Ново изследване, публикувано в The BMJ на 9 юли 2026 г., показва, че въпреки значителната загуба на тегло при използване на лекарства като Ozempic и Mounjaro, те не водят до клинично значимо подобрение в качеството на живот. Анализът обхваща 262 клинични изпитвания с около 100 000 участници и 19 различни активни вещества.
Изследователите установяват последователна връзка между по-голяма загуба на тегло и по-високи нива на нежелани събития и прекратяване на лечението. В тестовете участниците са попълвали стандартни въпросници за здравно свързано качество на живот, а промените при тези, които са получавали медикаменти, са били сравнявани с резултатите при промяна в начина на живот само.
Според авторите, в повечето случаи активните вещества „не подобряват качеството на живот по значим начин и малко показват кардиоваскуларни ползи.”
От всички изследвани терапии най-големи намаления в телесното тегло са осигурили тируцептидът — активната съставка в Mounjaro и Zepbound, и CagriSema, която все още не е одобрена за клинична употреба. Субкутинният семаглутид, използван в Ozempic и Wegovy, понастоящем има най-силни доказателства за намаление на смъртността и на големи сърдечни инциденти.
В същото време и тируцептидът, и семаглутидът са били свързвани с вредно намаляване на мускулната маса (lean mass) — показател, чието понижение е асоциирано с по-висок риск от падания, счупвания на кости и преждевременна смърт.
„Качеството на живот е сложно и варира между хората. Въпреки че стандартизираните мерки дават ценна информация, те може да не улавят всички аспекти от опита на хората, живеещи с затлъстяване,“ каза Мари Спрекли, изследовател в Университетът в Кеймбридж.
„Скалата разказва само част от историята, но не и всичко — в лечението на затлъстяването успехът не бива да се измерва само в килограми,“ коментира Хосе М. Ордовас от Университетът Тъфтс, който не е участвал в изследването.
Авторите на метаанализата посочват, че повечето от разглежданите изпитвания са с кратка продължителност на проследяване и че е необходимо повече изследване на новите медикаменти, за да се оцени пълният им дългосрочен ефект върху здравето и функционалността на пациентите.
