Европейският съюз въведе с Актa за цифровите услуги (DSA) най-мащабната до момента обща рамка за регулиране на онлайн средата – от социалните мрежи и онлайн пазарите до хостинг платформите и търсачките. Регламентът замени остарялата Директива за електронната търговия от 2000 г. и от 17 февруари 2024 г. се прилага в пълен обем за всички посреднически услуги, а за много големите платформи и търсачки – още от лятото на 2023 г.
Какво променя DSA и защо сега
DSA е пряко приложим регламент, създаден да отговори на трансграничния характер на цифровите услуги и на системното влияние на най-големите платформи върху икономиката и публичния дебат. Най-строгите изисквания са за много големи онлайн платформи и търсачки с поне 45 млн. потребители в ЕС.
Регламентът изисква ефективни механизми за сигнализиране и премахване на незаконно съдържание, работа с доверени податели, прозрачни процедури при модериране и право на обжалване – вътрешно и чрез извънсъдебни органи. Онлайн пазарите трябва да идентифицират търговците, да проверяват предоставената информация за стоките и да уведомяват потребителите при установени нарушения.
Силен акцент е поставен върху прозрачността на алгоритмите за препоръки и върху рекламата: забранена е таргетираната реклама към непълнолетни и използването на чувствителни данни за рекламни цели. Въвежда се механизъм за реакция при кризи, позволяващ временно допълнителни задължения при заплаха за обществената сигурност. Предвидени са и значими санкции – при сериозни нарушения глобите могат да достигнат до 6% от световния годишен оборот на нарушителя (в евро).
Кой контролира: двустепенен европейски надзор
Прилагането на DSA се основава на двустепенен модел. Европейската комисия упражнява пряк надзор върху много големите платформи и търсачки, а във всяка държава членка действа национален координатор за цифровите услуги за останалите доставчици и за жалбите от потребители. Координацията между институциите се осъществява чрез Европейския съвет за цифрови услуги и системата за обмен на информация AGORA.
Евродепутатът Ева Майдел подчертава приоритета на спазването пред санкционирането:
„Глобите по акта не са източник на приходи, а инструмент за спазване на правилата.“
Ролята на националните органи е да събират информация, да извършват проверки и да сигнализират за предполагаеми нарушения, докато Комисията води формални процедури и налага мерки.
България под лупа: КРС като национален координатор
За България национален координатор по DSA е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Подготовката за тази роля започна през 2023 г., като с решения на Министерския съвет от февруари 2023 г. и юни 2024 г. КРС е официално определена за координатор. От 1 ноември 2024 г. в комисията функционира специализирана дирекция за прилагането на регламента.
С изменения в Закона за електронните съобщения, обнародвани през ноември 2025 г., е изградена цялостна национална рамка, която дава на КРС изрични правомощия за надзор: извършване на проверки, изискване на данни, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове и предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи.
От регулатора подчертават, че прилагането на DSA е сложен и динамичен процес, изискващ постоянен експертен и технически капацитет и тясна координация с други национални и европейски институции.
„КРС е готова да изпълнява функциите на национален координатор по Акта за цифровите услуги,“ заявяват от Комисията за регулиране на съобщенията.
Потребителският фокус: сигналите към КЗП и пазарната готовност
Комисията за защита на потребителите (КЗП) е ключова за потребителското измерение на DSA. По оценка на регулатора, по-големите платформи и търговци в България показват по-висока готовност за съответствие, докато по-малките онлайн магазини и продавачи в социалните мрежи по-често имат трудности с идентификацията, прозрачността и ясните правила за модериране и алгоритмични препоръки.
„По-големите платформи и търговци са по-готови за новите изисквания, докато по-малките онлайн магазини често срещат затруднения,“ посочва Александър Колячев, временно изпълняващ длъжността председател на КЗП.
КЗП отчита умерено нарастване на сигналите за фалшиви онлайн магазини, обяснено с по-висока информираност на потребителите. Най-често засегнати са електроника, козметика и хранителни добавки, облекло и абонаментни услуги. Комисията ще следи за нарушения, свързани с таргетиране на непълнолетни и уязвими групи, и ще използва рекламните регистри на платформите за целенасочени проверки.
Непълнолетните онлайн: какво обсъжда Европейският парламент
В комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) продължава дебатът за ефекта на социалните мрежи върху младите хора. Обсъждат се възрастови ограничения, проблеми с подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри и дизайни, водещи до пристрастяване. Част от евродепутатите настояват за по-строги и хармонизирани правила, други изразяват резерви заради рискове за личната неприкосновеност, пропорционалността и практическата приложимост на централизирани механизми за възрастова проверка.
Дебатът се вписва в по-широка законодателна перспектива и се очаква да повлияе на бъдещи инициативи на Европейската комисия, включително ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и подготвяния Акт за цифрова справедливост.
Правоприлагане в ЕС: първи профили и санкции
След пълното влизане в сила на DSA държавите членки преминаха от институционална подготовка към реално правоприлагане. Изкристализират национални профили: Ирландия като център на трансграничния надзор заради европейските централи на големи платформи; Франция – с фокус върху прозрачността, дезинформацията и онлайн търговията; Германия – с приоритет достъп на независими изследователи до данни на платформите.
По данни на германската Федерална мрежова агенция от май 2024 г. до края на 2025 г. са постъпили около 850 жалби, главно за процедурите по сигнализиране и мотивите за решенията на платформите.
Европейската комисия демонстрира твърд подход както към държави, които не са осигурили достатъчни правомощия или санкционни режими, така и към големи платформи, срещу които вече текат официални производства за нарушения на задълженията по регламента. Това показва, че DSA работи не само като рамка, а и като инструмент за реално правоприлагане.
Какво следва
Към началото на 2026 г. ефективността на DSA се измерва не с наличието на норми и назначени органи, а с способността институциите да реагират бързо, да координират действията си и да постигат проверими резултати в онлайн средата. Заедно с Акта за цифровите пазари и останалите елементи от цифровия пакет DSA оформя нов модел на европейско регулиране, целящ баланс между свободата на изразяване, защитата на потребителите и по-високата сигурност и отчетност в цифровото пространство.
На кратко
- От лятото на 2023 г. DSA се прилага за много големи платформи, а от 17 февруари 2024 г. – за всички посредници.
- Най-строгите изисквания важат за платформи и търсачки с над 45 млн. потребители в ЕС.
- Ключови изисквания: прозрачни алгоритми, ефективни механизми срещу незаконно съдържание, защита на непълнолетни и рекламни регистри.
- Надзорният модел е двустепенен: Европейската комисия + национални координатори (в България – КРС).
- В България от 1 ноември 2024 г. в КРС работи специализирана дирекция; от ноември 2025 г. има пълни национални правомощия по ЗЕС.
- КЗП отчита повече сигнали за фалшиви магазини; проблемни категории: електроника, козметика, хранителни добавки, облекло и абонаменти.
- В Германия до края на 2025 г. са подадени около 850 жалби за процедурите на платформите.
- Европейската комисия вече води производства и изисква мерки; глобите при сериозни нарушения могат да достигнат до 6% от световния оборот (в евро).
