Липсата на желание за ходене на работа и отчетлив спад на мотивацията са сред най-ранните сигнали за професионално прегаряне (бърнаут) при медицинските специалисти у нас. Това подчерта доц. Момчил Баев, преподавател в Нов български университет и основател на фондация „Астра Форум“, който представи в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) монографията си „Качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България“.
Как изглежда прегарянето в болниците
По думите на доц. Баев, симптомите често се развиват под повърхността и се виждат като умора, раздразнение и изтощение на работното място. При медиците нерядко се наблюдава и „тихо напускане“ – не отсъствие от работа, а постепенно отдръпване: спад на мотивацията, липса на емпатия, разсеяност и забравяне като защитни механизми срещу прегарянето.
„Липсата на желание за ходене на работа е един от основните признаци за бърнаут при медицинските специалисти. Спадът на мотивацията, появата на физическа и психическа умора, раздразнение и изтощение на работното място са други характеристики на това състояние“, каза доц. Момчил Баев.
Причините: йерархия, натиск и липса на участие
Според доц. Баев коренът на проблема често е в атмосферата и организацията на работа. Болниците имат изразена йерархична структура и канали на комуникация основно по вертикала – решенията се спускат отгоре надолу. Оперативните екипи носят огромна отговорност за здравето и живота на пациентите, но почти не участват във вземането на решения. Напрегнатата комуникация между колеги допълнително усилва риска от прегаряне.
„Когато човек е претоварен с отговорности, но няма никакви права и свободи да взима решения, това е чудесна рецепта за бърнаут“, допълни доц. Баев.
Дежурства без край: 12, 24, понякога 48 часа
Претоварването е системен проблем. Медиците често работят между 12 и 24 часа, а по думите на доц. Баев има случаи дори на 48-часови дежурства. Към това се добавят и периодите „на разположение“ – специалистите са у дома, но нямат право да изключват телефона и трябва да са готови да тръгнат към лечебното заведение по всяко време.
„Често те работят между 12 и 24 часа, чувал съм дори и за 48-часови дежурства“, коментира доц. Момчил Баев.
Млади срещу опитни: адаптивност и мъдрост
Психическото напрежение засяга и младите специалисти. Според доц. Баев те се адаптират по-бързо към нови условия. По-възрастните носят мъдростта на опита, а младите – мъдростта на времето, което им помага да виждат посоката и собствените си потребности.
„Ако по-възрастните специалисти имат мъдростта на опита, то младите имат мъдростта на времето — те знаят от какво имат нужда и в каква посока да се движат“, каза той.
Пандемичен фон и официални дефиниции
Доц. Баев задълбочава изследванията си върху темата по време на COVID пандемията, когато негови приятели и колеги споделят преживяванията си от отделенията. Междувременно Световната здравна организация (СЗО) признава професионалното прегаряне в МКБ-11 като професионален феномен, свързан с хроничен стрес на работното място.
„Професионалното прегаряне е синдром, резултат от хроничен работен стрес, който не е управляван успешно. То се характеризира с чувство за енергиен дефицит или изтощение; увеличена психическа дистанция от работата или негативизъм и цинизъм към нея; и намалена професионална ефективност“, се посочва от Световната здравна организация в МКБ-11.
Какво следва: признание, разговор и мерки
В началото на събитието директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова благодари на доц. Баев за ангажираността и смелостта да поставя психичното здраве на медиците в центъра на вниманието. По-късно той изнася публична лекция на тема „Служба под клетва“. Сред решенията, за които професионалните общности настояват, са по-ясни правила за смените, по-хоризонтална комуникация, включване на екипите във вземането на решения и системна психологическа подкрепа в лечебните заведения.
Обобщение
- Симптоми: липса на желание за работа, спад на мотивацията, физическа и психическа умора, раздразнение, изтощение.
- „Тихо напускане“: отдръпване без отсъствие – спад на мотивацията, липса на емпатия, забравяне, разсеяност.
- Причини: йерархична структура, вертикална комуникация, висока отговорност без участие във вземането на решения, напрегната колегиална среда.
- Натоварване: дежурства от 12 и 24 часа, срещат се и 48-часови; периоди „на разположение“ без право да се изключва телефонът.
- Контекст: темата е изследвана по-задълбочено в условията на COVID пандемията; СЗО дефинира прегарянето в МКБ-11.
- Институционален фокус: НЦЗПБ – признание от проф. Ива Христова; публична лекция „Служба под клетва“.
