Нови икономически изследвания показват, че изкуственият интелект може да играе ключова роля за смекчаване на очаквания недостиг на работна сила в Съединените щати. Демографът Стивън Ръгълс, професор в Университета на Минесота и носител на стипендия „Гений“ на фондация „Макартър“ за 2022 г., предупреждава, че следващото десетилетие може да донесе рязко забавяне — дори спад — в растежа на работната сила, което ще наложи ускорено въвеждане на технологии, включително ИИ.
На база данни от Бюрото за преброяване на населението и прогнози на Бюджетната служба на Конгреса за имиграцията и смъртността, Ръгълс прогнозира, че до 2030 г. работната сила ще нарасне с едва 9,1 милиона души, а през следващото десетилетие се очаква свиване с 2,1 милиона души (1,3%). Ако това се потвърди, компаниите ще срещнат сериозен натиск да повишат производителността си с по-малко налични работници.
„Ако се стигне до безпрецедентен недостиг на работна ръка, това ще бъде огромен стимул за внедряване на технологии, които спестяват човешки труд, като изкуствения интелект“, заяви Стивън Ръгълс, професор в Университета на Минесота.
Ръгълс е сред авторите на изследване, публикувано през май в списание „Трудове на Националната академия на науките“, което поставя демографските тенденции в центъра на анализа за бъдещето на пазара на труда. Според него силният прираст на работоспособното население, предизвикан от бейби бум поколението, както и високата имиграция и нарастващото участие на жените в икономиката, вече са изчерпали своя компенсаторен ефект. От средата на 2000-те раждаемостта в САЩ намалява, което ще доведе до по-малко млади хора, навлизащи на пазара на труда през следващите години.
Как технологиите и ИИ могат да компенсират спада
Икономистите са разделени дали технологиите, включително изкуственият интелект, ще разрушат работни места или ще направят работниците по-продуктивни. По-консенсусното мнение е, че ИИ ще повиши производителността, а новоизлезъл работен документ на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) анализира как икономиките реагират на по-ниска раждаемост.
Авторите Дарон Аджемоглу, Дейвид Аутор, Кийлън Бърни и Андрю Скот стигат до извода, че по-бавният растеж на населението обикновено е свързан с по-висок брутен вътрешен продукт на човек в трудоспособна възраст и с по-високи заплати. Това се дължи на ускорено внедряване на технологии и на по-големи инвестиции в решения, които намаляват зависимостта от човешкия труд.
„Пазарите на труда, в които работниците са дефицитни, работят много добре за самите работници и също така водят до повишаване на производителността“, каза Дарон Аджемоглу, професор в Масачузетския технологичен институт и носител на Нобеловата награда за икономика за 2024 г.
Емпиричните данни подкрепят тази връзка: региони и държави с намаляваща раждаемост отбелязват увеличение на броя на патентите за технологии, спестяващи труд. Това предполага, че компаниите търсят технически решения, когато човешкият ресурс става оскъден.
В същото време сценариите не са еднозначни. Голямото увеличение на имиграцията би могло да противодейства на свиването на работната сила. Освен това е възможно, че повишението на производителността, което ще донесе ИИ, ще настъпи твърде бавно или ще бъде недостатъчно, за да компенсира демографския шок.
Има и друга опасност: ако автоматизацията и ИИ доведат до съкращения в места, където вече липсват работници, ползите от повишената производителност могат да не се пренесат в по-широко търсене на труда, а в концентрация на печалби и реструктуриране на пазара на заетостта.
Ако прогнозите за свиване на работната сила се окажат верни, икономическата устойчивост ще зависи от две неща: до каква степен компаниите ще успеят бързо да интегрират технологии, които повишават производителността, и доколко политиките за имиграция и образование ще смекчат недостига на работници. В този контекст изкуственият интелект има потенциал да бъде както инструмент за адаптация, така и фактор, който задълбочава неравенствата, ако неговото внедряване не бъде управлявано целенасочено.
В следващите години наблюдението на демографските тенденции, инвестициите в технологии и промените в пазара на труда ще бъде решаващо за формулирането на политики, които да осигурят устойчив растеж и по-добра заплащаемост за работниците.
