Повече от половината европейци виждат антисемитизма като проблем в своята страна, показват нови данни на Евробарометър. Най-силно тревогата е изразена във Франция, Италия и Швеция, докато в Естония, Финландия и Латвия темата се възприема като по-слабо изразен проблем. За българската публика това е важен ориентир за тенденциите в Европейския съюз и контекста, в който се развиват националните политики срещу речта на омразата.
Къде тревогата е най-голяма и кой я усеща най-силно
Данните очертават ясно социално-демографски профил на хората, които по-често разпознават антисемитизма като проблем: това са жените, жителите на големите градове, хората, принадлежащи към малцинствени групи, както и гражданите с по-високо образование. Силна е и ролята на личните контакти: 67% от хората, които имат приятели или познати евреи, признават антисемитизма за проблем, срещу 52% сред онези без такива контакти.
Над една трета от гражданите на ЕС вече смятат всички форми на антисемитизъм за проблем – ръст с 10 процентни пункта спрямо 2018 г.
Войните и международният контекст усилват негативните нагласи
Войните и геополитическото напрежение влияят на обществените нагласи: почти седем от десет европейци вярват, че конфликтите в Близкия изток влияят върху възприятието за еврейските общности в техните страни.
Почти половината европейци са убедени, че антисемитизмът се е увеличил през последните пет години – тенденция, най-силно изразена в Нидерландия, Швеция и Дания. В същото време само 9% смятат, че антисемитизмът е намалял, като това мнение е най-често срещано в Малта, Румъния и Полша.
Как се проявява омразата: улиците, стените и интернет
Най-често цитираните прояви са враждебност на обществени места, антисемитски надписи и рисунки и антисемитизъм в интернет. Изразите на омраза и заплахи срещу евреи по улиците и на други обществени места се възприемат като особено сериозен проблем най-вече във Франция, Италия и Нидерландия.
Хората на възраст 15–24 години забелязват по-често антисемитизма в интернет в сравнение с групата на 55+, което, според доклада на Евробарометър, е:
„вероятно поради поколенческа разлика в изложеността“.
Училищата под натиск: тревожни данни от ЮНЕСКО
Антисемитизмът е широко разпространен и в училищната среда. Според изследване на ЮНЕСКО в 23 държави членки на ЕС, повече от три четвърти от анкетираните учители са се сблъсквали с антисемитски инциденти в класните стаи.
61% от учителите съобщават за отричане или изопачаване на Холокоста от страна на ученици, а 42% казват, че са ставали свидетели и на антисемитски прояви от други учители. Почти половината разказват за ученици, които показват нацистки жестове или рисуват/носят нацистки символи.
Въпреки това 70% от учителите посочват, че не са получавали никакво професионално обучение как да разпознават и да реагират на съвременния антисемитизъм, а по-малко от една трета са участвали в обучения от външни специализирани организации.
Генералният директор на ЮНЕСКО Халед ел-Енани подчертава в доклад за антисемитизма в училищата:
„Речта на омразата, в частност антисемитизмът и отричането на Холокоста, достигнаха нива, невиждани от Втората световна война.“
Какво означава това за политиките в ЕС и у нас
Европейските тенденции очертават необходимост от едновременно усилие в образованието, онлайн средата и обществените пространства. Експерти препоръчват системни обучения за педагози, по-строга реакция срещу вандализъм и активни кампании за медийна и дигитална грамотност, особено сред младите хора. На равнище ЕС регулации като Закона за цифровите услуги засилват отговорността на платформите спрямо речта на омразата, а националните власти могат да стъпят върху тези рамки за по-ефективни местни мерки. За България това означава приоритизиране на превенцията и последователно прилагане на закони срещу престъпления от омраза.
На кратко
- Повече от половината европейци смятат, че антисемитизмът е проблем; тревогата е най-силна във Франция, Италия и Швеция, и най-слаба в Естония, Финландия и Латвия.
- 67% с еврейски приятели/познати разпознават проблема, срещу 52% без такива контакти.
- Почти 7 от 10 вярват, че конфликтите в Близкия изток влияят върху възприятията към евреите.
- Почти половината отчитат ръст на антисемитизма за 5 години (особено в Нидерландия, Швеция и Дания); само 9% виждат спад (главно в Малта, Румъния и Полша).
- Най-чести прояви: враждебност на обществени места, антисемитски графити, антисемитизъм в интернет.
- Младите 15–24 г. по-често забелязват антисемитизъм онлайн от хората 55+.
- В училищата: над три четвърти учители в 23 държави са засекли инциденти; 61% съобщават за отричане/изопачаване на Холокоста; 42% – за антисемитски прояви сред колеги; почти половината – за нацистки жестове/символи.
- 70% от учителите не са преминали обучение; по-малко от една трета са се обучавали от външни организации.
