Темата накратко:
Петър Добрев от Българския младежки клуб „Актив“ заявява, че българската общност в Украйна може да свързва двете страни чрез културни и граждански инициативи. Войната промени фокуса на дейността им към подкрепа на Въоръжените сили, но от края на 2025 г. клубът възстановява и културните събития с цел съхраняване на езика и традициите.
Петър Добрев, представител на Българския младежки клуб „Актив“, заяви в интервю, че българите в Украйна съхраняват своя език и култура, но в същото време са интегрирана част от украинското общество и могат да действат като мост между Украйна и България. Изявлението е направено пред регионален информационен канал и очертава промяната на дейността на организациите в условията на война и предизвикателствата пред младите активисти.
От 2008 г. до началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г. Младежки клуб „Актив“ реализира в Одеска област стотици инициативи, в които са участвали десетки хиляди души. След 2022 г. обаче голяма част от усилията на клуба и на хиляди доброволци в Украйна са били насочени към подпомагане на фронта и военнослужещите от български произход.
„От 2008 година до началото на пълномащабното нахлуване Младежки клуб „Актив“ реализира в Одеска област стотици инициативи, в които участвали десетки хиляди хора. Но след 2022 година цялата ни дейност почти напълно се преориентира към помощ за армията и нашите защитници, преди всичко военнослужещи от български произход“, каза Добрев.
В края на 2025 г. и началото на 2026 г. от клуб „Актив“ са преценили, че войната застрашава не само живота и инфраструктурата, но и културата, традициите и идентичността на общностите. Затова те са възстановили организирането на културни инициативи, които едновременно помагат за съхраняване на наследството и събират средства за подкрепа на Въоръжените сили на Украйна.
Добрев подчерта, че помощта за фронта не трябва да доведе до пренебрегване на нуждаещите се в тила. Клубът е започнал да подпомага семейства в затруднение, включително членове на българската общност, които се нуждаят от скъпи операции или друга специализирана помощ.
Културните събития, които клубът организира на открито и с по няколкостотин участници, привличат внимание и в България чрез социалните мрежи. Това според Добрев доказва, че българите в Украйна говорят свободно родния си език и открито развиват своята култура в публичното пространство.
„Когато организираме открити културни събития, тези събития се виждат и в самата България. Те стават най-доброто доказателство, че българите в Украйна свободно говорят родния си език, развиват своята култура и открито организират публични събития“, каза представителят на „Български младежки клуб „Актив“.
Войната е повлияла и върху обществената активност на младите хора. Добрев отбелязва, че въпреки появата на много доброволци и масовото включване в помощта за армията, е налице значително изтичане на активни млади хора извън Украйна. Основното ядро на организацията, което преди е работело предимно в Одеса, сега е разпръснато в България, Германия, Финландия, Великобритания и други държави.
Останалите членове в Украйна живеят в различни населени места като Измаил, Болград и села в Одеска област, което затруднява координацията на дейностите, тъй като работата е по-ефективна, когато тимът е на едно място.
По думите на Добрев държавната подкрепа е ключова за възстановяване на активността на младежките структури. Той напомня, че бесарабските българи са успели да запазят езика и културата си повече от 200 години благодарение на компактното си съжителство и непрекъснатата употреба на родния език в ежедневието. Днес този модел се разрушава и това се отнася и до други национални общности.
Една от основните задачи на държавата според Добрев е да създаде условия за връщане на хората, напуснали страната заради войната. Тъй като не всички украинци ще се върнат скоро, трябва да се изграждат съвременни мрежи за взаимодействие с диаспорите, за да останат те част от украинския обществен дневен ред и да подкрепят своите общности.
Добрев обръща внимание и на нуждата от превръщане на националната идентичност в ежедневна жива култура, а не само в музейни експонати. Той посочва, че традиционното представяне на българската култура често включва носии и обичаи от XIX–началото на XX век, което е важно, но не е достатъчно.
Според него представителите на националните общности трябва да използват родния език за разговори за съвременния живот, предизвикателствата и бъдещето в Украйна. „Ако вкъщи родителите общуват с децата на родния език, той няма да остане само елемент от празник или музеен експонат. Той ще стане част от всекидневния живот“, каза Добрев.
По въпроса за ролята на международните партньори Добрев подчерта, че основният диалог между националните общности и украинското общество трябва да се води вътре в Украйна. Ако този диалог е силен вътре в страната, международните партньори могат да са съюзници, а не посредници.
Той допълни, че националните общности могат да играят важна роля във външната политика на Украйна, тъй като служат като естествени мостове към страните на исторически произход на техните общности. За българската общност тези връзки помагат за укрепване на взаимното разбирателство между Украйна и България.
Добрев посочи като положителен пример наличието на отделни програми на езиците на националните общности в общественото радио и телевизия и призова за разширяване на ефирното време, информационните платформи и съвременното съдържание, за да звучи гласът на общностите открито и редовно.
Българското село Островное и приносът на поета Петър Бурлак‑Вълканов
Селото Островное (Бабата) в Украйна е основано през 1817 г. от български преселници от Североизточна България. През изминалите 209 години в селото са съхранени българските традиции, обичаи и роден език. Местното население е 95% българско, а броят му е под хиляда души, според данни на кметството.
Островное е известно и с именития бесарабски български поет Петър Бурлак‑Вълканов, роден там през 1939 г. Той дебютира в Кишинев през 1967 г. със стихосбирката „Моя южна равнина“. През 2003 г. с указ на президента на България е награден с орден „Мадарски конник“ II степен за принос в популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна.
Дискусиите на Добрев и дейността на организациите като „Актив“ очертават нуждата от запазване на езика и културата чрез ежедневна употреба, държавни и обществени мерки и ефективни мрежи с българската общност в чужбина, които да превърнат българите в Украйна в устойчив мост между двете държави.
