Берлинският OPLAN: тайният сценарий за война с Русия и 800 000 войници

Класифициран оперативен план на Германия, изготвен в казармата „Юлиус Лебер“ в Берлин, описва как НАТО би придвижило до 800 000 войници на изток, ако се стигне до пряк конфликт с Русия. Документът от около 1200 страници – известен като OPLAN „Германия“ (OPLAN DEU) – поставя в центъра си логистиката: пристанища, реки, ж.п. възли и магистрали, които трябва да издържат натиска на най-мащабното военнопридвижване в Европа след Втората световна война.

Планиращите предупреждават, че изходът от евентуална война няма да се реши само на бойното поле. Той ще зависи от това дали Европа – и особено Германия като логистичен гръбнак – може да осигури безпрепятствено и защитено прехвърляне на войски, техника и боеприпаси. Оценките в Берлин сочат, че Русия може да бъде готова и склонна да атакува НАТО около 2029 г., но зачестили шпионски инциденти, саботажи и нарушения на въздушното пространство в Европа подсказват, че рискът може да се материализира и по-рано. Потенциално примирие в Украйна би освободило ресурс на Москва за натиск срещу съюзници в Европа.

Какво предвижда планът

OPLAN DEU детайлизира маршрути, графици и защита на конвоите – от Северно и Балтийско море към изтока. С Алпите като естествена бариера, Германия е логичният транзитен коридор за подкрепления.

„Погледнете картата. С Алпите, които образуват естествена бариера, войските на НАТО ще трябва да пресекат Германия в случай на сблъсък с Русия, независимо от това къде може да започне“, каза Тим Щухтей, директор на независимия Институт за общество и сигурност в Бранденбург.

Планът е замислен като „подход на цялото общество“ – граждански и военни структури действат заедно. Той вече е във втора версия и се съхранява в изолирана „червена мрежа“ на Бундесвера.

Полеви тестове и частен сектор

За да провери предпоставките, доставчикът „Райнметал“ изгради полеви лагер за 500 войници за 14 дни и го разглоби за 7. Комплексът включваше общежития, 48 душ кабини, пет бензиностанции, полева кухня, наблюдение с дронове и въоръжена охрана, проверена за руско и китайско влияние.

„Представете си, че строите малък град от нулата и го разглобявате само за няколко дни“, каза Марк Лемерман, директор по продажбите в логистичния бизнес на „Райнметал“.

Компанията сключи договор за 260 милиона евро (EUR) за презареждане на германските и НАТО-войски. Полевите изпитания разкриха и проблеми: теренът не побираше всички превозни средства, парцелите бяха несъседни и се наложи превоз с автобуси. Предишна генерална репетиция показа нужда от нов светофар на ключово място, за да се избегнат задръствания при придвижване на конвои.

Инфраструктурата: силата и слабостта на Германия

Наследството от Студената война все още личи. На участък от федералната магистрала А44 между Щайнхаузен и Бренкен средната лента на 3,5 мили (около 5,6 км) е с твърд асфалт, без надлези и електропроводи, а площадките за отдих са големи и странно оформени – проектирани като аварийни писти за кацане. Тогава инфраструктурата с двойно предназначение беше норма; днес значителна част е остаряла или неподходяща за тежки колони.

Берлин оценява, че 20% от магистралите и над една четвърт от мостовете по тях се нуждаят от ремонт заради хронично недофинансиране. Пристанищата на Германия в Северно и Балтийско море имат нужда от ремонти за 15 милиарда евро (EUR), от които 3 милиарда евро (EUR) за модернизация с двойно предназначение (укрепване на кейове и др.), по данни на федерацията на морските пристанища.

„Това води до обходни пътища, закъснения и излага на риск човешки животи“, коментира Яник Хартман, асоцииран сътрудник в Колежа по отбрана на НАТО в Рим и експерт по военна мобилност.

Тревожен прецедент: мостът над река Хунте

В нощта на 25 февруари 2024 г. товарният кораб Rapida под холандски флаг удари железопътен мост над река Хунте в северозападна Германия, спирайки ж.п. трафика. „Дойче Бан“ изгради временен мост, открит два месеца по-късно, но през юли друг кораб го удари и отново прекъсна движението за още един месец.

Случаите почти не привлякоха внимание, но предизвикаха паника в съюзническите щабове, защото мостът беше на единствената ж.п. връзка към пристанището Норденхам – по това време единственият терминал в Северна Европа, лицензиран да обработва всички доставки на муниции за Украйна. Нередности не бяха установени, но доставките бяха блокирани седмици, а част от товарите се върнаха на кораби. Висшето военно командване на САЩ в Европа пренасочи пратки към полско пристанище.

„Много пристанища имат само една железопътна линия към вътрешността на страната. Това е слабост“, каза Холгер Баник, главен изпълнителен директор на Niedersachsen Ports.

Краткосрочно усилията са насочени към извличане на максимум от наличните пътни и ж.п. мрежи. Дългосрочно Берлин планира 166 милиарда евро (EUR) до 2029 г. за инфраструктура, включително над 100 милиарда евро (EUR) за от години пренебрегваните железници, с приоритет за обекти с двойно предназначение.

