Четири години след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. енергийната сметка на европейските домакинства изглежда различно. Руският дял в вноса на тръбопроводен газ в ЕС се срина от около 40% през 2021 г. до близо 6% през 2025 г. по данни на Европейския съвет, а пазарите, макар и по-стабилни през последните две години, все още оставят сметките за ток и газ в много държави над нивата отпреди войната. За българските домакинства тенденциите в ЕС са ориентир за това как се променят разходите в региона и натиска върху семейните бюджети.
Какво показват официалните данни на ЕС
Евростат публикува данни за енергийните цени два пъти годишно; последната актуализация обхваща първата половина на 2025 г. Между първата половина на 2021 г. и първата половина на 2025 г. цените на електроенергията за домакинствата в ЕС са нараснали с 30% — от 22 евроцента (EUR) за kWh до 28.7 евроцента (EUR) за kWh. За същия период цените на природния газ за домакинствата са се увеличили с 79% — от 6.4 евроцента (EUR) за kWh до 11.4 евроцента (EUR) за kWh.
HEPI: Как се движат сметките в европейските столици
Индексът на цените на енергията за домакинствата (HEPI), подготвен от Energie-Control Austria, унгарския регулатор MEKH и изследователската група VaasaETT, проследява месечните цени в столиците на Европа. Данните за януари 2026 г. дават най-актуалната картина.
Според HEPI, крайните потребителски цени на електроенергията в столиците на ЕС са се повишили с 5% между януари 2022 г. и януари 2026 г. Ако се гледа по-дълъг период, между януари 2021 г. и януари 2026 г. увеличението достига 38%, тъй като поскъпването започна още преди войната.
Къде електроенергията поскъпна най-много — и къде поевтиня
В рамките на петгодишния период поскъпването е най-рязко в няколко града, като цените надхвърлят двойно увеличението във Вилнюс (102%). Ръстовете също са над 60% в Букурещ (88%), Берн (86%), Киев (77%), Амстердам (75%), Рига (74%), Брюксел (67%) и Лондон (64%). Само два европейски града отчитат спад за периода: Копенхаген (-16%) и Будапеща (-8%).
Сред столиците на петте най-големи икономики в Европа се открояват Лондон (64%) и Рим (54%) с по-силни ръстове. Мадрид (13%) и Берлин (15%) имат най-умерено поскъпване, докато Париж (31%) остава под средното за ЕС.
Снимка към януари 2026 г.: стабилизиране с големи разлики
Сравнението само между януари 2022 г. и януари 2026 г. дава по-различна картина: в няколко столици има спадове, водени от Копенхаген (-44%). Поевтиняване се вижда и в Лондон (-22%), Мадрид (-17%), Берлин (-14%) и Рим (-4%), докато Париж бележи повишение от 21%. Вилнюс е с най-голям ръст в ЕС (70%), а Киев (87%) оглавява общата класация.
Графиките за този период показват силна волатилност в първите години и постепенно успокояване през 2025–2026 г. Промените са измерени в евро (EUR); там, където се използват национални валути, част от разликите може да отразяват и валутни курсове.
Газ: от ценови шок към по-спокойни пазари
Между януари 2022 г. и януари 2026 г. крайните цени на природния газ за домакинствата в столиците на ЕС намаляват средно с едва 1%. Някои градове отчитат значителни понижения, включително Берлин (-41%), Брюксел (-40%) и Атина (-40%). Други виждат остри увеличения, начело с Рига (89%), следвана от Варшава (55%) и Лисабон (55%).
За газа няма данни за януари 2021 г.; последната стойност преди 2022 г. е от ноември 2021 г. Дори спрямо януари 2022 г. по-ранните данни показват, че ръстът вече е започнал преди инвазията на Русия. Между ноември 2021 г. и януари 2026 г. цените на природния газ в столиците на ЕС се повишават с 24%. Варшава отчита най-голям ръст (88%), следвана от Братислава (85%), Лисабон (77%) и Прага (70%). Има и спадове: Киев (-35%), Букурещ (-33%) и Брюксел (-18%).
