Енергийната несигурност в Близкия изток заплашва да разпали нов инфлационен натиск в Европа, а отговорът трябва да бъде незабавен, казва евродепутатът Цветелина Пенкова. Тя е основен преговарящ от страна на Европейския парламент по регламента TEN-E (Трансевропейски енергийни мрежи), чиято цел е да ускори инвестициите в европейската енергийна инфраструктура и да интегрира по-добре пазарите на електроенергия и газ. Според нея, краткосрочно приоритет е защитата на гражданите и индустрията в България и ЕС, а в средносрочен план – свързаност, диверсификация и технологии.
Какво е на масата в Брюксел
Европейската комисия представи пред Европейския парламент проект за нов енергиен пакет и преход към по-чисти източници, така че преходът да бъде справедлив за гражданите и бизнеса. Ключов елемент в дневния ред са трансевропейските енергийни връзки (TEN-E), модернизацията на мрежата и по-бързото въвеждане на технологии за съхранение и умно управление на системата.
Ормузкият проток и рискът от нов ценови шок
Затрудненото придвижване през Ормузкия проток вече има световни измерения. През този морски коридор минават около 20% от световната търговия на петрол и около 20% от световната търговия с втечнен газ. За 2025 г. близо 35% от суровия петрол в световен мащаб е преминал през протока – критична зависимост, която при продължаващи нарушения заплашва да захрани нова вълна от поскъпване на енергията и на всички производствени вериги.
Цветелина Пенкова, евродепутат, подчертава:
Със сигурност най-големият проблем е по отношение на енергийните доставки. Когато говорим за втечнен газ и за суров петрол, не бива да се пренебрегва, че ситуацията в момента има доста сериозни измерения по отношение на затварянето или затрудненото придвижване в Ормузкия проток, защото там на годишна база минават около 20% от световната търговия на петрол и около 20% от това, което се търгува в света като втечнен газ.
За миналата година, например за 2025 г., близо 35% от суровия петрол, който се използва в световен мащаб, е минал през този морски коридор. Тоест това затруднява до голяма степен потреблението не само в Европа, но и в Азия, и в световен мащаб.
И тук има голям риск, ако тази ситуация продължи да се развива с този интензитет, а не спре, самите енергийни суровини и забавянето на доставките на такива да има отражение във всички продукти и стоки, които се произвеждат, т.е. да сме свидетелстваме за един пореден инфлационен натиск. Това е нещото, за което ние трябва да вземем спешни мерки в момента.
Краткосрочни и средносрочни решения
Пенкова очертава двустепенен отговор: незабавни мерки за защита на домакинствата и индустрията, последвани от масирани инвестиции в инфраструктура и диверсификация на доставчиците.
По принцип енергийната стратегия на Европа е в доста динамична ситуация през последните 5 години вече. Взехме изключително много мерки, за да можем да противодействаме на такъв тип геополитически ситуации, които имат пряк ефект върху европейския пазар. Но в краткосрочен план със сигурност трябва да бъдат защитени на първо място европейските граждани, българските граждани и индустрията.
А вече в средносрочен план наистина трябва да се мисли за доста по-сериозни инвестиции в енергийна инфраструктура и това, което винаги сме споменавали — диверсификация на доставчиците. Не само на суровините, на енергийните ресурси, които използваме, но и на самите доставчици.
Ядрената енергетика – базова мощност за сигурност и цена
Според Пенкова, ядрената енергетика вече е призната за стратегически, зелен, устойчив и дългосрочен източник в енергийния микс на ЕС. Тя осигурява базов товар и предвидимост, докато възможностите за нови газови централи и ТЕЦ-ове са ограничени. В средносрочен и дългосрочен план атомната енергия понижава себестойността на електроенергията, достигаща до домакинствата и индустрията.
