Съединените щати пренасочват най-големия си самолетоносач „Джералд Р. Форд“ (USS Gerald R. Ford) към Близкия изток, за да се присъедини към вече разположения в региона „Ейбрахам Линкълн“ (USS Abraham Lincoln) и придружаващите го бойни кораби. Ходът е демонстрация на сила, с която администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп засилва натиска върху Техеран за бързи преговори по иранската ядрена програма, потвърди американски официален представител.
Политическият сигнал към Иран
Решението идва след индиректни разговори между САЩ и Иран в Оман миналата седмица и серия предупреждения от Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп постави кратък хоризонт за споразумение с Техеран.
„Мисля, че в рамките на следващия месец, нещо такова. Това трябва да стане бързо. Те трябва да се съгласят много бързо“, заяви Доналд Тръмп, президент на САЩ.
Ден по-рано държавният глава предупреди Иран, че провалът на преговорите ще бъде „много травмиращ“ за Техеран. Според източници, две ударни групи самолетоносачи в района ще подсилят възпиращия ефект, докато дипломатическият прозорец остава отворен. Белият дом не отговори незабавно на искане за коментар.
„Джералд Р. Форд“: възможностите на най-мощния самолетоносач
„Джералд Р. Форд“ е широко считан за най-мощния и технологично напреднал самолетоносач в света. Корабът е с водоизместимост 100,000 тона и дължина 334 метра. Полетната палуба може да приеме над 75 самолета, а обичайният авиокрил е от 60–70 машини.
Ядрената му енергетична установка с реактори A1B осигурява практически неограничен обсег и живот на кораба, оценен на 50 години, като генерираната мощност е достатъчна за град с 100,000 жители. Електромагнитната система за изстрелване (EMALS) позволява до 160 излитания на ден при около 120 за по-старите класове. На въоръжение са изтребители F/A-18 Super Hornet, самолети за радиоелектронна борба EA-18G Growler, ранно предупреждение E-2D Hawkeye и хеликоптери MH-60, а защитата включва ракетни установки, оръдия Phalanx и модерни противоракетни системи.
Корабът отплава на мисия в края на юни 2025 и до края на февруари екипажът от около 4,500 души ще е прекарал осем месеца в морето. През октомври той бе прехвърлен от Средиземно море в Карибския басейн, докато администрацията на Тръмп концентрираше значителни сили преди операцията от миналия месец, довела до залавянето на Николас Мадуро във Венецуела.
Колко дълга ще е мисията и какво следва
Продължителността на разполагането в Близкия изток остава неясна, но се очаква това да доведе до нетипично удължен период далеч от базата. По-рано президентът Тръмп заяви пред американски медии, че обмисля изпращане на втори ударен състав с самолетоносач в региона.
Техеран под вътрешен натиск
Иран е изправен пред задълбочаващо се обществено недоволство заради кървавото потушаване на националните протести в края на декември и началото на януари. Очаква се напрежението да нарасне допълнително, тъй като семействата на загиналите започват традиционните 40-дневни възпоменания. В социалните мрежи се появиха кадри от възпоменателни събирания в различни части на страната.
Видео, за което се твърди, че е от провинция Разави Хорасан, показва опечалени, които пеят „Ey Iran“ – патриотична песен от 40-те години, първоначално забранена след Ислямската революция от 1979 г., но впоследствие използвана и от властите за мобилизация на подкрепа.
Протестите започнаха на 28 декември 2025 г., предизвикани от валутен срив и хронична хиперинфлация, и бързо прераснаха в национални антиправителствени демонстрации. Последвалият силов отговор на Техеран бе придружен от пълна блокада на информацията. Правозащитни организации и източници в Иран съобщават за между 6,000 и 30,000 вероятно убити, при неясен точен брой, а десетки хиляди са задържани.
„Продължавайте да протестирате, помощта е на път“, призова през януари Доналд Тръмп, президент на САЩ.
Ще отвърне ли Иран?
Междувременно Доналд Тръмп обсъди ситуацията с израелския премиер Бенямин Нетаняху, като израелската страна настоява евентуално споразумение да включва съкращаване на иранската ракетна програма и прекратяване на подкрепата за проксита като „Хамас“ и „Хизбула“. Държави от Персийския залив предупреждават, че военна ескалация може да отприщи нов регионален конфликт в Близкия изток, вече разклатен от войната Израел—„Хамас“ в Газа, напрежението в Ливан, крехкия мир в Сирия и израелско-иранския конфликт от миналото лято.
Израелските въздушни удари и тайни наземни операции значително отслабиха иранската противовъздушна отбрана по време на 12-дневния конфликт през юни, но не я неутрализираха напълно, нито засегнаха голямата численост на иранската армия. Ако бойните действия се възобновят, Иран би могъл да използва оставащия си ракетен арсенал срещу Израел и бази на САЩ в региона, както и да удари петролна инфраструктура и да минира протока Хормуз, през който преминава около една пета от световния петрол.
Иранските въоръжени сили включват приблизително 600,000 редовни военнослужещи и около 200,000 бойци в Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР). Прокситата на Техеран – „Хамас“, „Хизбула“ и хутите в Йемен – са отслабени от последните сражения, което поставя под въпрос способността и готовността им да окажат помощ. Иранските ВВС, разчитащи на по-стари F-14 и МиГ-29, са в неизгодна позиция спрямо американските F-35 и израелските самолети.
Какво означава това за региона и пазарите
Усиленото присъствие на САЩ в Близкия изток цели възпиране и контрол на ескалацията, но носи и риск за корабоплаването и доставките на енергия. Всяко напрежение около Хормуз може да се отрази върху цените на петрола и глобалните логистични вериги – ефект, който би се почувствал и в Европа, включително в България.
На кратко
- САЩ изпращат самолетоносача „Джералд Р. Форд“ в Близкия изток, където вече е „Ейбрахам Линкълн“.
- Доналд Тръмп настоява за бързо споразумение с Иран; предупреждава за „много травмиращи“ последици при провал.
- „Форд“: 100,000 тона, 334 метра, EMALS с до 160 излитания дневно, авиокрил 60–70, реактори A1B и живот 50 години.
- Иран е под натиск заради потушени протести; съобщава се за между 6,000 и 30,000 убити и десетки хиляди задържани.
- Риск от ескалация: възможни удари по Израел и бази на САЩ, атаки срещу петролна инфраструктура и миниране на протока Хормуз.
- Продължителността на разполагането е неясна; очертава се удължена мисия на американските сили.