Сред столиците на най-големите икономики само Лондон (-13%) отчита понижение. Берлин (39%) и Париж (28%) са над средното за ЕС, докато увеличението достига 16% в Мадрид и 23% в Рим. Както при електроенергията, цените на газа са относително стабилни през последните две години към началото на 2026 г., а Амстердам беше сред най-волатилните пазари в ранната фаза на енергийната криза.
Защо различията са толкова големи
Експерти от Института за европейска енергийна и климатична политика (IEECP) подчертават, че структурата на производствения микс е ключова: в някои държави, като Испания, вятърната, слънчевата и водната енергия имат голям дял и намаляват зависимостта от изкопаеми горива и ценовите им колебания. Силната възобновяема генерация в северните страни — включително хидроенергия, геотермална и вятърна енергия — също ограничава уязвимостта към пазарните шокове.
Изследователи от IEECP свързват поскъпването на газа в Нидерландия с спирането на добива от находището „Гронинген“ заради сеизмични рискове. Те добавят, че Германия и Австрия бяха силно зависими от внос на руски природен газ, което изигра роля в ценовата динамика през кризата.
Данъци, ДДС и покупателна способност
Европейските държави прилагат различни данъчни политики върху енергийните сметки на домакинствата, поради което делът на данъците и ДДС в крайната цена на електроенергията и газа се различава значително. Скорошни сравнения очертават най-скъпите и най-евтините градове през 2026 г. както в евро (EUR), така и в стандарти на покупателна способност (PPS) — важен коректив, когато искаме да сравняваме реалната тежест върху бюджета на домакинствата.
Обобщение
- Газовата зависимост се преобърна: делът на Русия в тръбопроводния внос на ЕС спадна от ~40% (2021) до ~6% (2025).
- Токът поскъпна значимо: +30% за ЕС домакинствата между H1 2021 и H1 2025 — от 22 евроцента (EUR)/kWh до 28.7 евроцента (EUR)/kWh.
- Газът удари по-силно: +79% за домакинствата между H1 2021 и H1 2025 — от 6.4 евроцента (EUR)/kWh до 11.4 евроцента (EUR)/kWh.
- Електроенергия в столиците: +5% (ян. 2022–ян. 2026) и +38% (ян. 2021–ян. 2026); рекордни ръстове във Вилнюс (102%), силни повишения в Букурещ (88%), Берн (86%), Киев (77%), Амстердам (75%), Рига (74%), Брюксел (67%), Лондон (64); спадове в Копенхаген (-16%) и Будапеща (-8%).
- Големите икономики (електроенергия): Лондон (64%), Рим (54%); Мадрид (13%), Берлин (15%); Париж (31%).
- Само 2022–2026 (електроенергия): спад в Копенхаген (-44%), Лондон (-22%), Мадрид (-17%), Берлин (-14%), Рим (-4%); ръст в Париж (+21%), Вилнюс (+70%), Киев (+87%).
- Газ в столиците: -1% средно (ян. 2022–ян. 2026); спадове в Берлин (-41%), Брюксел (-40%), Атина (-40%); ръстове в Рига (89%), Варшава (55%), Лисабон (55%).
- Газ, по-дълъг хоризонт: +24% (ноем. 2021–ян. 2026); най-големи ръстове във Варшава (88%), Братислава (85%), Лисабон (77%), Прага (70%); спадове в Киев (-35%), Букурещ (-33%), Брюксел (-18%).
- Големите икономики (газ): Лондон (-13%) единствен със спад; Берлин (39%), Париж (28%), Мадрид (16%), Рим (23%).
- Фактори: енергиен микс с повече ВЕИ, спирането на „Гронинген“ и предишната зависимост от руски газ оформят различията; цените се стабилизират през 2025–2026 г.
