Фредерик Уайзман, режисьор на десетки документални филми и носител на почетен „Оскар“, почина на 96-годишна възраст. Кончината му бе съобщена в съвместно изявление от семейството му и продуцентската компания Zipporah Films.
Загуба за документалното кино
Считан за един от най-уважаваните и влиятелни автори в световното документално кино, Уайзман получава почетна награда „Оскар“ през 2016 г. Филмографията му надхвърля 35 документални заглавия, някои с продължителност от няколко часа, които променят начина, по който гледаме на институциите и ежедневието.
Погледът и методът
Уайзман работи с изключително малък екип и често сам поема и звука – решение, което му позволява да бъде незабележим наблюдател. Неговата визия е да създаде „колкото се може повече филми за различни аспекти на американския живот“. Неслучайно дава кратки, ясни заглавия като „Болница“, „Обществено жилище“, „Основно обучение“, „Боксова зала“ – думи, които сами говорят за терена на човешките истории вътре.
Тези филми разкриват драмата в привидно рутинни пространства: възрастен човек, който търси социална помощ; войник, оплакващ се от тормоз; лекар, изтръгващ трудни признания от зависим; продавачи, които репетират усмивките си преди смяна.
„Институцията е просто извинение да наблюдаваш човешкото поведение в донякъде определени условия. Филмите са толкова за това, колкото и за институциите.“
Уайзман последователно отхвърля етикета, че принадлежи към течението „синема верите“ от 60-те и 70-те години, наричайки го „помпозен френски термин, който няма абсолютно никакъв смисъл“.
Признание и дебат около погледа му
Режисьорът и носител на „Оскар“ Ерол Морис го определя като „безспорен крал на мизантропското кино“. Самият Уайзман не се съгласява, подчертавайки, че задачата му никога не е била да разобличава на всяка цена.
„Мисля, че е толкова важно да документираме добротата, възпитанието и щедростта на духа, колкото и да показваме жестокостта, баналността и безразличието.“
Корени, образование и първи стъпки
Фредерик Уайзман е роден в Бостън. Баща му е известен адвокат, а майка му – администратор в детско психиатрично отделение и бъдеща актриса. Образованието му преминава през Уилямс Колидж и Йейлския университет, които по онова време поддържат квоти за евреи – факт, който не пречи на елитната му академична подготовка и на богатия му житейски поглед.
През 1955 г. постъпва в армията и е изпратен в Париж, където започва да снима с камера „Супер 8“. На 30 години взема решението да се посвети на киното, а на 35 прави първия си пълнометражен филм. Новите технологии за синхронен звук по това време отварят света за документалистите и катализират неговия път.
Траен отпечатък
С неподражаем усет към детайла и ненатрапчива камера, Уайзман превръща институциите – болници, училища, общински служби – в живи сцени на човешка уязвимост, достойнство и противоречия. Наследството му е колосално: филмите му са хроника на обществото, която ще се гледа и преразказва още дълго.
Накратко
- Почина на 96-годишна възраст; новината е потвърдена от семейството и Zipporah Films.
- Носител е на почетен „Оскар“ от 2016 г.
- Автор на над 35 документални филма; често работи с минимален екип и сам прави звука.
- Първия си пълнометражен филм заснема на 35 години.
- Визията му: да показва възможно най-много аспекти на американския живот – „Болница“, „Обществено жилище“, „Основно обучение“, „Боксова зала“.
- Отхвърля етикета „синема верите“, настоявайки за собствен, наблюдателен подход.
- Роден в Бостън; през 1955 г. служи в армията в Париж и започва да снима с „Супер 8“.
