Скрити и явни доплащания за лечение, лекарства и консумативи отново поставиха пациентите в центъра на ожесточен спор по време на дискусията „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от „Продължаваме промяната“ с участието на съсловни организации на лекари по дентална медицина, фармацевти, професионалисти по здравни грижи, представители на болнични структури и на фармацевтичната индустрия.
Системата на доплащанията подкопава доверието
По думите на Васил Пандов, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“, практиките на скрити и явни доплащания поддържат висок процент здравнонеосигурени или обезсмислят осигуряване при хора, които могат да плащат, но не виждат смисъл. Най-силно напрежение възниква при доплащанията за медицински изделия и консумативи в болниците.
„Системата на скрити и нескрити доплащания поддържа висок процент на здравно неосигурени граждани. Огромно социално напрежение възниква и при доплащането за медицински изделия и консумативи“, каза Васил Пандов.
Лекарства: цени, генерици и ролята на аптеките
Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, посочи, че начинът на предписване и отпускане на лекарства води до парадокси: някои генерични продукти се оказват по-скъпи от оригиналните, което тежи върху пациентските бюджети. Той припомни данни на НЗОК, според които за напълно реимбурсирани медикаменти разходът е под 1%, докато над 80% от средствата отиват за най-скъпите лекарства.
„Доходът на аптеката не бива да зависи от цената на отпуснатото лекарство. Фармацевтът не трябва да има стимул да продава по-скъпо – заплащането му от касата трябва да е еднакво, без значение от цената“, заяви Димитър Маринов и допълни, че така ще се намалят разходите за лекарства и ще останат повече средства за дейности.
Индустрията: повече инвестиции и по-устойчив модел
Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, настоя за повече инвестиции в здравеопазването и иновативните терапии и за по-балансиран компенсаторен механизъм, който да направи индустрията устойчив партньор.
„Фармацевтичните компании възстановяват средства на здравната каса до такава степен, че се превърнахме в структуроопределящ донор в приходната част. През 2025 г. компаниите са възстановили на касата половин милиард евро (EUR)“, каза Деян Денев. „България прави здравеопазване с по-малко от 1000 евро (EUR) на човек, докато в Чехия средствата са два пъти повече.“
Без дългосрочна стратегия системата „се кърпи“
Павел Колев, заместник-председател на браншова асоциация, отбеляза, че липсата на дългосрочна стратегия води до управление „година за година“, а най-често сменяният министър е здравният. Той предупреди за процеси в САЩ, които могат да заобиколят иновациите в Европа и да ограничат достъпа до тях.
Колев подчерта, че у нас липсва анализ на реалната медицинска нужда и че бюджетът често се разпределя еднакво зле, само за да се „балансира системата“.
„Докато възстановяваме разходи на здравната каса и няма риск за касата и за държавния бюджет, няма да има контрол. А без контрол – няма и политики“, каза Павел Колев. Той припомни и 20% ДДС върху лекарствата, което влияе върху доплащанията, както и че има алгоритми за лечение по заболявания, но липсва контрол за спазването им.
Колко плаща държавата и колко – пациентите
Публичните разходи за здраве през 2025 г. са над 10 млрд. лв. (около 5,11 млрд. евро, EUR), или 4,9% от БВП, посочи доц. Антон Тонев, представител на лекарската колегия от Варна. Според НСИ и Евростат общите разходи за здраве са 7,9% от БВП – разлика от около 3 процентни пункта, която се доплаща от пациентите или от допълнителни фондове. България е с най-високо доплащане от страна на пациентите, което намалява достъпа до медицинска помощ.
Генерични лекарства и клинични пътеки
Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“, посочи като ключов проблем ниската употреба на генерични лекарства, заради липсата на задължително изписване по активно вещество.
„Ако лекарите изписват активното вещество, а не търговското име, пациентът и касата ще плащат по-малко, избирайки най-евтиния медикамент. Има стимули да се изписва бранд, а не най-изгодното решение“, каза Асен Василев.
