Евростат: Емисии в ЕС намаляват с 1% през 2024 г., България е четвърта по интензитет

Емисии на парникови газове в Европейския съюз спадат до 3,3 млрд. тона въглероден еквивалент през 2024 г. – понижение с 1% спрямо 2023 г. и с 20% спрямо 2013 г., показват последните данни на Евростат. България е сред отличниците по намаляване на интензитета на емисиите – минус 42,5% за периода 2013–2024 г., което я нарежда на четвърто място в ЕС.

Евростат съобщава, че емисиите парникови газове от икономическата дейност и домакинствата в ЕС възлизат на 3,3 милиарда тона въглероден еквивалент през 2024 г., което е понижение с 1% на годишна база и с 20% спрямо 2013 г.

Кой намалява най-много

Най-голям принос към свиването на емисиите през 2013–2024 г. имат производителите и доставчиците на електричество, газ, пара и климатизация – спад от 49%, или 512 млн. тона въглероден еквивалент. Съществено намаление се отчита и при:

  • Добивната промишленост: -37% (25 млн. тона)
  • Промишленото производство: -18% (146 млн. тона)
  • Услугите: -14% (36 млн. тона)

Къде емисиите растат

Две дейности се открояват с повишение на емисиите за същия период: транспорт и складиране+14% (57 млн. тона) и строителство+6% (3 млн. тона).

Интензитетът на емисиите: по-малко въглерод на единица растеж

От 2013 до 2024 г. интензитетът на парниковите емисии в ЕС спада с 34%. Това означава, че добавената стойност на икономиката на ЕС нараства с 20%, докато изпусканите вредни газове намаляват – сигнал за по-ефективно производство и енергийна трансформация.

За периода 2013–2024 г. индексът на интензитета на парниковите емисии спада с 34%, което показва, че икономиката на ЕС расте, докато емисиите се свиват.

Мястото на България и лидерите в ЕС

Естония отчита най-голям спад на интензитета – 64%, следвана от Ирландия с 50% и Финландия с 44%. България е веднага след тях с минус 42,5%. Единствено Малта регистрира увеличение на интензитета от 2013 г. насам – +17%.

Контекст: целите на ЕС и какво следва

Резултатите идват на фона на общоевропейските цели: климатична неутралност до 2050 г. и намаление на нетните емисии с поне 55% до 2030 г. спрямо 1990 г. Понижението спрямо 2013 г., отчетено от Евростат, подсказва постоянна тенденция към декарбонизация, но транспортът и сградният фонд остават предизвикателство и се очаква ускорение чрез политики като разширения обхват на схемата за търговия с емисии и по-строги стандарти за ефективност.

На кратко

  • Емисии в ЕС през 2024 г.: 3,3 млрд. тона CO2e; -1% спрямо 2023 г., -20% спрямо 2013 г.
  • Най-голям спад по дейности: електричество/газ/пара/климатизация -49% (512 млн. тона).
  • Други спадове: добивна промишленост -37% (25 млн. тона), промишленост -18% (146 млн. тона), услуги -14% (36 млн. тона).
  • Ръстове: транспорт и складиране +14% (57 млн. тона), строителство +6% (3 млн. тона).
  • Интензитет на емисиите (2013–2024): -34% при +20% ръст на добавената стойност в ЕС.
  • По страни: Естония -64%, Ирландия -50%, Финландия -44%, България -42,5% (4-то място); Малта +17%.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!