, от Сърбия, Молдова и Украйна, основно в търговия, преработваща промишленост, транспорт, складиране и пощи.
Какви разрешителни и процедури се прилагат
По информация на Агенцията по заетостта, съвместно с дирекция „Миграция“ се прилагат четири основни процедури: Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), Синя карта на ЕС, Разрешение на сезонен работник до 9 месеца (РСЗ) и разрешение за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер. ЕРПР съчетава правото на пребиваване и достъп до пазара на труда, Синята карта е насочена към висококвалифицирани специалисти, РСЗ покрива продължителен сезонен труд до девет месеца, а вътрешнокорпоративният трансфер позволява временно преместване на кадри в рамките на една международна компания.
Експертен коментар: нуждата от кадри и защо вносът е неизбежен
Според Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, данните показват нарастващ интерес на чужденци да работят в България и ускоряване на процеса по внос на работна ръка. Тя подчертава значението на облекчени процедури и по-малко документи, на фона на демографските предизвикателства и факта, че част от секторите остават неатрактивни за българите.
„Не говорим за загуба на наши работни места.“
По думите на Василева кадри от чужбина вече работят в производството, складовете и транспортните фирми. Относно възможностите българи от чужбина да се завърнат по програмата „Избирам България“, тя смята, че това няма да е достатъчно, за да покрие търсенето на пазара:
„Хората, които биха се прибрали в България, няма да са достатъчни.“
Експертът допълва, че няма конфликт между привличането на чужди работници и инициативите за връщане на българи – процесите се допълват.
Поглед към 2026: рискове и акцент върху изкуствения интелект
През 2026 г. ще продължат геополитическите рискове и предизвикателствата за снабдителните вериги, предупреждава Василева. Според нея компаниите трябва да изграждат по-устойчиви и разнородни стратегии за привличане на кадри, включително с по-широко използване на изкуствен интелект (ИИ), който поема много от оперативната работа и освобождава време за фокус върху здравето и баланса между професионалния и личния живот.
Накратко
- 24 642 граждани на трети страни са получили разрешения и регистрации за работа у нас през 2025 г.
- Най-много сезонни до 90 дни: 19 057 от Узбекистан, Киргизстан и Турция; краткосрочни до 90 дни: 4211 от Турция, РСМ и Индия.
- 1295 са с разрешения за работа (Турция, РСМ, Индия); 7 свободни професии (Руската федерация, Беларус, Украйна).
- 72 лица с български произход работят в търговия, преработваща промишленост, транспорт, складиране и пощи.
- Ключови процедури: ЕРПР, Синя карта, РСЗ до 9 месеца, вътрешнокорпоративен трансфер.
- Експертен акцент: нуждата от кадри расте; облекчаване на процедурите и по-широко използване на ИИ през 2026 г.
