Десет години след референдума за Брекзит Европейският съюз и Обединеното кралство ускоряват преговорите за по-тесни връзки в търговията, митата и отбраната. След години на остър тон, Лондон и Брюксел дават серия позитивни сигнали за ново начало – на фона на по-рискова геополитическа среда и вътрешнополитически натиск върху британското правителство.
Политическият фон: натиск върху Лейбъристката партия и подем на „Реформ ЮК“
Инициативата за „рестарт“ започна още през 2024 г., когато премиерът Кийр Стармър заяви намерение да възстанови по-близки търговски и икономически връзки с ЕС. Днес този процес се ускорява, докато управляващите лейбъристи изостават с няколко пункта в социологическите проучвания зад дяснопопулистката формация „Реформ ЮК“ на Найджъл Фараж. В същото време, глобалните сътресения в търговията засилват мотивацията за по-сигурни и предвидими правила.
Според дипломати, в евентуално бъдещо споразумение може да бъде включена „клаузата Фараж“, предвиждаща механизъм за компенсации, ако „Реформ ЮК“ дойде на власт и прекрати договорените от Лейбъристката партия ангажименти. Макар че следващите избори във Великобритания може да се проведат едва през лятото на 2029 г., „Реформ ЮК“ в момента води в част от допитванията.
Търговия и митнически режим: към по-малко проверки и бариери
Преговорите за намаляване на проверките и бариерите по границите се очаква да се засилят след срещата на канцелара на хазната Рейчъл Рийвс с двамата водещи представители на Европейската комисия по търговски и икономически въпроси Марош Шефчович и Валдис Домбровскис на „Даунинг стрийт“ в понеделник.
След разговорите Валдис Домбровскис подчерта, че ЕС е готов за по-амбициозен курс към митническа интеграция с Лондон.
„Готови сме да се ангажираме в преговори за повторно интегриране на Обединеното кралство в митнически съюз.“ — Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия
Брюксел е категоричен, че специален достъп до Единния пазар не може да се дава „по меню“ — без приемане на четирите свободи: свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. Пълна реинтеграция в Единния пазар остава политически чувствителна за кабинета на Кийр Стармър, тъй като свободното движение на хора би подхранило антиимиграционната платформа на „Реформ ЮК“.
Сигнали от европейските столици: подкрепа за ново начало
Премиерът на Испания Педро Санчес заяви тази седмица, че подкрепя връщането на Обединеното кралство в ЕС, подчертавайки „ясната необходимост“ Лондон отново да бъде „на борда“. Пробивът в отношенията дойде през юни миналата година с споразумението за Гибралтар, което изчисти ключова пречка пред по-широка рамка за ЕС–Обединеното кралство и охлади дългогодишното напрежение между Мадрид и Лондон.
В изказване пред испанския Сенат в Мадрид, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола призова за нова динамика в преговорите.
„Десет години след Брекзит и в свят, променен толкова дълбоко, Европа и Обединеното кралство се нуждаят от нов начин на работа заедно — в търговията, митата, научните изследвания, мобилността, сигурността и отбраната. Това е поглед напред и решение, което има смисъл и за Европа, и за Обединеното кралство днес.“ — Роберта Мецола, председател на Европейския парламент
„Време е да изгоним призраците на миналото, да рестартираме партньорството си и да намираме решения заедно. Това е реалистичен прагматизъм, стъпил върху ценности, който ще ни задвижи напред заедно.“ — Роберта Мецола
Отбрана и Украйна: как Лондон може да се включи
Брюксел и Лондон търсят компромис за по-дълбоко сътрудничество в отбраната и за това Украйна да може да закупува необходимото въоръжение с помощта на новия заем на ЕС от 90 млрд. (EUR), като две трети от средствата са предназначени за военна подкрепа — включително за системи, произведени във Великобритания.
Миналия ноември се провалиха разговорите за пълно участие на Обединеното кралство в европейската заемна схема за отбрана SAFE на стойност 150 млрд. (EUR) заради сериозни разминавания във финансовия принос. Според участници в преговорите последното предложение на ЕС е било за около 2 млрд. (EUR), докато Лондон е смятал, че трябва да внесе малко над 100 млн. (EUR).
По време на визита в Китай през уикенда премиерът Кийр Стармър заяви, че ЕС и Обединеното кралство трябва да засилят координацията в отбраната.
„Независимо дали става дума за SAFE или други инициативи, има смисъл Европа в най-широкия смисъл — ЕС плюс други европейски държави — да работи по-близо заедно. За това настоявам и се надявам да постигнем напредък.“ — Кийр Стармър, министър-председател на Обединеното кралство
В момента европейските институции уточняват как трети държави, включително Обединеното кралство, могат да се включат в споделения заем за Украйна от 90 млрд. (EUR). Очаква се тази седмица държавите членки да одобрят правния текст, който ще включва т.нар. „европейска преференция“. Петнадесет държави вече подкрепят предложенията участващите трети страни да правят финансов принос към схемата — позиция, прокарана активно от Франция.
„Франция никога не е била против участието на Обединеното кралство в заема за Украйна. Нашата позиция е единствено, че третите страни също трябва да допринасят финансово, иначе те биха били в по-благоприятно положение от самите държави членки на ЕС, което би било несправедливо.“ — френски дипломат
Средствата ще се набират от пазарите, а ЕС ще поеме изплащането на главницата и лихвите. Приносът на трети държави ще се насочи към обслужването на лихвите, оценявани на около 2–3 млрд. (EUR) годишно. В момента тези разходи са разпределени между 24 от 27 държави членки — Унгария, Словакия и Чехия договориха отказ от участие — като индивидуалните дялове вероятно ще се изчисляват според БВП. Подобна конструкция за трети държави би била значително по-приемлива за Лондон от модела, предвиден за SAFE.
Какво означава за България
По-добре работещи търговски и митнически канали между ЕС и Обединеното кралство биха намалили разходите и забавянията по границата, от което могат да спечелят и българските износители — от машиностроене до храни и вино. Потенциалното облекчаване на режима за научни изследвания и мобилност би улеснило университети и компании у нас при общи проекти, а ясните правила за признаване на квалификации са в интерес на българските специалисти, работещи на Острова. При отбраната, по-дълбокото сътрудничество през европейски рамки създава нови възможности за индустриални партньорства и доставки по линия на помощта за Украйна.
Накратко
- 10 години след Брекзит ЕС и Обединеното кралство засилват разговорите за търговия, мита и отбрана.
- Лондон търси сближаване с Единния пазар, но остава чувствителен въпросът за свободното движение на хора.
- Брюксел иска ангажиране с четирите свободи и обсъжда „клаузата Фараж“ срещу политически обрат.
- Заложени са 90 млрд. (EUR) за Украйна (две трети за военна помощ) и отделно схема SAFE за 150 млрд. (EUR).
- Разривът за SAFE бе между около 2 млрд. (EUR) искан принос и малко над 100 млн. (EUR), предлагани от Лондон.
- Лихвите по украинския заем се оценяват на 2–3 млрд. (EUR) годишно, като плащанията сега са за 24 от 27 страни; Унгария, Словакия и Чехия са с опция за отказ.
- Потенциалните облекчения в търговията и мобилността са добра новина и за българския бизнес и работещите в Обединеното кралство.
