Европейската комисия (ЕК) прие цялостна Стратегия за животновъдството и План за действие в областта на протеините в началото на юли 2026 г., опитвайки се да противопостави нарастващите рискове за сектора. За България предложените мерки идват в момент, когато родното производство на говеждо и мляко е подложено на остър спад и фермерите търсят решения за оцеляване.
По данни на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието и храните и Евростат, едва около 20% от говеждото месо, използвано в българската месопреработвателна индустрия, е родно производство, а при пилешкото делът е около 50%. За последните пет години производството на сурово мляко у нас е намаляло с близо 25%, докато вносът на млечни продукти е скочил с 43%.
Българското овцевъдство и козевъдство са сред най-засегнатите отрасли: ако през 2015 г. овцете са били над 1,3 милиона, през 2024 г. те спадат до малко над 1 милион, а предварителните данни за 2025/2026 г. отчитат спад под психологическата граница от 968 хиляди броя. Козите намаляват до около 145 хиляди животни.
Общият брой на говедата се стабилизира около 542 хиляди броя, но това се дължи главно на ръста при месодайните породи; млечните крави бележат критичен спад до 169 хиляди броя. Свиневъдството показва плахи признаци на индустриална консолидация – броят на свинете нараства с около 2,5% до малко над 718 хиляди, с отчетлив ръст при основните свине-майки.
ЕК дефинира животновъдството като „критична инфраструктура“, мотивирайки мерките с цел гарантиране на продоволствената сигурност и стратегическата автономия на Европа. В основата на стратегията са няколко приоритета: въвеждане на нови схеми за застраховане и управление на риска, масирано финансиране за превенция и бързо справяне с епизоотии, както и по-лесен достъп до кредитни и инвестиционни инструменти за фермерите.
Сред конкретните предложения са и преход към системи на отглеждане без клетки, прилагане на реципрочни стандарти при внос на месо и мляко от трети страни, хармонизирани методи за изчисляване на емисиите на ниво ферма и финансова подкрепа за адаптация към новите изисквания за хуманно отношение. Комисията ще финансира изграждането на малки и мобилни кланици, за да се скъсят веригите на доставка, да се намали транспортът на живи животни и да се подпомогнат фермери в отдалечени и планински райони.
Планът за действие цели и увеличаване на дела на произведените в ЕС протеинови култури за фураж от 25% през 2025 г. до 35% до 2035 г., с оглед намаляване на зависимостта от вносна соя от Южна Америка.
Въпреки европейските намерения, проблемите в България имат множество взаимосвързани причини. След 2021 г. секторът понася тежък инфлационен удар: цените на фуражите, електроенергията и ветеринарните медикаменти скочиха значително, докато изкупните цени на суровото мляко останаха потиснати от преработвателите, които компенсираха недостига с евтино сухо мляко и суровина от други европейски държави.
Африканската чума по свинете, инфлуенцата по птиците и огнища на шарка по овцете доведоха до умъртвяване на десетки и стотици хиляди животни. Държавните компенсации често покриват само преките щети, но не и пропуснатите приходи и времето за възстановяване на стадата.
Наличието на местни кланици остава нерешен въпрос, особено за планинските региони. Животновъдите са принудени да транспортират животни на стотици километри или да продават на прекупвачи на ниски цени. Именно тук европейската мярка за подкрепа на малки и мобилни кланици може да има пряко положително въздействие върху българските фермери.
За България предизвикателството е да превърне европейските посоки в работеща национална политика: да спре обезлюдяването на фермите, да защити малките стопанства и да възстанови дела на българското месо и мляко на вътрешния пазар. Докато не се видят конкретни и добре таргетирани стъпки, надеждата на сектора ще бъде примесена със скептицизъм, натрупан от години на бюрократични препъни-камъни и политическа нестабилност в периода 2021–2026 г.
Стратегията на ЕК очертава посока, но ефектът ѝ у нас ще зависи от бързината на прилагане и от това доколко националните мерки ще защитят по-малките ферми и ще подобрят достъпа до финансиране, кланици и пазари.