Той акцентира и върху факта, че консумативите често не са включени в стойността на клиничната пътека, което прехвърля разход към пациента. Предложението му: включване на най-евтиния консуматив в пътеката, а ако пациентът желае по-специален продукт – да доплати.
„Доплащането за избор на екип е официализиране на подкупите в болниците. Изборът на екип трябва да е изключение, а не практика“, каза още Асен Василев.
Търгове за консумативи и централизирано договаряне
Председателят на Сдружението на областните болници д-р Васислав Петров предложи НЗОК да провежда търгове за медицинските консумативи, заплащани отделно от пътеките, а болниците да избират от одобрена номенклатура.
Васил Пандов допълни, че е нужно да се идентифицират клиничните пътеки с доплащания, да се остойностят и да се прилагат търгове в НЗОК. При лекарствата има механизми, но за медицинските изделия липсва ефективен механизъм, въпреки водени битки.
Лекарства без разрешение за употреба и корупционен натиск
Доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкохематология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, обърна внимание на финансирането на лекарства без разрешение за употреба.
„Това е проклятието на финансовото обезпечаване с медикаменти. Има огромен корупционен натиск, поставящ лекарите в непривична и неприятна ситуация – да решават кои фирми да доставят, да попълват тежка документация и да устояват на изкушения да работят в полза на различни компании“, каза доц. Боряна Аврамова. „Има и лекарства, за които касата плаща два до три пъти по-високи цени в сравнение с други държави.“
Извънболнична помощ: лимити, санкции и абсурди
Д-р Гергана Николова определи регулативните стандарти в извънболничната помощ като лимитиране на дейността на общопрактикуващите лекари и призова за отпадането им. Тя посочи, че НЗОК санкционира личните лекари за надвишени направления, но не санкционира болниците, когато надвишават лимитите си.
Друг проблем е практиката болниците да изискват от пациентите предварителни изследвания преди хоспитализация – изследвания, които са включени в цената на клиничната пътека, но нерядко не се извършват от самата болница.
Младите лекари: инвестиция в качество и бъдеще
Доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България, настоя политическото говорене да се освободи от клишета за „достъп“ и „качество“.
„Медицинските дейности и грижи у нас са на много високо качество. Студентите по медицина трябва да имат ресурс да учат, а специализантите – спокойствие и средства, за да специализират. Безобразие е да бъдат принуждавани да работят какво ли не, за да се издържат“, каза доц. Любомир Киров.
По думите му повече средства могат да влязат в системата, ако всички плащат пълния размер на здравните си осигуровки. Дори и да се повиши здравната вноска, това няма да компенсира загубите от здравнонеосигурените лица.
Какво следва
Идеите за задължително изписване по активно вещество, включване на базови консумативи в клиничните пътеки, централизирани търгове и контрол, както и по-справедлив модел на заплащане в аптеките, сочат пътя към по-малко доплащания и повече предвидимост. Остава ключовият тест: превръщане на консенсуса в работещи политики и реален контрол в полза на пациента.
Обобщение
- Скрити и явни доплащания държат високи нива на неосигурени; най-тежко е при изделия и консумативи.
- НЗОК харчи под 1% за напълно реимбурсирани, но над 80% за най-скъпите лекарства; предлага се фиксирано заплащане на фармацевтите.
- Индустрията възстановява значителни средства на касата; отчетено е половин милиард евро (EUR) през 2025 г.; в България разходът е под 1000 евро (EUR) на човек.
- Публичните разходи за здраве през 2025 г. са над 10 млрд. лв. (около 5,11 млрд. евро, EUR) – 4,9% от БВП; общо за здраве – 7,9% от БВП; разликата се доплаща от пациентите.
- Предложения: изписване по активно вещество; базов консуматив в клиничната пътека; търгове на НЗОК за изделия; централизирано договаряне.
- Подчертани проблеми: 20% ДДС върху лекарствата; липса на контрол по алгоритми; натиск при лекарства без разрешение; лимити и санкции за ОПЛ.
- Необходима е дългосрочна стратегия, повече контрол и фокус върху млади лекари и справедливо финансиране.
