Нова оценка на немската организация Beyond Fossil Fuels поставя под съмнение широко разпространените твърдения, че изкуственият интелект ще намали значително въглеродните емисии. Анализът обхваща над 150 климатични твърдения на водещи компании и институции и показва, че само 26% стъпват на публикувани научни изследвания, докато 36% изобщо не цитират доказателства.
Какво показват числата за емисиите и ползите
Оценките за климатичното въздействие на ИИ варират рязко. Проучване, публикувано през януари в списание Patterns, изчислява, че само центровете за данни през 2025 г. може да са отделили между 32.6 и 79.7 милиона тона CO₂ – еквивалент на годишните емисии на малка европейска държава.
От своя страна Международната енергийна агенция (МЕА) допуска, че ИИ може да намали глобалните емисии с до 5% до 2035 г., ускорявайки иновациите в енергетиката. Като пример МЕА посочва използването на ИИ за по-бързи изпитвания на нови материали и батерийни химии в подкрепа на следващо поколение соларни технологии.
Слаби доказателства зад силни твърдения
Прегледът на Beyond Fossil Fuels установява, че останалата част от твърденията разчита на корпоративни отчети, медийни публикации, материали на неправителствени организации или непубликувани академични трудове – източници, които рядко предоставят рецензирани доказателства или първични данни.
„Доказателствата за масивни климатични ползи от изкуствения интелект са слаби, докато доказателствата за съществени щети са силни.“ – се казва в доклада на Beyond Fossil Fuels.
Емблематичен пример е твърдението на Google, че до 2030 г. ИИ може да намали 5–10% от глобалните парникови емисии, ако технологията бъде мащабирана. Изследователите проследяват източника до публикация от 2021 г. на консултантската компания Boston Consulting Group, която екстраполира процента на база свой опит с клиенти.
Анализът определя това като „екстраполация на огромни глобални климатични ползи … на привидно анекдотични доказателства“.
Малки модели, големи въпросителни
Много компании настояват, че по-малките, тясно обучени модели – например изградени върху един висококачествен масив от данни – щадят повече климата. Изследователите обаче предупреждават, че и тук липсват рецензирани доказателства, които да показват материално намаляване на емисиите в реални мащаби.
Прегледът не намира нито един пример, в който генеративни системи като ChatGPT, Gemini или Copilot да са довели до „материално, проверимо и съществено“ намаление на емисиите.
„Дори да са реални, тези ползи нямат връзка с – и са засенчени от – масивното нарастване на енергийната консумация от индустрията на генеративния ИИ.“ – подчертава прессъобщение на Beyond Fossil Fuels.
Контекст: растящи емисии и регулаторни очаквания
Резултатите не означават, че ИИ няма никакви климатични ползи – авторите изрично отбелязват това. Но наличните данни не показват, че потенциалните спестявания компенсират енергията, нужна за мащабирането и поддръжката на системите.
Според доклад на Организацията на обединените нации, емисиите на големите технологични компании са се увеличили с 150% за три години на фона на бума на ИИ. На европейско ниво очакванията към индустрията растат: действащите правила за енергийна ефективност вече изискват по-голяма прозрачност за консумацията и охлаждането в центровете за данни, което ще засили отчетността.
Темата има пряко значение и за бизнеса в България. Разрастването на ИИ услуги и облачни решения у нас поставя фокус върху енергийната ефективност, избора на енергиен микс и достъпа до възобновяеми източници – особено в индустриални центрове като Пловдив и София, където натоварването на мрежата и нуждата от охлаждане на ИТ инфраструктурата се увеличават.
Какво казват институциите и експертите
МЕА подчертава, че технологиите могат да ускорят декарбонизацията, но само при правилно регулиране и ясни ползи по веригата на стойността. В скорошно изявление в Давос изпълнителният директор на МЕА Фатих Бирол заяви:
„Електрифицирането на всичко е ключът към бъдещето на Европа.“
Организацията зад анализа посочва, че е потърсила коментар от OpenAI, Microsoft, Google и МЕА относно методологията и цитираните оценки. Към момента на публикуване не са обявени нови данни, които да променят основните изводи.
Какво следва
За да се избегне „зелено пране“, експертите препоръчват компаниите да придружават всяко климатично твърдение с рецензирани публикации, прозрачни методологии и проверими метрики – включително обхват на емисиите, консумация на електроенергия, воден отпечатък и реални ефекти върху енергийната система. Само така обещанията за „по-зелен“ ИИ могат да бъдат доказани, сравними и устойчиви във времето.
Обобщение
- Beyond Fossil Fuels анализира над 150 климатични твърдения и установява, че едва 26% цитират научни изследвания, а 36% нямат никакви доказателства.
- Проучване в Patterns оценява емисиите на центровете за данни през 2025 г. на 32.6–79.7 млн. тона CO₂.
- МЕА допуска до 5% глобално намаление на емисиите до 2035 г. чрез ускорени иновации в енергетиката.
- Твърдението на Google за 5–10% спад на емисиите до 2030 г. е проследено до публикация на BCG от 2021 г. и е определено като слабо обоснована екстраполация.
- Не е открит нито един проверим пример, в който генеративни системи като ChatGPT, Gemini или Copilot да водят до съществено намаление на емисиите.
- Според ООН емисиите на големите технологични компании са нараснали с 150% за три години на фона на бума на ИИ.
- Експертите настояват за рецензирани доказателства, прозрачна методология и проверими метрики, за да се избегне „зелено пране“.
