Темата накратко:
Симона Захариева, говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и заместник-директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, говори за значението на общността и приоритетите пред българските училища зад граница. В центъра на дискусиите на предстоящата годишна конференция на АБУЧ са признанието на българския език, финансирането и устойчивото развитие на училищата.
Да бъдем част от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) означава да не сме сами – означава да принадлежим към общност, която споделя опит, защитава общи каузи и създава възможности за развитие. Това заяви Симона Захариева, говорител на АБУЧ и заместник-директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, в интервю за рубриката „БГ Свят“ на Българската телеграфна агенция. Тя говори преди предстоящата Годишна конференция на АБУЧ, която ще се проведе на 22 юли от 11:30 ч. в Аулата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Захариева каза, че очаква конференцията да надгради вече постигнатото и да задълбочи институционалния диалог, да формулира ясни стъпки, които да бъдат превърнати в реални действия в полза на училищата, учителите и учениците. Тя открои ролята си в Управителния съвет на АБУЧ като възможност да участва по-активно в търсенето на решения и създаването на партньорства.
Приоритетите на дискусията
Според Захариева е трудно да се изтъкне само една тема, тъй като пред българските училища зад граница стоят множество взаимосвързани проблеми: обучението на деца, които живеят и учат в не-българска езикова среда; квалификацията на учителите; финансирането; осигуряването на подходяща учебна среда; работата с родителите и устойчивото развитие на училищата. Въпреки това тя подчерта, че в центъра винаги трябва да са децата — техните потребности, мотивация, увереност и връзката им с българския език и култура.
„За нас особено важен е въпросът за признаването на българския език в образователните системи на държавите, в които живеят нашите ученици. Когато знанията и усилията на децата получават официално признание, това им дава по-силна мотивация да продължат обучението си и показва, че българският език има реална стойност за тяхното образование и бъдеще“, каза Симона Захариева.
Тя изтъкна и необходимостта от устойчиво и предвидимо финансиране, което позволява осигуряване на квалифицирани учители, подходящи учебни пространства и съвременни материали за деца с различни езикови нива и образователни потребности. Друг акцент беше продължаването на разговора за мястото на българските училища зад граница в дългосрочните национални политики, като училищата не бива да се третира само като допълнителни занимания, а като средища за изграждане на идентичност и културна памет.
По думите ѝ всички решения трябва да започват от въпроса какво е най-добро за децата и как да им се дадат повече възможности да учат, да се развиват и да се гордеят със своя български език.
Обмяна на опит и добри практики
Захариева очаква конференцията да бъде място за обмен на идеи за нови проекти, съвместни инициативи и работещи практики. Тя подчерта важността да „сверят часовника“ — да установят общите предизвикателства и решенията, които вече работят в различни училища, и да търсят възможности за обединяване на усилията.
„Понякога една споделена идея е достатъчна, за да се роди добро партньорство“, каза тя.
Като примери за очаквани резултати от конференцията се посочват по-активен институционален диалог и повече обединение между училищата в организацията, което според участници от Германия, Австрия и САЩ ще допринесе за по-добра видимост и подкрепа от българските институции.
Училището във Виена
Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена е създадено през 1992 година като дружество с идеална цел. През септември на учебната 2026/2027 година училището ще отбележи 35-а годишнина. В началото то е започнало с едва седем деца; днес в него се обучават над 450 ученици — от двегодишна възраст до 12. клас, както присъствено, така и дистанционно.
Училището е изпитен център към Департамента за езиково обучение (ДЕО), което позволява на учениците от по-горните класове да удостоверят официално нивото си на владеене на български език и да получат признат сертификат. В учебната програма са включени български език и литература, история и география на България, а наред с учебните занятия се провеждат творчески клубове, занимания по четене, изкуства и танци, както и инициативи, свързани с българските празници и традиции.
Захариева посочи, че най-голямата гордост в работата на училището е доверието на децата и родителите и чувството, че училището е истинска общност. Тя отбеляза с особена радост успехите на учениците в различни конкурси и активното участие в срещите на българските училища в Австрия.
„Най-много се гордея с доверието на децата и родителите и с усещането, че училището е истинска общност. Децата идват с желание, създават приятелства, говорят български помежду си и чувстват училището като свое място“, сподели Симона Захариева.
На 17 юли в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция беше подписан партньорски договор между Асоциацията на българските училища в чужбина и Българската телеграфна агенция. Документът бе подписан от генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и от Зорница Гоган, председател на Управителния съвет на АБУЧ.
В годишната конференция ще участват и други представители на Управителния съвет и ръководители на български училища зад граница, които очакват форумът да бъде платформа за открито обсъждане на проблемите и за търсене на практически решения в интерес на българските деца по света.
За много от участниците целта на конференцията е не само да идентифицира проблемите, но и да предложи стъпки за по-тясно сътрудничество между училищата, държавните институции и партньорските организации.
