В края на април 2026 г. Европейската комисия представи комуникация със заглавие „A Simpler, Clearer and Better Enforced EU Rulebook”, в която очерта стъпки за подобряване на качеството на законодателния процес, прозрачността и включването на заинтересованите страни. Документът обещава по-добро отчитане на процедурните дерогации, директно уведомяване при публикуване на резюмета от обществени консултации в портала „Have Your Say“ и въвеждане на нов ИТ инструмент за управление на европейските правила.
Въпреки тези предложения, анализатори и неправителствени експерти смятат, че мерките не са достатъчни, за да решат дълбоко вкоренените проблеми в законодателния механизъм на ЕС. Най-скорошният документ на Consumer Choice Center Europe — „Wiser regulation — How the EU and individual Member States must transform lawmaking to keep the European economy competitive“ — дава преценка на комуникацията и предлага по-технологично ориентирани, оперативни препоръки както за институциите в Брюксел, така и за националните правителства.
Едно от малкото конкретни подобрения е ангажиментът да се записват и публикуват процедурните дерогации в мотивировъчните записки. Това би трябвало да повиши прозрачността около случаите, в които не са спазени всички стъпки от Насоките за по-добро регулиране. Комисията обещава и да уведомява директно заинтересованите страни, когато на портала „Have Your Say“ бъдат качени резюмета от консултации, което до момента не е практика.
Ключовата технологична мярка — разработване на нов ИТ инструмент за проследяване на законите, прилагането им и идентифициране на припокривания и сложност — според експертите трябва да стане един от приоритетите. Такъв инструмент би помогнал да се облекчат проблеми, произтичащи от сложната институционална архитектура и разноските интереси между държавите членки.
Остава обаче нерешен критичен въпрос: дизайнът и достоверността на обществените консултации. Предишната „Call for Evidence“ на Комисията беше критикувана за процедурите на ангажиране на заинтересованите страни; мнозина поискаха по-неутрални формати и реалистични срокове за участие. В последвалия документ тези проблеми са третирани неубедително — изричното обещание да се избягват празнични периоди е условно, а стандартният 12-седмичен период за консултации може да бъде свит на шест седмици.
Друг източник на безпокойство е дефиницията на Комисията за процедура по спешност, която включва четири задействания: 1) кризи или шокове, 2) сериозни последици от бездействие, 3) правни срокове и 4) „политически контекст, създаващ нужда от спешно действие“. Документът посочва, че първите два тригера са обосновани, но последните два са формулирани толкова общо, че биха могли да оправдаят почти всяко съкращаване на процедурите.
Проблемът с капацитета в националните администрации също е в центъра на оценките. Според анализа държавите членки често не успяват да поддържат темпото на европейското законодателство, което води до ограничено участие в изработването на политики. Европейската комисия обмисля изпращане на допълнителен персонал към столиците, но без укрепване на националните служби този ход рискува да бъде само ситуативен.
Марио Драги, споменат в дискусията за бъдещето на ЕС, призова институциите към прагматична федерация, но такъв напредък ще срещне съпротива, ако държавите и външните заинтересовани страни не се чувстват истински интегрирани и ако доверието в институциите не расте. Подобряване на качеството на Европейското законодателство — не само на скоростта, но и на съдържанието — остава условие за предотвратяване на вътрешни напрежения и растеж на евроскептицизма.
