Берлинале 2026 се оказа в епицентъра на бурен спор за границата между изкуство и политика, след като изказвания на журито застраниха политическия дебат, а последвали реакции – от отказ на участие до отворено писмо на над 80 кинематографисти – разпалиха обвинения в „институционално мълчание“ за Газа. Ръководството на фестивала отговори, че свободата на словото е гарантирана, а програмата с 278 филма активно засяга теми като война, насилие и злоупотреба с власт.
Как започна „медийната буря“
Още в първите дни на фестивала, смятан за най-политическия сред трите големи европейски кино форума (Берлин, Кан, Венеция), журналисти попитаха международното жури – оглавявано от германския режисьор Вим Вендерс (президент на журито на Берлинале 2026) – за състоянието на света и войната в Газа.
„Филмите могат да променят света, но не по политически начин.“
Това заяви Вим Вендерс, допълвайки, че политиците рядко променят мнението си заради филм, но киното може да промени представата на хората за начина им на живот.
„Нито един филм наистина не е променил идеята на някой политик. Но можем да променим представата на хората за това как трябва да живеят… Има голямо разминаване на тази планета между хората, които искат да живеят живота си, и правителствата, които имат други идеи. Смятам, че филмите навлизат именно в това разминаване.“
На въпрос за конфликта в Газа и подкрепата на германското правителство (частен финансиращ източник на фестивала) за Израел, членът на журито Ева Пушчинска (полска продуцентка) отбеляза сложността и широтата на проблема:
„Има много други войни, при които се извършва геноцид, а за тях не говорим… Това е изключително сложен въпрос и е малко нечестно да ни питате какво мислим, дали подкрепяме или не, дали говорим с нашите правителства или не.“
Вим Вендерс допълни позицията си:
„Трябва да стоим извън политиката, защото ако правим откровено политически филми, влизаме в полето на политиката. А ние сме противотежестта на политиката, нейна противоположност. Трябва да вършим работата на хората, не работата на политиците.“
Точно тогава излъчването на пресконференцията в пряк ефир бе прекъснато по технически причини – което породи слухове, че потокът е спрян умишлено. От Берлинале реагираха с извинение:
„Имахме технически проблеми с уеб излъчването на пресконференцията с Международното жури тази сутрин. Поднасяме искрените си извинения.“
Отзвук и контрареакции
Недоволството прерасна в обвинения, че фестивалът се отдръпва от актуалните теми – нещо необичайно за Берлинале, което традиционно е ясно позиционирано. След руската инвазия в Украйна фестивалът дори прие своята характерна значка с малкото мече в цветовете на украинското знаме.
През 2024 г. документалната награда отиде при филма No Other Land, проследяващ изселването на палестински общности на окупирания от Израел Западен бряг. Последвалата полемика беше тежка, но фестивалът застана зад филма и изказванията на екипа, въпреки че германски официални лица критикуваха „едностранни“ коментари за Газа по време на церемонията.
Тази година гостите Мишел Йео (актриса) и Нийл Патрик Харис (актьор) бяха остро атакувани онлайн, задето избегнаха въпроси за акции на имиграционните власти в САЩ (ICE) и за възхода на фашизма – особено Харис, който настоя, че се интересува от „аполитични“ неща.
Отказът на Арундати Рой: „Шокирана и отвратена“
Индийската писателка Арундати Рой, която трябваше да представи своята комедия от 1989 г. „In Which Annie Give It Those Ones“ в секцията Classics, се оттегли от фестивала, осъждайки „непростимите изявления“ на журито.
„Да чуя как казват, че изкуството не трябва да е политическо, е поразително.“
В изявлението си Арундати Рой подчерта, че въпреки несъгласието ѝ с позициите на германското правителство и някои културни институции относно Палестина, многократно е получавала солидарност от германската публика, когато е говорила за Газа. Тя беше категорична:
„Нека го кажа ясно: това, което се случи в Газа и продължава да се случва, е геноцид над палестинския народ от държавата Израел. Той е подкрепян и финансиран от правителствата на Съединените щати и Германия, както и от няколко други държави в Европа, което ги прави съучастници в престъплението.“
Рой завърши с думите:
„Ако най-великите филммейкъри и артисти на нашето време не могат да застанат и да го кажат, трябва да знаят, че историята ще ги съди. Шокирана и отвратена съм.“
Позицията на ръководството: „Свободата на словото се случва на Берлинале“
Сред нарастващото напрежение директорът на Берлинале Триша Тътъл публикува обстойно изявление, с което защити фестивала и подчерта сложността на очакванията към артистите.
„Хората призовават за свобода на словото на Берлинале. Свободата на словото се случва на Берлинале. Но все по-често от филмовите творци се очаква да отговарят на всеки въпрос, който им бъде зададен. Критикуват ги, ако не отговорят. Критикуват ги, ако отговорят и не ни хареса какво са казали. Критикуват ги, ако не могат да компресират сложни мисли в кратка реплика пред микрофон, когато са смятали, че ще говорят за нещо друго.“
Триша Тътъл изброи и темите в програмата:
„В тазгодишната програма има 278 филма, някои от които са за геноцид, за сексуално насилие по време на война, за корупция, за патриархално насилие, за колониализъм или злоупотреба с държавна власт.“
Тя критикува и „кризисния“ медиен цикъл:
„В медийна среда, доминирана от кризи, остава по-малко кислород за сериозен разговор за киното или за културата изобщо, освен ако той не може да бъде вплетен в новинарския дневен ред. Някои филми изразяват политика с малко „п“… Други се занимават с Политика с главно „П“… Това е избор. Да говориш на властта става по видим начин, а понякога и по-тихо, лично.“
И накрая отправи апел за мяра в очакванията към артистите:
„Артистите са свободни да упражняват правото си на свободно изразяване по какъвто начин пожелаят… Не бива да се очаква от тях да коментират всички по-широки дебати… Нито пък да говорят по всяка политическа тема, която им бъде повдигната, освен ако не желаят.“
Ескалацията: писмо от повече от 80 филмови фигури
Изявлението на ръководството не укроти страстите. Над 80 филмови професионалисти осъдиха Берлинале в отворено писмо, в което се казва, че са „ужасени“ от „институционалното мълчание“ за Газа. Сред подписалите са носителят на „Оскар“ Хавиер Бардем (актьор), Брайън Кокс (актьор), Майк Лий (британски режисьор), Лукас Донт (белгийски режисьор), Адам Маккей (американски режисьор), Нан Голдин (фотограф) и дългогодишната приятелка на фестивала Тилда Суинтън (актриса).
