Правителството на Франция, оглавявано от министър-председателя Себастиен Льокорню, оцеля след два вота на недоверие, внесени от крайната левица и крайната десница, заради решението на кабинета да прокара част от бюджета за 2026 г. без гласуване в Националното събрание по чл. 49.3 от Конституцията.
Какво се случи в парламента
Двата вота на недоверие бяха разгледани в долната камара в петък след напрегнати дебати. Първият вот бе внесен от „Непокорна Франция“ (LFI), вторият – от „Национално обединение“ (РН). Общо 269 депутати подкрепиха вота на крайната левица, но за сваляне на правителството бяха нужни 288 гласа. Вторият вот, предложен от крайната десница, събра още по-малка подкрепа.
Лидерът на крайната десница Марин льо Пен осъди хода по чл. 49.3 и описа бюджетните дебати като изопачени.
„Унизаваща пародия“ и „злоупотреба с Конституцията“, заяви Марин льо Пен.
Защо социалистите и консерваторите не бутнаха кабинета
Решаващо се оказа, че Социалистическата партия и консервативните „Републиканци“ не подкрепиха вотoвете, оставяйки кабинета на поста. Социалистите мотивираха позицията си с опасения от допълнителна нестабилност и отчетоха последните отстъпки на правителството по бюджета.
„Ако кабинетът падне, рискуваме политическа криза“, предупреди депутатът от Социалистическата партия Лоран Бомел.
„Парламентът трябва да позволи бюджетът да мине – това очакват французите от нас“, заяви Никола Рей, депутат от дясноцентристките „Републиканци“.
49.3: инструментът, обещанията и цената
Себастиен Льокорню защити решението си да активира чл. 49.3 за приходната част на законопроекта, въпреки даденото на 3 октомври обещание да не използва този механизъм.
„Намерени са компромиси“, каза министър-председателят, подчертавайки, че е прибегнал до инструмента като последна мярка и че „твърде много депутати не искаха да вземат решение“.
Укрепено от отхвърлянето на двата вота, правителството незабавно приложи чл. 49.3 и за разходната част на бюджета. Очаква се това да предизвика нови вотoве на недоверие, които също се предвижда да бъдат отхвърлени.
Какво следва
След кратко разглеждане в Сената, проектобюджетът ще се върне в Националното събрание за трето и последно прилагане на чл. 49.3 – финал на напрегнат бюджетен маратон, стига правителството да устои до края.
Политически фон: парламент без мнозинство
Франция е в продължителна политическа турбулентност, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори през юни 2024 г.. Оттогава Националното събрание е разделено на три блока и нито една партия няма абсолютно мнозинство – контекст, който прави приемането на бюджета особено трудно.
Фискалният натиск и правилата на ЕС
Париж е под растящ натиск да намали държавния дефицит, който миналата година достигна 5,4% от БВП. Франция е поела ангажимент да свали дефицита под 3% от БВП в съответствие с правилата на Европейския съюз.
Цитати от залата
По време на напрегнатите дебати в петък сутринта тонът бе остър, а обвиненията – тежки. Част от изказванията:
Марин льо Пен: „Унизаваща пародия“; „злоупотреба с Конституцията“.
Лоран Бомел: „Ако кабинетът падне, рискуваме политическа криза.“
Никола Рей: „Парламентът трябва да позволи бюджетът да мине – това очакват французите от нас.“
Себастиен Льокорню: „Намерени са компромиси“; „твърде много депутати не искаха да вземат решение.“
На кратко
- Кабинетът на Себастиен Льокорню оцеля след два вота на недоверие, провокирани от използването на чл. 49.3 за бюджета за 2026 г.
- Първият вот (от LFI) събра 269 гласа „за“, при необходими 288; вторият (от РН) получи още по-малко подкрепа.
- Социалистите и „Републиканците“ отказаха да подкрепят свалянето на правителството, позовавайки се на риска от нестабилност и постигнати отстъпки.
- Въпреки обещанието от 3 октомври, чл. 49.3 бе приложен първо за приходната, а след това и за разходната част на бюджета.
- След кратък престой в Сената проектът се връща в долната камара, където се очаква трето прилагане на чл. 49.3.
- Дефицитът е 5,4% от БВП за миналата година, като целта е спад под 3% според правилата на ЕС.
