– това заяви посланикът на САЩ в ЕС Андрю Пъздър в изявление в сряда, 18 февруари 2026 г. (публикувано в 9:21 ч. GMT+1; актуализирано в 10:58 ч.). По думите му речта на държавния секретар на САЩ Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността е дала позитивен тласък на трансатлантическото партньорство.
Какво каза посланикът
Андрю Пъздър описа ефекта на посланията от Вашингтон като предупреждение към континента да не „натиска бутона за отлагане“, а да действа. Той подчерта, че промененият тон към Европа помага за по-тясно съгласуване на позициите по ключови теми.
„Администрацията на Тръмп помогна на европейците да спрат да натискат бутона за отлагане и да се събудят.“
„Характерно за великия дипломат е да може да казва нещата, които хората трябва да чуят и може би не искат да чуят.“
Пъздър отбеляза още, че европейската публика този път е била „много отворена“ и че Марко Рубио е получил овации на крака след изказването си.
Контраст с миналата година в Мюнхен
Речта на Марко Рубио дойде година след като вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс се появи на същата сцена и отправи послание, възприето като по-хладно и критично към европейските съюзници. Този път реакцията беше осезаемо по-позитивна, подчерта посланикът.
Миграция: „управлявана“ срещу „масова“
По темата за миграцията Андрю Пъздър видя сближаване на европейските и американските подходи. Той акцентира върху въздействието на масовите потоци през последното десетилетие и цивилизационните предизвикателства, които това поражда.
„Мисля, че позицията на ЕС за имиграцията измина голям път към американската позиция.“
„Има разлика между управлявана и масова миграция. През последното десетилетие видяхме потоци от хора към континента и реакцията не беше позитивна.“
На въпрос за данни, според които пристигащите в ЕС са намалели спрямо предишни години, Пъздър отговори, че държавният секретар е говорил за въздействието от миналите вълни на масова миграция и за по-дълбокото цивилизационно измерение на темата.
Икономика и климатични политики
Посланикът посочи и друго предизвикателство пред континента: влиянието на климатичните политики върху икономиката и БВП на глава от населението. По думите му именно ефектите от тези стратегии също ще са във фокуса на диалога между двете страни на Атлантика.
Европейска обиколка: Братислава и Будапеща
Посещението на Марко Рубио в Мюнхен беше част от по-широка европейска обиколка, включваща Словакия и Унгария – две държави, чиито ръководства поддържат близки отношения с администрацията на Тръмп. Срещата му с министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, който е изправен пред избори през април, предизвика опасения за евентуална намеса. Пъздър отхвърли тези обвинения.
„Мисля, че той има пълното право да посети Будапеща. Унгария е съюзник на САЩ, тя е член на Европейския съюз.“
Какво означава това за България и региона
За България – държава на външната граница на ЕС – сигналите за по-строг и „управляван“ миграционен подход са особено значими. Съгласуването на политики между Вашингтон и Брюксел може да ускори оперативното сътрудничество по охрана на границите, връщания и борба с трафика на хора, както и да влияе върху икономическите приоритети на съюза, включително финансиране за зеления преход и индустриална конкурентоспособност.
Обобщение
- Посланикът на САЩ в ЕС Андрю Пъздър заяви, че администрацията на Тръмп е „събудила“ Европа и я е подтикнала към действие.
- Речта на държавния секретар Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността беше посрещната с овации на крака.
- Контраст с 2025 г.: изявлението на вицепрезидента Дж. Д. Ванс тогава бе оценено като по-неприветливо към европейските партньори.
- Пъздър отчете сближаване на ЕС с американската линия по миграцията и подчерта разликата между „управлявана“ и „масова“ миграция.
- Посочени бяха и рискове за Европа от въздействието на климатичните политики върху икономиката и БВП на глава от населението.
- Марко Рубио посети още Словакия и Унгария; срещата с Виктор Орбан предизвика критики, които Пъздър отхвърли като неоснователни.
- Тезите имат отражение и за България като външна граница на ЕС – от миграцията до икономическите и климатични приоритети.


