Всяка реформа в Европейския съюз трябва да съхрани най-ценния му капитал – доверието между държавите членки. Това заяви Пламена Заячка от партия „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) по време на дискусия на тема „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“, организирана по инициатива на АБВ, която е част от коалицията „БСП – Обединена левица“.
Форумът бе организиран от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин със съдействието на Фондация „Център за европейски и международни изследвания“.
Защо моделът „на две скорости“ тревожи България
Според Пламена Заячка ЕС се нуждае от реформи за по-ефективно вземане на решения и по-голяма стратегическа способност. Рисковете идват тогава, когато тези промени се превърнат в трайно разделение на държавите на „първа“ и „втора“ категория. Подобен подход може да доведе до реално разграничаване на център и периферия, до ограничено участие във вземането на решения, както и до концентрация на инвестиции и иновации само в тесен кръг страни, което задълбочава икономическите различия.
„Притеснително е, че у нас вече се чува: няма лошо Европа да е на две скорости – стига ние да сме в първата. България тъкмо седна на масата на богатите, а те се преместиха в друга зала.“
Принципи и червени линии: солидарност, равноправие и ефективност
Заячка подчерта, че европейският проект е изграден върху солидарност и равноправие, заложени още в Декларацията на Шуман и Римските договори. Именно тези принципи превърнаха Съюза в пространство на равни възможности, а не на различни категории държави. Всяка бъдеща реформа трябва да укрепва това усещане за равнопоставеност, а не да го подкопава.
В подкрепа на тази линия често се припомня духът на Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 г., в която е записано:
„Европа няма да бъде изградена наведнъж или по единен план; тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават първо действителна солидарност.“
Българският принос и очаквания към партньорите
По думите на Пламена Заячка, България изпълнява ангажиментите си за по-дълбока интеграция – пази външната граница на ЕС, работи за Шенген и за присъединяване към еврозоната. Тя изтъкна, че цената на тези усилия е висока, включително заради сериозния обществен дебат у нас по темата за еврозоната.
„Изпълняваме задълженията си, а паралелно се лансират идеи за различни категории държави. Това не бива да се превръща в норма.“
Какво следва: гъвкавост без разединение
Заячка призова държавите членки да водят открит и честен диалог за решения, които повишават ефективността на Съюза и съхраняват неговото единство. Тя подчерта, че Европа може да бъде по-гъвкава, без да става по-разделена, когато се търси баланс между бързина на решенията и равнопоставеност на участието.
„Европа може да бъде по-гъвкава и без да става по-разделена.“
Обобщение
- Позицията на АБВ: Реформи – да, но без подкопаване на доверието и равнопоставеността между държавите членки.
- Рискът от „ЕС на две скорости“: институционално разделение, ограничено участие, концентрация на инвестиции и иновации в малък брой страни.
- Българският контекст: страната изпълнява ангажименти – външна граница, Шенген, еврозона – въпреки общественото разделение по някои теми.
- Историческите принципи: солидарност и равноправие от Декларацията на Шуман и Римските договори трябва да водят всяка реформа.
- Следващи стъпки: открит диалог за по-ефективен и обединен ЕС, гъвкавост без разединение.