„Пишем като филмови работници, всички ние — бивши и настоящи участници на Берлинале, които очакват институциите в нашата индустрия да откажат съучастие в ужасяващото насилие, което продължава да се води срещу палестинците.“
Авторите на писмото подчертават, че „силно не са съгласни“ с изказванията на Вим Вендерс за разделянето на филмите от политиката.
„Силно не сме съгласни с изявлението на президента на журито на Берлинале 2026 Вим Вендерс, че правенето на филми е „противоположно на политиката“. Не можете да отделите едното от другото.“
Писмото свързва позицията на фестивала с по-широка среда на ограничаване на изразяването, позовавайки се на казаното от Ирен Хан (специален докладчик на ООН относно свободата на мнение и изразяване) за „злоупотреба с драстично законодателство“ в Германия и на твърдението на Ай Вейвей (артист), че страната „прави това, което правеше през 30-те години“.
Подписалите припомнят, че Берлинале е правил „ясни изявления“ за зверства в Иран и Украйна, а международни фестивали като IDFA и Film Fest Gent са подкрепили културен бойкот на „апартейдния Израел“.
В писмото се отбелязва още, че „над 5000 филмови работници, включително водещи фигури от Холивуд и света, са обявили отказ да работят с „съучастни“ израелски филмови компании и институции“.
„Призоваваме Берлинале да изпълни своя морален дълг и ясно да заяви опозицията си срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления на Израел срещу палестинците, и напълно да прекрати участието си в прикриването на Израел от критика и призиви за отчетност.“
Да говориш или да мълчиш?
Дебатът опира до въпроса кога отговорността да говориш надделява над правото да замълчиш – особено в епоха на възход на крайнодесни идеи и натиск над изкуството. Както пише Джордж Оруел: „Мнението, че изкуството няма нищо общо с политиката, само по себе си е политическа позиция.“
Актьорът Итън Хоук (номиниран за „Оскар“) предложи балансирана и самоиронична перспектива на пресконференцията за историческата драма The Weight:
„Последното място, откъдето вероятно искате да търсите духовни съвети, е група недоспали, подпийнали артисти, говорещи за филмите си… Вярвам в силата на киното да въздейства… Знаете как всяка вечер всички сънуваме и тези сънища ни лекуват и ни подготвят за следващия ден? Чувствам, че колективно целият фестивал — всички вие, всички ние тук — сме отговорни за създаването на един международен сън-живот. Какъв е той? За какво сънуваме? За какво говорим? За какво мислим?“
Итън Хоук завърши категорично:
„Всичко, което се бори с фашизма, аз го подкрепям.“
По-късно той призна, че предишни негови изявления по темата са били посрещнати с враждебност:
„Последният път, когато говорих публично за всичко това, бях наистина шокиран от това колко омраза срещнах… Знаете, хората казват: „Актьорите не бива да говорят за политика“. А аз наистина смятам, че отговорът е точно обратният — всички трябва. Всички сме граждани на света и всички имаме значение, всички имаме глас и всеки е добре дошъл да не е съгласен. Това е част от ползите да живееш в свободно общество.“
„На нас често ни тикат микрофони в лицата, но не е защото казваме на хората какво да правят. Ние просто споделяме изкуство… Не сме едни от най-великите умове на света, които се опитват да накарат планетата да живее в мир… Чувствам, че във въпроса ви има лек дневен ред, различен от моя. Но ви уважавам и уважавам въпроса.“
Какво следва
Полемиката около политическото мълчание и свободата на изразяване ще продължи да тегне над програмата до финала на фестивала. Берлинският кинофестивал приключва в неделя, 22 февруари 2026 г.
На кратко
- Искрата: Изказвания на журито, оглавявано от Вим Вендерс, за „неполитическата“ роля на киното и технически срив в пряк ефир разпалиха критики.
- Острите реакции: Арундати Рой се оттегли; Мишел Йео и Нийл Патрик Харис бяха критикувани онлайн за избягване на политически въпроси.
- Позицията на Берлинале: Директорът Триша Тътъл защити свободата на словото и подчерта, че програмата включва 278 филма за войни, насилие и власт.
- Ескалацията: Над 80 филмови фигури подписаха писмо срещу „институционалното мълчание“ за Газа, цитирайки и предупреждения на ООН за ограничаване на изразяването.
- Контекст: Традицията на Берлинале да заема позиции — от значки в цветовете на Украйна до подкрепа за филма No Other Land през 2024 г.
- Финал: Дискусиите за ролята на изкуството в политиката ще продължат до края на фестивала на 22 февруари 2026 г.
