17 C
Пловдив
17 C
Пловдив

От 1 февруари: София въвежда нов модел на управление с фокус планиране и сигурност

От 1 февруари 2026 г. София започва да работи по нова управленска структура, одобрена от Столичния общински съвет през декември 2025 г. Реформата на кмета Васил Терзиев подрежда отговорностите, контрола и вземането на решения така, че да се отговори на развитието на града, планирането, строителството и нуждите на гражданите. Новата структура не увеличава администрацията – тя преразпределя наличния ресурс и цели по-ясна отчетност кой решава, кой отговаря и кой контролира.

Какво се променя и защо

Моделът от последното десетилетие допусна решения да се вземат законосъобразно, но изолирано – отделни планове и проекти без оценка на общия ефект върху кварталите, трафика, зелените площи и публичната инфраструктура. Резултатът се вижда в квартали, които по документи са „изцяло застроени“, но тепърва приемат нови сгради; в липсата на тротоари, детски градини и канализация в зони с интензивно строителство; в инфраструктура, изграждана постфактум и често за сметка на инвеститори, което затруднява поддръжката и води до разминавания в данните; в усещането за неравно третиране, при което едни проекти се движат бързо, а други се бавят с години.

Сега се поставя начало на по-координирано и ефективно управление, ориентирано към цялостни решения и дългосрочна визия.

Новото направление „Градско планиране и развитие“

Създава се ключово направление с нов заместник-кмет, което обединява устройственото и инфраструктурното планиране, контрола върху инвестиционното проектиране и строителството, градската среда и културното наследство. Целта е единен подход и баланс между застрояване, инфраструктура, зелени площи и публични пространства, както и плавен преход към повече цялостни устройствени планове и по-малко частични изменения за отделни имоти.

Контролът върху строителния процес ще бъде засилен във всички етапи – от разрешението за строеж до въвеждането в експлоатация, с акцент върху паркирането и озеленяването. Предвижда се синхронизация на данните за подземната мрежа и по-добро планиране на изграждането и поддръжката ѝ. За важните публични пространства и сгради ще се залага на архитектурни конкурси и публично обсъдени задания. В областта на културното наследство подходът се измества към сътрудничество със собствениците и по-достъпна публична информация за обектите.

Направлението ще се ръководи от Любо Георгиев – архитект и експерт по устойчиво градско развитие, познат като един от основателите на инициативата „Екипът на София“. Като заместник-кмет той ще отговаря за стратегическата координация на градското планиране, контрола върху застрояването и развитието на градската среда, с фокус върху активната роля на общината и публичността на решенията.

Градът не може да се развива устойчиво с подхода „ПУП-че за имотче“. София има нужда от цялостни планове, от баланс между застрояване, инфраструктура и публична среда, и от решения, които са разбираеми за хората и отговарят на техните потребности. Ролята на общината е да води този процес – да планира, да обяснява и да носи отговорност за резултата.

Разграничени отговорности в градоустройството

Реформата ясно разграничава политическата и експертната отговорност. Заместник-кметът по „Градско планиране и развитие“ поема политическата отговорност за визията, приоритетите и координацията, а главният архитект запазва експертните функции по Закона за устройство на територията – издаване на разрешения за строеж, контрол върху строителството и становища по устройството на територията. Така се прекъсва порочната практика главният архитект да бъде натоварван с политически очаквания и да се превръща във властова фигура.

Културното наследство – от реакции към политика

В София има над 1400 недвижими културни ценности, за много от които липсват пълни, актуални и дигитални данни – причина за закъснели реакции, рушащи се сгради и загуби на памет. С новата структура културното наследство става част от градското планиране: предвиждат се пълна, дигитална и публична база данни за обектите, по-ранна намеса при риск от разрушаване и интегриране на ценностите в развитието на града, вместо те да бъдат пречка или формалност.

Култура и туризъм – една политика

Обединяването на културата и туризма в едно направление цели да използва по-добре потенциала на София. Досега двата сектора често се развиваха паралелно без обща стратегия. Новият модел позволява събитията, инфраструктурата и туристическия облик на града да се планират заедно – като инструмент за устойчиво развитие и международно позициониране.

