Темата накратко:
Аристидеш де Соуза Мендеш, португалски консул в Бордо през лятото на 1940 г., нарушава нареждането на диктаторското правителство и издава транзитни визи, с които спасява около 30 000 души от нацистките преследвания. Неговият избор го обрича на дискриминация, лишаване от работа и бедност, а признанието за делото му в Португалия идва десетилетия по-късно.
Аристидеш де Соуза Мендеш беше португалски дипломат, роден на 19 юли 1885 г., често споменаван като един от най-значимите фигури в действията за спасяване на бежанци по време на Втората световна война (1939–1945), която отнесе живота на около 40 милиона цивилни.
През лятото на 1940 г., когато нацистките войски навлизат във Франция, Мендеш е консул в града Бордо, южно от окупираните райони. В този период градът се превръща в сборно място за хиляди хора, бягащи от режима на Адолф Хитлер, включително евреи и други преследвани малцинства.
Според Луиш Медейрош, куратор на Музей „Аристидеш де Соуза Мендеш“, консулът взема решение да последва гласа на съвестта си и да издаде транзитни визи, въпреки че това е в пряко нарушение на заповедите на Антониу де Оливейра Салазар, ръководителя на португалското диктаторско правителство. Властите в Лисабон вече са издали т.нар. Циркуляр №14, който забранява издаването на визи без изрично разрешение на министерството, но Мендеш предпочита да помогне на търсещите спасение.
„Той направи това, което му подсказваше съвестта“ — казва Луиш Медейрош, куратор на Музея „Аристидеш де Соуза Мендеш“.
Действията на консула нямаше да са възможни без подкрепата на консулския персонал и членовете на семейството му. Въпреки това историците и музеят определят Мендеш като моралния автор на една от най-големите индивидуални операции за спасяване на бежанци от Холокоста, при която са спасени приблизително 30 000 души. По приблизителни изчисления потомците на тези хора достигат около 750 000.
Решението на Мендеш се оказва с тежки последици. Португалските власти образуват дисциплинарно производство, той е лишен незабавно от длъжността си, а заплатата му е постепенно оттеглена. Неговото семейство — със социално-икономически статус над средния за времето — изпада в пълно икономическо падение. Семейството е поставено на своеобразен „черен списък“ от политическата полиция ПИДЕ и бива изключено от обществения живот, като членовете му не могат да намерят работа.
За 14 години след това Мендеш живее в упадък и умира в бедност, не успявайки да осигури нормален живот за 15-те си деца. Връщането на доброто му име в Португалия е бавен процес, който завършва през 2021 г., когато на тленните му останки е отредено място в Националния пантеон сред „изтъкнатите личности“, формиращи националната идентичност.
Макар имената на други португалски дипломати и обществени фигури от същия период да също носят заслуги за спасяване или защита на бежанци — като Карлош Сампайо Гаридо, Алберто Тейшейра Бранкиньо, отец Жоаким Карейра и Жозе Брито Мендеш — мащабът на операцията на Мендеш се приема за несравним по брой спасени хора.
Има чести сравнения между Аристидеш де Соуза Мендеш и Оскар Шиндлер. Луиш Медейрош коментира, че Шиндлер е по-известен в международен план, отчасти защото историята му е получила голям холивудски сценарий, но според него по отношение на броя на спасените Мендеш значително надхвърля Шиндлер, за когото се смята, че е спасил около 1 200 евреи.
За да съхрани спомена и примера на консула, община Каррегал ду Сал открива през 2024 г. музей, носещ неговото име, в Casa do Passal в Кабанаш де Вириато — имот, който е принадлежал на Мендеш в продължение на 45 години. Музеят е открит умишлено на 19 юли 2024 г., в деня на 139-ата годишнина от рождението на дипломата.
Експозицията се простира в девет зали и представя както личната страна на Аристидеш преди и след 1940 г., така и историята на семейство, което губи всичко заради неговия избор. От откриването до момента музейният екип отчита общо 54 000 посетители, от които около 6 000 са ученици от училища от север до юг на страната, дошли като част от образователни програми.
Две години след откриването, в музея се състоя възпоменателна церемония, на която бе открит и Документационният център „Дра Мария Барошо“ на горния етаж на Casa do Passal. Името е почит към Мария Барошо, бивша първа дама и съпруга на Мариу Соареш — политик, който е бил премиер и президент на Португалия. Мария Барошо активно подкрепяше делото за признаване на заслугите на Мендеш, заемала е поста председател на Фондация „Аристидеш де Соуза Мендеш“, създадена през 2000 г., и е била сред инициаторите за посмъртното му отличаване с Голям кръст на Орден „Св. Христофор“ (Grand Cross of the Order of Christ), награда, връчена през 1995 г. от тогавашния държавен глава Мариу Соареш.
Кураторът на музея подчертава, че изложбата умишлено прави паралели между миналото и днешния свят, за да покаже, че историята е циклична и че обществото често забравя човешките ценности. Той предупреждава за нарастващи миграционни потоци и за реторики, които отново поставят уязвимите на прицел — явления, които според него напомнят за обстоятелствата, довели до Холокоста и загубата на милиони човешки животи.
По думите на Луиш Медейрош, действията на Аристидеш де Соуза Мендеш демонстрират, че всеки може да направи разлика в обществото, когато протегне ръка към търсещите убежище. Неговият избор остава пример за човечност и морална отговорност пред лицето на диктаторски и антихуманни политики.
