Слънчевата и вятърната енергия за първи път изпревариха изкопаемите горива в производството на електроенергия в Европейския съюз през 2025 г., показва нов доклад на глобалната организация за енергийни проучвания „Ембър“ (Ember). Според анализа, слънцето и вятърът са осигурили малко над 30% от електроенергията, докато изкопаемите горива са паднали до 29%.
Какво показват данните
Общият дял на възобновяемите източници – включително водната енергия и биомасата – през 2025 г. достига 47,7% от електропроизводството в ЕС. Ядрената енергия заема още 23,4%.
Производството от въглища се срива до историческо дъно от 9,2%, докато газът остава съществена част от енергийния микс – 16,7%, след увеличение от около 8% спрямо предходни нива. Този профил очертава ускорения преход към нисковъглеродни източници, но и подчертава уязвимости, свързани с газа.
Газът – оставащата уязвимост и геополитическият риск
Авторите на доклада предупреждават, че рискът от енергийна принуда от страна на износители на изкопаеми горива остава висок през 2025 г. ЕС вече се ангажира да стане изцяло независим от руския природен газ не по-късно от края на 2027 г., като вносът по тръбопроводи по дългосрочни договори трябва да бъде прекратен до 1 ноември 2027 г.
„Увеличаването на инвестициите в местни възобновяеми източници е ключът към намаляване на геополитическите рискове и стабилизиране на пазара на електроенергия“, посочват от „Ембър“.
Какво означава това за България
За българската енергетика тенденцията в ЕС носи двойно послание: от една страна, възобновяемите източници вече доказано могат да поемат водеща роля; от друга – сигурността на доставките и ценовата стабилност ще изискват ускорени инвестиции в мрежи, гъвкавост и съхранение на енергия. Това е важно както за промишлените потребители, така и за домакинствата, които се нуждаят от предвидими сметки и надеждно електрозахранване.
Експертите подчертават, че разширяването на батерийните системи за съхранение, укрепването на електропреносната и електроразпределителната мрежа и усъвършенстваното управление на търсенето са ключови за по-високия дял на слънцето и вятъра в енергийния микс на ЕС – и на България – без компромис със сигурността на доставките.
Как да се задържи тенденцията
Съгласно доклада, устойчивият напредък изисква последователни политики и инвестиции в местни ресурси. Това включва ускорени процедури за нови проекти, по-бърза интеграция на гъвкави мощности и пазарни стимули за балансиране.
„Зависимостта от един-единствен външен доставчик – включително извън Европа – може да подкопае сигурността на ЕС и да отслаби преговорната му позиция“, предупреждават от „Ембър“.
Крайният ефект от тези мерки би бил по-стабилни и предвидими цени на електроенергията, по-висока енергийна независимост и по-малка експозиция към геополитически сътресения – цели, които имат пряко значение и за българската икономика.
На кратко
- Слънце и вятър над изкопаемите горива: над 30% срещу 29% от електропроизводството в ЕС през 2025 г.
- Възобновяеми общо: 47,7%; ядрена енергия: 23,4%.
- Въглища: историческо дъно от 9,2%; газ: 16,7% (ръст с около 8%).
- Геополитика: ЕС цели пълна независимост от руски газ до края на 2027 г.; край на тръбопроводните дългосрочни договори до 1 ноември 2027 г.
- Какво следва: повече местни ВЕИ, батерии, по-силни мрежи и управление на търсенето за сигурни доставки и стабилни цени.