„Епохална промяна“ и нова военна архитектура

Дни след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. канцлерът Олаф Шолц обяви фонд от 100 милиарда евро (EUR) за превъоръжаване – т.нар. zeitenwende, „епохална промяна“. По-късно Бундесверът създаде Териториално командване, а командирът му генерал-лейтенант Андре Бодеман – ветеран от Косово и Афганистан – получи задача да изработи OPLAN.

В евентуален сблъсък Германия няма да е фронтова държава, а база за операции – с всички произтичащи предизвикателства: деградирала инфраструктура, по-малка армия и нови заплахи като дронове.

„Бежанци и подкрепления ще се вливат от противоположни посоки. Потоците ще трябва да бъдат канализирани, което Бундесверът не може да направи сам, особено докато воюва“, посочи Клаудия Майор, ръководител на трансатлантическите инициативи за сигурност в Германския фонд „Маршал“ на САЩ.

Докато новото правителство на Фридрих Мерц тази година обяви план за разходи за отбрана от 500 милиарда евро (EUR) и връщане към наборна военна служба, армията работи под прикритие: информира болници, полиция и служби за бедствия, договаря режими с провинциите и оператора на автомагистрали и чертае транзитни коридори за конвои.

Учението „Red Storm Bravo“: миниатюрен OPLAN в действие

В края на септември в Хамбург 500 войници от НАТО образуваха конвой от 65 превозни средства, който трябваше да се придвижи на изток, отблъсквайки опити за блокиране на пристанището, атаки с дронове и протести. Колоната се движеше като един блок – преминавайки кръстовища без спиране, за да не се вклинят цивилни автомобили. Наблюдаващите офицери забелязаха прекалено големи дистанции между машините; черен дрон предизвика кратка тревога, преди по радиото да бъде потвърден като свой.

„Протестиращи“ – резервисти – се залепиха на асфалта, а на войниците не бе позволено да се намесват. Полицията се оказа без нужните разтворители. Рестартът на колоната отне два часа, през които бяха изминати едва 6 мили.

Саботаж, дронове и законови пречки

Десетки атаки – от палежи до срязани кабели – удариха през последните години ж.п. системата. През октомври съд в Мюнхен осъди на затвор мъж, планирал саботаж на военни съоръжения и железопътна инфраструктура от името на Русия. Тази седмица Полша съобщи, че Русия стои зад експлозия, повредила релси в източната част на страната. Германските вътрешни разузнавателни служби провериха близо 10 000 служители на оператори на критична инфраструктура само през миналата година.

„Ако Германия ще бъде центърът на НАТО, то като враг бих искал да се насоча към това: да блокирам пристанищата, да прекъсна електрозахранването, да прекъсна железопътния транспорт“, каза Пол Стробел, ръководител на отдела за връзки с обществеността на Quantum Systems.

Quantum Systems е доставила стотици дронове в Молдова и Румъния, а хиляди летят ежедневно в Украйна, но към момента Бундесверът е закупил едва 14. Причина са остарели регулации: забрана за полет над населени места и задължителни позиционни светлини – логични за цивилна употреба, но противоречащи на тактическата цел.

Колко време остава

Армията отчита напредък – особено предвид старта „от нулата“ в началото на 2023 г. – но стрес тестовете показват, че съществуват разминавания между план и реалност. Най-голямата неизвестна е времевият хоризонт. Според официални изявления на германския министър на отбраната Борис Писториус Русия може да бъде способна да нападне НАТО в рамките на 5 до 8 години – оценка, която прави приоритет укрепването на инфраструктурата с двойно предназначение и ускоряването на процедурите.

„Трябва да се научим отново на това, което сме забравили. Трябва да извадим хората от пенсия, за да ни разкажат как сме го правили тогава“, заяви Нилс Шмид, заместник-министър на отбраната.

„Заплахите са реални. Не сме във война, но вече не живеем в мирни времена“, каза канцлерът Фридрих Мерц пред представители на бизнеса през септември.

Обобщение

  • OPLAN „Германия“ (около 1200 страници) чертае логистиката за придвижване на до 800 000 войници на изток.
  • Критичната инфраструктура е ахилесовата пета: 20% от магистралите и над четвърт от мостовете изискват ремонт; пристанищата имат нужда от 15 млрд. евро (EUR), от които 3 млрд. евро (EUR) за двойно предназначение.
  • Инцидентът с моста над река Хунте блокира единствената ж.п. връзка към Норденхам – ключов за боеприпаси към Украйна – и наложи пренасочване към Полша.
  • Частният сектор влиза в плана: „Райнметал“ изгради полеви лагер за 500 войници; договор за 260 млн. евро (EUR) за презареждане.
  • Учението „Red Storm Bravo“ в Хамбург показа тактически и законови слабости – от дронове до блокиращи протести.
  • Саботажите зачестяват; службите провериха близо 10 000 служители в критични оператори за година.
  • Финансиране и хоризонт: 166 млрд. евро (EUR) до 2029 г. за инфраструктура, над 100 млрд. евро (EUR) за железници; оценките поставят риска от руска агресия в следващите 5–8 години.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!