Омбудсманът Велислава Делчева настоява за ясен и строг регламент и реален контрол върху изолацията и физическото ограничаване на пациенти с психични заболявания, като предлага ключови промени в Закона за здравето и въвеждане на национален регистър за всяка приложена мярка в реално време. Позицията е изпратена до Комисията по здравеопазването в Народното събрание, съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.
Защо е нужен нов регламент
В становището си Делчева посочва, че многобройни проверки през годините са установили системни нарушения при прилагането на крайни принудителни мерки към пациенти с психични разстройства, често без адекватен механизъм за контрол.
Наредба №1 от 28 юни 2005 г. не отговаря на международните стандарти и допуска продължителна изолация и имобилизация (връзване) без ясни основания, лимити и последователност.
Какво предвижда законопроектът и какво според омбудсмана липсва
Предложеният нов чл. 92а въвежда обща регламентация на мерките за временно физическо ограничаване, но оставя ключови детайли да се уредят с подзаконов акт. Омбудсманът подчертава, че правото на лична свобода и телесна неприкосновеност е фундаментално и изисква пълна, ясна и законова регламентация, а не разпоредби, които могат да се променят с подзаконови актове.
Конкретните предложения на омбудсмана
Делчева препоръчва в закона изрично да се уредят основанията, редът, продължителността и честотата на мерките за изолация и имобилизация. Тя настоява още за създаване на единна национална информационна система, в която в реално време да се регистрира всяка мярка „изолация“ и „имобилизация“ във всички психиатрични стационари, при гарантирана защита на личните данни и публична месечна отчетност от Министерството на здравеопазването.
Критичните констатации на международните наблюдатели
Позицията на омбудсмана е в съзвучие с критичните становища на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията през 2021 г. и 2023 г., които характеризират насилието и унизителното отношение в психиатричните институции като системен провал. Това подчертава необходимостта от стриктни стандарти, проследимост и отчетност.
Позитиви в законопроекта: забрана на нечовешко отношение и съдебна защита
Като особено положително Делчева оценява въвеждането на новия чл. 149а и свързаните разпоредби, които забраняват всяка форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение и предвиждат ясен механизъм за съдебна защита при нарушаване правата на пациентите. Това е дългогодишна препоръка на институцията на омбудсмана и ключов инструмент за реална защита.
Задължителни аутопсии при смърт в психиатрични заведения
Ключова препоръка на омбудсмана е изпълнена с включването на изискване за задължителни патологоанатомични аутопсии, включително химико-токсикологичен анализ, при смърт на пациенти в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ. Липсата на такава практика досега пречи на обективния анализ на причините за смърт и на превенцията на бъдещи пропуски.
Дефицити в системата и нужда от услуги в общността
Проверките на омбудсмана и констатациите на КПИ показват сериозен дефицит на психосоциална рехабилитация, недостиг на персонал и ограничени терапевтични възможности. Делчева препоръчва държавната политика да приоритизира развитието на услуги в общността и подкрепата за семействата на хората с психични заболявания.
Общински комисии и социални оценки
Омбудсманът подкрепя създаването на общински комисии по психично здраве (чл. 148а), като препоръчва ясно да се регламентират редът за номинация и изискванията към членовете им. Тя настоява за разширяване на интегрираната здравно-социална подкрепа по реда на Закона за социалните услуги, но изразява сериозни резерви относно възлагането на специализирани социални оценки на дирекциите „Социално подпомагане“, които не разполагат с необходимия експертен капацитет.
Гаранции за непълнолетните
В частта за правата на непълнолетните Делчева подкрепя предложените изменения за засилване на процесуалните и материалните гаранции при настаняване на лица под 18 години в психиатрични заведения.
Местен контекст: ефект и за Пловдив
Предлаганите промени ще се отразят пряко на практиките в психиатричните отделения и центрове в цялата страна, включително в Пловдив и региона, където очакванията са за по-голяма проследимост на мерките и по-добра защита на пациентите.
Дума на омбудсмана
Омбудсманът Велислава Делчева заявява, че голяма част от предложенията на институцията са отразени в проекта, но е необходим по-широк консенсус и по-детайлна законова уредба:
„В предложения законопроект са съобразени голяма част от предложенията на институцията на обществения защитник, правени през годините с оглед защита правата на хората с психиатрични заболявания. Като омбудсман, защитаващ правата на всички граждани, считам, че за приемането му е необходимо да бъдат взети предвид мненията и становищата на всички заинтересовани страни, както на органите и институциите, които той пряко касае, така и на работещите в системата на психиатричната помощ в страната, за да бъдат защитени в достатъчна степен правата на пациентите с психични разстройства и запазване на човешкото им достойнство, залегнали в Конституцията на Република България, законодателството на страната и международните договори.“
Контекст и следващи стъпки
В края на миналата година експерти се обединиха около тезата, че страната има нужда от специален закон за здравно-психиатричната грижа. Предложенията на омбудсмана допълват тази посока: по-строга законова рамка, национален регистър, реални механизми за контрол и отчетност и ясни гаранции за правата на пациентите. Очаква се Комисията по здравеопазването в парламента да разгледа текста и предложенията за прецизиране.
Обобщение
- Омбудсманът Велислава Делчева настоява за законови правила за изолация и имобилизация, а не само подзаконови.
- Предлага национална система за реално време и месечна публична отчетност от Министерството на здравеопазването.
- Критикува Наредба №1 от 28 юни 2005 г. като остаряла и несъответстваща на стандартите.
- Подкрепя новия чл. 149а за забрана на нечовешко отношение и съдебна защита; позитив оцени и задължителните аутопсии с химико-токсикологичен анализ.
- Идентифицира дефицити: недостиг на персонал, слабости в психосоциалната рехабилитация и терапевтичните възможности; приоритет – услуги в общността.
- Подкрепя общинските комисии по психично здраве (чл. 148а), но има резерви към възлагането на специализирани оценки на дирекциите „Социално подпомагане“.
- Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията критикува системни провали през 2021 г. и 2023 г., което налага по-строги стандарти.
