Черна гора е на път да постави прецедент в начина, по който ще се финансира бъдещото разширяване на Европейския съюз, което добавя ново напрежение към преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. През юни Европейската комисия представи финансовия пакет за присъединяването на Черна гора, а оценените допълнителни разходи са €3.2 милиарда (3.2 млрд. евро) за държава с около 626 000 жители — сума, която комисарите описаха като по-малко от €1 на данъкоплатец в ЕС.
Въпреки че паричният ефект върху общия бюджет на ЕС от близо €2 трилиона (2 трлн. евро) е незначителен, политическите последици могат да бъдат далеч по-важни. Черна гора се очертава като тестов случай за това как ще се процедира при следващите вълни на разширяване — включително за кандидати като Албания, Молдова и по-сложни случаи като Украйна.
Основният разкол в преговорите е свързан със самия механизъм на финансиране: дали допълнителните разходи ще бъдат покрити чрез преразпределение на вече налични ресурси или чрез нови приходи за бюджета. Част от предложението на Комисията предвижда средства, които Черна гора до сега е получавала от програмата за развитие „Global Europe“, да бъдат пренасочени към политики за кохезия и земеделие, след като страната загуби статута си на бенефициент на международна помощ при присъединяване.
В същото време Комисията предлага пропорционално увеличение на средствата за области като отбраната и конкурентоспособността, с цел да няма отрицателен ефект върху бюджета, предвиден за ЕС-27. Остава обаче неясно откъде ще дойде това допълнително финансиране — чрез въвеждане на нови европейски собствени ресурси или чрез по-големи национални вноски от държавите членки.
Страните, които са нетни платци към бюджета — сред които Германия и Нидерландия, известни като фригалите — настояват да бъде ограничен размерът на общия бюджет и предпочитат преразпределение на съществуващите средства пред увеличаване на вноските. Именно тази дилема най-вероятно ще оформи позициите при окончателните преговори по многогодишната рамка.
Резултатът от дебата по Черна гора може да надхвърли спора за няколко милиарда евро. Той ще зададе прецедент за бъдещи договори за присъединяване и може да повлияе на решения на по-богати държави относно кандидатурите им — пример е Исландия, която на референдум в края на август ще решава дали да поднови преговорите за присъединяване.
Докато подготовката на договор за присъединяване на Черна гора започна преди няколко седмици, въпросите за разпределението на разходите и източниците на финансиране остават в центъра на преговорите. Както показва разработеният пакет, Черна гора ще бъде повече от символичен случай: тя може да определи правила и практики, които ще важат за следващите кандидати.