Ядрената енергетика, благодарение на изключително много усилия, които приложихме и в предходния мандат на европейските институции, вече е приета за стратегически, зелен, устойчив и дългосрочен източник на енергия, т.е. част от енергийния микс на Европейския съюз. Тя е ключова, защото тя е базов енергиен източник. С всичко, на което сме свидетели в момента, се оказва, че нашите способности да развиваме и да поддържаме базови енергийни мощности, които са газови централи и ТЕЦ-ове, в момента са доста по-ограничени. Именно заради това ядрената енергетика беше изведена на преден план. А и в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в ядрена енергетика всъщност водят до доста ниска цена на себестойност на електроенергията, която достига до потребителите и до индустрията.
В този ред на мисли е важно да се отбележи защо говорим за базови енергийни мощности, защото без тях няма как да гарантираме стабилна, сигурна, устойчива и предвидима енергийна система в Европейския съюз. Балансът между възобновяеми източници на енергия и базовите е ключов, за да имаме стабилност в енергетиката.
Технологиите: умни мрежи и съхранение
За да се използва ефективно все по-големият дял на възобновяемите източници, са нужни умни мрежи и системи за съхранение. Това не означава само батерии – навлизат нови технологии за гъвкавост, управление на търсенето и съхранение, които стабилизират системата и позволяват енергията да стига „когато и където е необходимо“.
Ключова, защото когато говорим за стабилност, за свързаност, за инфраструктура, системите за съхранение са изключително важни. Тоест в момента, ако сме решили въпроса с производството на електроенергията, сега сме адресирали момента с това как тя да се пренася, за да достига до всички части на Европейския съюз, когато и където е необходимо.
Но технологиите са ключови по отношение на управлението на мрежите, говорим за умни мрежи, за начина, по който разходваме електроенергията. Тук също така влизат и системите за съхранение, за да можем най-ефективно да използваме ВЕИ мощностите, които са инсталирани, на нас са ни необходими доста сериозни инвестиции в системи за съхранение. Казвам системи за съхранение, защото тук се имат предвид доста нови технологии, не само батерии. Батериите са част от това, но поради тази причина технологиите ще играят ключова роля, за да можем да гарантираме стабилност на общата система.
Защо токът е по-скъп на югоизток
Липсата на свързаност е основната причина за резките ценови разлики в ЕС. В отделни часове на денонощието разликата достига до 1 към 10 между Северна и Югоизточна Европа. Ограниченията около Унгария и Австрия възпрепятстват енергийния обмен север–юг и превръщат региона в „изолиран енергиен остров“. Новият европейски регламент за развитието на електропреносната мрежа и приоритетните трансевропейски проекти са насочени именно към преодоляване на тези тесни места.
Липсата на свързаност е основната причина за тази разлика в цените, която в отделни части на денонощието може да достигне до разлика от 1 към 10 между цените в Северна Европа и в Югоизточна Европа. Именно поради тази причина в момента основен приоритет е модернизация и изграждане на електропреносната инфраструктура в рамките на Европейския съюз.
В момента в Централна Европа, основно около Унгария и Австрия, има доста ограничена свързаност. Тоест електроенергията, която се произвежда от север, не може да достигне на юг и обратното. И това всъщност превръща Югоизточна Европа в един изолиран енергиен остров, който по някакъв начин трябва да се справя сам с цялото потребление на електроенергия, което е необходимо. Това е проблем, който ще адресираме в рамките на тази година.
Пенкова подчертава, че без инвестиции в свързаност и съхранение, ЕС ще решава само временни регионални проблеми, а различните цени на електроенергията ще изкривяват конкуренцията и ще товарят потребителите.
Точно така. Това е ключов момент, защото ако не инвестираме в свързаност, ако не инвестираме в нови технологии по отношение на съхранение на електроенергията, просто ще се окаже, че сме решили регионални проблеми временно, но няма как да говорим за обща енергия на Европейския съюз. А това е огромен проблем, защото Вие правилно подчертахте — цените на електроенергията са толкова различни в момента, че поставят в различна конкуренция индустриите в отделните държави членки. А ние целим да създадем една обща и добре функционираща европейска икономика. Говорим често за европейска конкурентоспособност. Това няма как да се случи, ако ние не гарантираме еднакви цени на един от основните ресурси, който е електроенергията, когато говорим за производствените мощности на Европейския съюз.
