„Sirāt“ на испанския режисьор Оливер Лаксе е от онези редки филми, които едновременно те забавляват, разтърсват и понасят в транс. След мистичното „Mimosas“ (2016) и завладяващото „O que arde“ („Ще дойде огън“ – 2019), Лаксе създава произведение, което критиците определят като едновременно апокалиптично и пречистващо – и то неслучайно вече е номинирано за „Оскар“ в категориите „Най-добър международен филм“ и „Най-добър звук“.
Филм, който разтърсва и пречиства
„Sirāt“ тръгва като търсене на изчезнал човек сред рейв в мароканската пустиня, но постепенно се превръща в опустошителен роуд муви с апокалиптични измерения. Неведнъж е сравняван с класиката на Анри-Жорж Клузо „Заплатата на страха“. Сюжетът, изпъстрен с шокиращи обрати, се превръща в пургаторен портрет на крехкостта на живота и на нуждата от избавление в разпадащ се свят.
От Кан до „Оскарите“: лавината от признания
Премиерата на филма бе в Кан, където „Sirāt“ спечели Наградата на журито. Оттогава лентата трупа отличия и номинации: няколко номинации за „Златен глобус“, 11 номинации за наградите „Гоя“, както и две свежи номинации за „Оскар“ – „Най-добър международен филм“ и „Най-добър звук“. На тазгодишните Европейски филмови награди „Sirāt“ спечели шест приза, включително Най-добра операторска работа (Мауро Ерсе), Най-добър монтаж (Кристобал Фернандес), Най-добър сценограф (Лая Атека) и Най-добър звуков дизайн (Лая Казановас). Филмът фигурира сред най-добрите на 2025 година, а през февруари влиза в кината в САЩ и представлява Испания в надпреварата за „Оскар“.
„Да пазиш образите живи“
Лаксе често подчертава, че ключът е в силата на образа – не като илюстрация, а като жив организъм.
„В Кан усетихме, че филмът не е само филм. Той е и церемония. Месеци по-късно знаем, че е и шокова терапия. Кадрите остават в зрителя – филмът е под кожата. Това е силата на киното.“ – каза Оливер Лаксе, режисьор.
„Пазя образите от самия себе си. Когато искаш да кажеш твърде много, не казваш нищо. Много филми имат изображения, но не и образи – без дива сила и универсални архетипи.“ – допълни той.
Звукът като онтология на киното
Звукът в „Sirāt“ е неразривна част от преживяването – от звуковия дизайн до музиката на Кангдинг Рей, номиниран за „Златен глобус“.
„Звукът е част от онтологията на киното. Когато си представям образ, той вече има звук. В „Sirāt“ не знаеш къде свършва картината и къде започва звукът. „Sirāt“ е скулптура, чудовище, живо е!“ – казва Оливер Лаксе.
Лаксе е критичен и към инфлацията на отличията в индустрията:
„В киното се дават твърде много награди. Достатъчно. Нека работим.“ – заяви режисьорът.
Киното като ритуал и сблъсъкът с платформите
В епоха на платформи режисьорът е безкомпромисен в защитата на киносалона като място за катарзис и общност.
„Никога няма да работя с платформа, която не уважава хронологията на киноразпространението. Филмите трябва да отиват в кината. Салонът е място за катарзис и трансформация. С другите хора обменяш свещена енергия – това е ритуал.“ – подчерта Оливер Лаксе.
Думите му идват на фона на позиции в сектора, че традиционният театрален модел е остарял – нагласа, изразявана и от Тед Сарандос, съизпълнителен директор на платформа за стрийминг.
„Кажете на този човек, че е напълно в грешка.“ – каза Лаксе.
Надежда срещу обезчовечаването
Една от най-запомнящите се сцени – финалният влак, движещ се към бъдеще в несигурност – разделя зрителите между страх и надежда. Лаксе я вижда през оптимизма.
„Аз съм много надежден човек. Вярвам в хората и в бъдещето. Животът ще ни тласка към един отговор – да бъдем по-човечни. Благодаря, платформи! Благодаря, изкуствен интелект! Тази дехуманизация ще ни направи по-човечни.“ – каза Оливер Лаксе.
„Рехуманизация“ през киното
Темата за връщане на човешкото измерение в обществото е водеща и за Жюлиет Бинош, президент на Европейската филмова академия, която говори за „рехуманизация чрез киното“. Лаксе споделя тази цел и вижда в днешните автори стремеж към лечение на колективното въображение и трансгенерационната болка.
„Киното лекува колективното въображение. С колеги като Маша Шилински („Звукът на падането“) и Йоаким Триер („Сентиментална стойност“) се опитваме да гледаме раните и да спрем веригата на болката.“ – каза Оливер Лаксе.
Какво следва
След смелостта на „Sirāt“ режисьорът обещава да не сваля оборотите.
„Бяхме смели. Но почакайте следващия филм… Удвояваме усилията и не ни е страх!“ – заяви Оливер Лаксе.
Накратко
- „Sirāt“ на Оливер Лаксе дебютира в Кан и спечели Наградата на журито.
- Лентата има няколко номинации за „Златен глобус“, 11 номинации за „Гоя“ и е номинирана за „Оскар“ в „Най-добър международен филм“ и „Най-добър звук“.
- На Европейските филмови награди „Sirāt“ взе 6 отличия, включително за оператор (Мауро Ерсе), монтаж (Кристобал Фернандес), сценография (Лая Атека) и звуков дизайн (Лая Казановас).
- Музиката е на Кангдинг Рей, а филмът влиза в кината в САЩ през февруари и представлява Испания на „Оскарите“.
- Лаксе защитава киносалона като ритуал и заявява, че няма да работи с платформи, които не спазват прозорците на разпространение.
