Над 200 клинични пътеки у нас са недофинансирани, а за 77% от тях са нужни по-високи цени, за да отразяват реалната стойност на лечението. Това показват изчисления на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Експертите предупреждават, че при удължителен бюджет проблемът може да се задълбочи. Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за по-голямо публично финансиране и по-малко доплащане от пациентите.
Какво показват изчисленията
Според експертната оценка, инфлацията в здравеопазването е 14%, а цените в сектора изостават спрямо общите икономически разходи. За болниците един от най-големите пера е трудът – в някои лечебни заведения разходите за заплати достигат 90% от бюджета, което ограничава средства за медикаменти, консумативи и апаратура.
„Здравната вноска поетапно трябва да се вдигне с 2% – да стане 10% в следващите няколко години, за да компенсира дупката, която се създава. Към момента дупката, сиреч липсата на справедливост, е 1,42 млрд. евро (EUR).“
Това заяви здравният икономист Аркади Шарков, като подчерта, че устойчивото финансиране изисква разчетен и поетапен подход. В момента здравната вноска е 8%.
Къде е най-големият недостиг
По данни на експертите, най-сериозно е недофинансирането в неврологията, хирургията, ортопедията и травматологията. Тези области са високорискови и ресурсоемки, а цените по клиничните пътеки често не покриват действителните разходи.
„Искаме да има по-малко доплащане в системата на здравеопазване – всички ние. Ще има по-малко доплащане, когато тя бъде по-добре финансирана чрез обществени фондове. България харчи много повече за лекарства и болнична помощ – там са най-големите дефицити в сравнение с останалата част от системата на здравеопазването. Всички искаме да работим за превенция.“
Това коментира д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, като акцентира, че пренасочване на ресурси към профилактика би намалило натиска върху болничната помощ.
Контекст: доплащания и икономически ефект
По данни на Евростат, делът на директните плащания на домакинствата за здравеопазване в България е над 40% от общите здравни разходи (последни налични данни), значително над средното за Европейския съюз. Според БЛС, здравеопазването е сред топ пет секторите, които връщат най-много данъци и осигуровки в републиканския бюджет – аргумент за приоритизиране на финансирането.
ЕКИП предупреждава, че при удължителен бюджет и забавена актуализация на цените разривът между разходи и приходи ще нарасне. В Пловдив и региона болниците не правят изключение – структуроопределящи клиники също отчитат натиск от инфлацията и увеличените разходи за персонал.
Какво следва
Според експертите, част от решенията включват поетапно повишаване на здравната вноска до 10%, прецизно остойностяване на клиничните пътеки на база реални разходи, ограничаване на доплащанията чрез обществен ресурс и целенасочени инвестиции в профилактика и ранна диагностика. От съсловните организации очакват при следващи бюджетни корекции да има приоритизиране на най-рисковите и недофинансирани направления.
Обобщение
- 77% от клиничните пътеки у нас се нуждаят от по-високи цени според изчисления на ЕКИП.
- Над 200 пътеки са недофинансирани; инфлацията в сектора е 14%.
- Разходите за труд в някои болници стигат 90% от бюджетите им.
- Най-засегнати: неврология, хирургия, ортопедия и травматология.
- Предложение: поетапно повишение на здравната вноска с 2% до 10%; отчетен е недостиг от 1,42 млрд. евро (EUR).
- БЛС настоява за по-малко доплащане и повече средства от обществени фондове; фокус върху превенцията.
