Темата накратко:
Хилядите протести в Украйна след освобождаването на Михайло Федоров разкриват открит спор между бившия министър и главнокомандващия Олександр Сирський. Федоров твърди, че командването е блокирало реформите и е допринесло за решението на президента Володимир Зеленски да го отстрани.
Хилядите протестиращи в Киев и други украински градове излязоха на 16 юли 2026 г. след отстраняването на Михайло Федоров от поста министър на отбраната, като самият Федоров призна, че конфликтът му с главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Олександр Сирський е допринесъл за уволнението му.
На напрегнат брифинг пред медии Федоров каза, че президентът Володимир Зеленски е бил принуден да избира между двамата. Бившият министър обаче отрече, че е поставял ултиматум „или аз, или Сирський“.
„Тогава казах, че ще победим с този главнокомандващ.“ — Михайло Федоров, уволнен министър на отбраната на Украйна.
Федоров допълни, че е приел решението на президента: „Когато президентът каза, че не възнамерява да освободи Сирського, аз казах, че съм съгласен. Това е неговото решение като върховен главнокомандващ и аз ще се науча да работя с него, защото в крайна сметка нашият клиент е украинският народ, а не някой друг.“
Основните обвинения на Федоров касаят институционална съпротива срещу неговата програма за модернизация и технологични реформи в армията. По думите му инициативите на министерството са били „напълно блокирани“ от висшето командване.
„Сирський не е готов да говори открито, лице в лице, за проблемите. Той е готов да ходи на срещи, да тъче интриги, да мисли, че някой организира медийни кампании срещу него. И той издаде ултиматум.“ — Михайло Федоров.
„Вместо да мисли как да победим Русия асиметрично, той измисли как да разцепи страната“, заяви още Федоров в една от най-острите си публични критики срещу главнокомандващия досега, като същевременно призна ролята на Сирський в началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г.
„В действителност Сирський спаси нашата страна през 2022 г., проведе няколко успешни операции и не можем да го подценяваме. Но войната се промени.“ — Михайло Федоров.
Президентът Володимир Зеленски представи рокадата като опит да освежи екипа си и да засили управлението по време на война, и предложи на Федоров съветническа роля, която бившият министър е отказал. Федоров обясни, че напускането е резултат от дълбоко вкоренена институционална съпротива срещу усилията му за по-голяма технологична иновация и децентрализация в армейските решения.
Решението предизвика протести в Киев и в други градове: демонстрантите разкритикуваха Зеленски за отстраняването на Федоров въпреки широката му популярност сред военните, гражданското общество и в политическия спектър.
Конфликтът между бившия министър и главнокомандващия дълго време бе известен и често бе описван като сблъсък между поколение: млад реформатор с технологична и стартъп култура и по-традиционен военен командир. На 35 години, Михайло Федоров беше последният министър, останал в кабинета на Володимир Зеленски от 2019 г., след като служи като заместник‑министър‑председател и министър на дигиталната трансформация от 2019 г. до назначаването си като министър на отбраната по‑рано тази година.
Федоров спечели похвали като двигател на визията за „държава в смартфон“ и като архитект на приложението Diia, пуснато през 2020 г., което дава на украинците достъп до все повече държавни услуги от мобилните им устройства. След руското пълномащабно нахлуване през 2022 г. неговото министерство пое централна роля в разширяването на възможностите за използване на дронове, подпомагането на отбранителни технологии и дигиталното образование.
По време на шестте месеца на поста министър на отбраната Федоров бе смятан за ускорител на военните иновации и за фактор, който е помогнал за изместване на някои бойни настроения в полза на Украйна. През февруари той работи със Starlink за ограничаване на неоторизираната употреба на сателитната интернет услуга от Русия, черпейки от личните си контакти със собственика на SpaceX, Илон Мъск. Той засили и сътрудничеството между Министерството на дигиталната трансформация и Министерството на отбраната за по‑бързо разработване и внедряване на нови военни технологии.
По‑късно през мандата си Федоров бе сред инициаторите на кампанията да се „превърне Крим в остров“ — операция, насочена срещу руските логистични маршрути и военна инфраструктура в анексирания от Москва Крим и в други окупирани райони на южна Украйна.
Разногласията между политическото ръководство и военния връх поставят под въпрос вътрешната стабилност и стратегическата посока на украинската отбранна политика в момент, когато страната продължава да се бори с руската агресия. Смяната на министъра и публичните обвинения между висшите командири оставят отворени въпроси за това как ще бъде съчетана необходимата модернизация с единството в командването по време на война.
