Почти цялата тежест от митата, наложени при управлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, пада върху американските вносители и потребители. Това заключава ново изследване на Института за световна икономика в Кил, според което около 96% от митническата тежест се прехвърля върху американски фирми и домакинства, докато едва около 4% се поемат от чуждестранни компании.
Какво показват данните
Авторите на доклада подчертават, че увеличението на митническите приходи с около 200 млрд. долара (около 184 млрд. евро) представлява сума, „извлечена от американските предприятия и домакинства“ – тоест, от джоба на самите американци.
Анализът стъпва върху детайлни записи за около 25 милиона търговски трансакции на обща стойност от близо 4 трилиона долара (около 3,7 трилиона евро). В него се проследява как фирмите по веригата – от вносители до търговци на дребно – или поглъщат по-високите разходи, или ги пренасят върху крайните цени.
„Чуждестранните износители не намалиха значително цените си в отговор на увеличението на митата в САЩ.“
Тази констатация е в основата на извода, че митата практически действат като вътрешен данък върху потреблението в САЩ, а не като натиск върху чуждите производители.
Как реагират износителите
Проучването се фокусира върху въздействието на американските тарифи върху износа от Бразилия и Индия, които през миналата година бяха обект на високи и широкообхватни мерки. След въвеждането на 50-процентово мито бразилските износители не понижиха съществено цените си в долари. Подобна динамика е отчетена и при Индия, където първоначалното 25-процентово мито впоследствие бе увеличено до 50%.
„Корекцията се осъществява чрез намаляване на обема на търговията, а не чрез ценови отстъпки. При избора между запазване на маржовете при по-ниски продажби или намаляване на маржовете с цел запазване на обема, повечето износители очевидно предпочитат първото.“
Изследователите обясняват това с възможността на износителите да пренасочват продажбите си към други пазари, вместо да свалят цените за САЩ.
„Данък“ върху американското потребление
„Митото не функционира като данък върху чуждестранните производители, а като данък върху потреблението на американците.“
Така авторите – Юлиан Хинц, Аарон Ломан, Хендрик Малкоу и Ана Форвих от Института за световна икономика в Кил – обобщават ефекта от тарифите върху местните цени и доходи. По думите им резултатите противоречат на политическата теза, че търговските партньори на САЩ поемат тежестта на митата.
„Това твърдение е в основата на политическата обосновка на митата – като инструмент за извличане на отстъпки от търговските партньори и за генериране на приходи за американското правителство без разходи за американските домакинства. Нашите данни показват обратното – почти всички разходи се поемат от американските вносители и потребители.“
Контекст и отражение върху бизнеса
На практика фирмите в САЩ се изправят пред двоен избор: да приемат по-ниски маржове или да прехвърлят поскъпването към крайните цени. И в двата случая ефектът се концентрира у дома – при предприятията и потребителите. Много от тези тарифи остават в сила и към днешна дата, показват официалните списъци на Службата на търговския представител на САЩ.
Макар анализът да е насочен към американския пазар, изводите му са важни и за европейските компании, включително в България, които работят с американски партньори или са част от глобални вериги за доставки – пренастройването на търговските потоци и ценовият натиск могат да се прехвърлят по веригата към други пазари.
На кратко
- 96% от митническата тежест отиват върху американски фирми и потребители; чуждите компании поемат около 4%.
- 200 млрд. долара (около 184 млрд. евро) допълнителни митнически приходи – за сметка на американските домакинства и бизнес.
- Данните обхващат 25 млн. трансакции на стойност почти 4 трилиона долара (около 3,7 трилиона евро).
- При Бразилия 50% мита не водят до съществен спад на износните цени; при Индия 25% → 50% – същият ефект.
- Корекцията настъпва чрез намален обем на търговията, а не чрез поевтиняване от страна на износителите.