Изрично да спомена и потребителите — те са първи приоритет, защото е абсолютно несправедливо гражданите на Швеция да плащат 10 пъти по-евтин ток спрямо нашите съграждани в България.
Бюджетът от 2 трилиона евро (€2 трилиона): спор за модела на разпределение
На фона на енергийните предизвикателства се обсъжда и новият седемгодишен бюджет на ЕС от 2 трилиона евро (€2 трилиона). Възниква напрежение около предложението средствата да се насочват чрез национални партньорски планове, вместо чрез досегашните оперативни програми. Според Пенкова и групата на социалистите, включително Българската социалистическа партия, промяната би централизирала разпределението и би отслабила ролята на регионите и местните власти, които досега имаха пряк достъп до финансиране по кохезионната политика.
Със сигурност виждаме едно увеличение, което е важно и трябва да се отчете като положителна посока. Това, което в момента е притеснително, е един нов модел, който се предлага по отношение на разпределението на средствата от така наречения дългосрочен бюджет на Европейския съюз.
Предложението е тези средства да бъдат разпределяни по изготвени национални партньорски планове. Това е подобен модел на националните планове, които бяха обект на много дискусии през последните няколко години, т.е. всяка държава да се ангажира с определени реформи или промени, които тя трябва да направи, за да може да получи средства от Европейския съюз. До момента моделът беше оперативни програми, т.е. конкретни политики и държавата получава полагащите ѝ се средства, за да може да реализира тези политики.
Тук ключов момент е така наречената политика по сближаване, или кохезионните фондове. Те са основни и много важни за държавите от Централна и Източна Европа. Именно заради това от страна на социалистите в Европейския парламент, включително и групата на Българската социалистическа партия, позицията е в тази посока. Ние предпочитаме да се придържаме към досегашния модел на разпределение на средствата, тъй като всичко друго създава доста несправедливо и централизирано управление по какъв начин, как и кога ще достигат европейски финансирания до отделните държави членки.
А не на последно място ограничава до голяма степен ролята на регионите и местните власти, които до момента имаха пряк достъп до тези финансирания. С новия предложен модел това ще бъде ограничено.
Има доста сериозни брожения срещу това предложение. Бих казала, че е сериозно обединението и в Централна, и в Източна Европа. Държави като Франция и Германия също изказват своите обструкции по новия предложен модел, защото, колкото и странно да е, Германия също е много сериозен ползвател на кохезионните фондове. Франция е много силно зависима, когато говорим за общата селскостопанска политика, която също ще попадне под ударите на един такъв нов модел на разпределение на средствата. Мисля, че има силна политическа подкрепа. Въпросът наистина е да се реши сравнително бързо на техническо ниво. И тук призовавам наистина да продължим да работим заедно с всички държави от региона и да отстояваме нашата позиция, защото гласът ни може да бъде чут.
Какво означава това за България и Пловдив
По-високите сметки за ток у нас през последните месеци, включително за домакинства и бизнес в Пловдив, показват колко важни са свързаността, диверсификацията и базовите мощности. Европейските решения – от TEN-E проектите и умните мрежи до ядрената енергетика – са ключът към по-стабилни цени и ограничаване на инфлационния натиск, който започва от енергията и се пренася върху всички стоки и услуги.
Накратко
- Ормузкият проток: около 20% от световната търговия на петрол и 20% от втечнения газ; за 2025 г. близо 35% от суровия петрол минава оттам.
- Риск за инфлацията: закъсненията в доставките на енергийни суровини могат да ускорят поскъпването в целия ЕС.
- Незабавни мерки: защита на гражданите и индустрията; средносрочно – инвестиции в мрежи и диверсификация на доставчиците.
- Ядрената енергетика: призната като стратегически, зелен и дългосрочен източник; осигурява базов товар и по-ниска себестойност.
- Ценови разлики: до 1 към 10 между Северна и Югоизточна Европа заради липса на свързаност; приоритет – нови електропреносни връзки и съхранение.
- Бюджет на ЕС: 2 трилиона евро (€2 трилиона); спор за модела на разпределение, защита на кохезионните фондове и ролята на регионите.