Образование: самостоятелен приоритет с ясни цели

Образованието се обособява като отделен ресор заради мащаба и значимостта на политиките за децата и младите хора. Приоритет са предучилищното образование и грижата за децата – сфера, в която недостигът на места беше сред най-сериозните проблеми за семействата. Само през 2025 г. в столицата са разкрити 1 464 нови места в детските градини, с което недостигът е намален с над 15% – от 10 200 неприети деца през 2024 г. до 8 800 през 2025 г. За първите две години от мандата общият брой на новоразкритите места достига близо 2 468, чрез изграждане и разширяване на детски заведения там, където нуждата е най-голяма – в квартали като Лозенец, Стрелбище, Изток, Манастирски ливади, Карпузица и Негован.

Амбицията е до края на мандата да няма нито едно дете без адекватна грижа. Промяната стъпва върху първата цялостна стратегия на Столична община за справяне с недостига на места в яслите и градините – със системен подход, базиран на данни, прогнози и реалните нужди на семействата, за пълно покритие до 2027 г. Ресорът ще бъде ръководен от Десислава Желязкова, досегашен директор на дирекция „Образование“, което гарантира приемственост и експертност.

Сигурност: единен център за координация

Създава се направление „Сигурност“ с ресорен заместник-кмет, отговарящо на реалността на София като град на масови протести, големи културни и спортни събития и висока гражданска активност. Досега дейностите по сигурност и превенция бяха разпокъсани между различни дирекции. Направлението ще се ръководи от Лъчезар Милушев – дългогодишен експерт по сигурността и управлението при кризи, с опит в МВР, стратегическото планиране и защитата на обекти с масово пребиваване на хора.

Нововъведенията включват хоризонтална координация между общинските направления, районните кметове и общинските предприятия; оперативно взаимодействие с МВР, СДВР, пожарната, здравните служби и други институции; и ясно поемане на управленската отговорност за сигурността в града.

Администрация: по-малко гишета, повече капацитет там, където е нужно

Общата численост на администрацията остава непроменена. Преходът се случва с минимални съкращения – под 5% от щата, концентрирани основно в дирекция „Общински приходи“ като резултат от дигитализацията и растящия дял на онлайн плащанията на местни данъци и такси. Освободеният ресурс се пренасочва към най-натоварените звена, където обемът работа надвишава наличния човешки капацитет.

Перспектива

София днес е различен град спрямо преди 10–20 години: рекорден трафик, рекордно строителство и нарастващо обществено напрежение изискват нов управленски модел. Новата структура не решава автоматично всички проблеми, но създава рамката, без която нито една реформа не може да е устойчива. Амбицията е този модел да служи на града отвъд един мандат, независимо кой е кмет и кои хора заемат конкретни позиции.

Накратко

  • От 1 февруари 2026 г. влиза в сила нова управленска структура на Столичната община, одобрена през декември 2025 г.
  • Създава се направление „Градско планиране и развитие“, ръководено от Любо Георгиев; акцент върху цялостни планове, конкурси и открит контрол на строителството.
  • Политическата отговорност се отделя от експертната: заместник-кметът задава визията, главният архитект запазва функциите по ЗУТ.
  • Културното наследство се интегрира в планирането; в София има над 1400 недвижими културни ценности и се предвижда пълна, дигитална и публична база данни.
  • Култура и туризъм се обединяват за обща стратегия и по-добро международно позициониране.
  • Образованието става самостоятелен ресор: през 2025 г. са разкрити 1 464 места и недостигът е намален с над 15% (от 10 200 през 2024 г. до 8 800 през 2025 г.); общо за две години – близо 2 468 нови места.
  • Създава се направление „Сигурност“ начело с Лъчезар Милушев за единна координация при протести и масови събития.
  • Няма раздуване на щата: съкращения под 5%, основно в „Общински приходи“, заради дигитализацията; ресурсът се пренасочва към най-натоварените звена.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!