Ултрапреработените храни са проектирани да засилват удоволствието, да подтикват към компулсивна консумация и потенциално да водят до зависимост – и затова трябва да бъдат регулирани подобно на тютюна. Това заключават изследователи от Харвардския университет, Университета Дюк и Университета на Мичиган в проучване, публикувано в списание Milbank Quarterly.
Какво открива новото изследване
Екипът сравнява ултрапреработените храни (UPF) и тютюневите изделия по дизайн, маркетинг и дистрибуция. Изводът: част от тези продукти трябва да се оценяват не само през хранителната им стойност, а като индустриално конструирани, пристрастяващи продукти.
„Някои ултрапреработени храни са прекрачили границата“, казва Ашли Гиърхардт, професор по психология в Университета на Мичиган и съавтор на изследването.
По думите на Гиърхардт газираните напитки, сладките изделия и бързата храна все по-малко приличат на „истинска“ храна, а все повече – на продукти, оптимизирани за craving, бърз прием и повторна употреба.
„Такова ниво на вреда изисква регулаторни мерки, насочени към дизайна и маркетинга на индустрията – не към индивидуалната воля“, допълва Ашли Гиърхардт.
Храна, проектирана като цигари
Авторите подчертават, че UPF споделят обща „история на произхода“ с тютюна: започват от естествени растителни суровини с нисък пристрастяващ потенциал, но чрез индустриална преработка се променят така, че да станат по-достъпни, по-желани и по-печеливши.
„Тези продукти не са просто модифицирани храни – те са внимателно конструирани да максимизират хедоничното въздействие, консумацията и печалбата чрез индустриална обработка“, пишат изследователите.
Според тях, подобно на тютюна, проблемът не е в естествените съставки, а в начина, по който индустрията ги преформатира и продава. Тази перспектива измества фокуса от вината на отделния потребител към корпоративната отговорност.
Какви рискове и примери посочват учените
Световната здравна организация предупреждава, че диетите, богати на ултрапреработени храни, са свързани с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, ракови заболявания, метаболитни нарушения, диабет и затлъстяване. Типични примери за UPF са готовите ястия от супермаркет, замразените пици, подсладените закуски, бисквити, наденици, сладолед, пилешки хапки, рибени пръчици и инстантни нудъли.
Колко UPF консумираме
Тенденцията е глобална. В САЩ над половината от дневния калориен прием на средния човек идва от ултрапреработени храни. В Обединеното кралство те осигуряват почти две трети от калориите при подрастващите.
Какви политики препоръчва проучването
Изследователите предлагат мерки, подобни на регулациите за тютюна и други вредни продукти:
— Данъци върху храните с ниска хранителна стойност и висока степен на преработка;
— Ограничения в рекламата, особено насочена към деца;
— Намаляване на наличността на UPF в болници и училища;
— Ясно етикетиране с предупреждения, тъй като твърдения от рода на „нискомаслено“ или „високопротеиново“ често прикриват силно преработени продукти.
Българският контекст
Темата за ултрапреработените храни набира скорост и у нас. Експерти по обществено здраве от години настояват за по-ясни етикети, ограничения на рекламата към деца и по-здравословна хранителна среда в училищата. Към момента в България няма специален данък върху подсладените напитки и храни с ниска хранителна стойност, а дебатът за ефективни мерки остава отворен.
Защо това има значение днес
Авторите виждат пряка аналогия с десетилетията на регулация на тютюна: когато научните доказателства се комбинират с целенасочени политики, общественото здраве печели. Проучването призовава институциите да надградят научните данни с конкретни действия, като насочат отговорността към дизайна и маркетинга на индустрията – там, където се ражда проблемът.
Обобщение
- Ново изследване на екипи от Харвард, Дюк и Университета на Мичиган приравнява част от ултрапреработените храни с тютюна по начин на „проектиране“ и въздействие.
- СЗО свързва високата консумация на UPF с по-висок риск от сърдечни заболявания, рак, метаболитни нарушения, диабет и затлъстяване.
- В САЩ UPF са над половината от средния дневен калориен прием; в Обединеното кралство осигуряват почти две трети от калориите при подрастващите.
- Експертите настояват за данъци, ограничения на рекламата към деца, по-малка наличност в болници и училища и ясно етикетиране.
- У нас липсва специален данък върху такива продукти; дискусията за по-строги правила тепърва предстои.
