Темата накратко:
Във водите на Гълфа на Триест през последните три години нарастват наблюденията на големи групи бичи скатове, явление уникално за Средиземно море. Струпванията привличат вниманието на учените, но създават проблеми за местните мидарници и вадят на дневен ред търсене на устойчиви решения за съжителство.
В гълфа край Триест се отчита необичайно увеличение на наблюденията на бичи скатове (на италиански локално известни като „vaccarelle“), сред най-големите видове орлови скатове в Средиземно море. През последните три години явлението е станало по-често и мащабно, като при едно от наблюденията групи са достигали до 50 екземпляра.
Случаят е интересен, защото виду е присъствал в Средиземно море от години, но досега не е бил регистриран в такава степен на струпване край италианското крайбрежие. Появата на тези групи озадачава изследователи и любители, но и създава реални неприятности за мидарниците в залива, които съобщават за повреди по въжетата и загуби на продукция.
Саул Чириако, ръководител на мониторинговите дейности в WWF — Морски защитен район „Мирамар“ (AMP) и вицепрезидент на кооператива Shoreline, посочва, че това е първата година с толкова голям брой индивиди, които се събират в групи до около 50 животни.
„This is the first year in which we are seeing a high number of individuals gathering in groups that have reached as many as 50 animals.“
Наблюденията са част от мониторингови дейности, включващи отброяване и фотоидентификация на отделните особи. По данни на екипите, зоната за проследяване обхваща приблизително двадесет километра крайбрежие — от Гриняно (Grignano) до практически до Монфалконе (Monfalcone).
Симона Кло, морска биоложка и научен директор на MedSharks — асоциация за опазване на морските видове в Средиземно море, подчертава, че подобни взаимодействия между бичи скатове и човешки дейности не са били регистрирани досега в този район и че е необходимо разработване на неинвазивни технологии за защита както на мидарниците, така и на самите животни.
„We had never seen this kind of interaction between bull rays and human activities.“
Една от обяснените причини за увеличението на популацията е промяната в европейската политика в рибарството, която е намалила неправилния улов (bycatch) и така е подобрила възпроизводството на вида. Към това се добавя и покачването на зимните температури в Средиземно море — зимните води вече рядко падат под 10 градуса и така станаха по-поносиме за вида, който предпочита температури между 11 и 28 градуса по Целзий.
Подобни явления са регистрирани и в Гърция и Турция, както и в района на Олбия, но Триест е първият случай, документиран в тези размери в областта на Адриатика.
Бичите скатове принадлежат към семейството Myliobatidae — това са хрущялни риби, достигащи до два метра размах. Видът е класифициран като силно застрашен в рамките на Средиземноморието и е защитен съгласно Конвенцията от Барселона и Конвенцията на ООН за мигриращи видове (Bonn Convention). Той фигурира и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
За да се установи точното присъствие и численост, проектът Life Eu Sharks, финансиран по Програмата LIFE на Европейския съюз, подпомага мониторинга в залива. През миналата година Министерството на околната среда е предоставило дронове за проследяване и фотоидентификация — метод, който позволява да се разпознават отделни животни по уникалните ивици по гърба им, наричани „пръстов отпечатък“.
„The largest group sighted so far comprised around 50 individuals, but the numbers could be much higher.“
Проблемът за местните мидарници е сериозен. Бичите скатове са дурофагни — хранят се предимно с ракообразни и твърдокоренни мекотели — и са опортюнистични; наличието на лесно достъпни мрежи и въжета с мушмули ги прави идеална храна.
Шорлайн, заедно с проекта Life Prometheus и изследователи от Университета в Падуа и Политехническия университет на Марке, провеждат опити с електромагнитни отблъсквачи на въжетата. Малки магнити създават дразнещ ефект върху животните, но не са вредни, обясняват екипите. Необходимо е обаче да се оцени ефективността и приложимостта на мярката, тъй като разполагането на голям брой такива устройства би представлявало значителен труд и разходи.
„We now need to see whether the system actually works.“
Като следваща стъпка се предвижда кръгла маса с регионалните власти на Фриули-Венеция Джулия и пристанищната администрация, за да се обсъдят мерки за съжителство. Предложено е и създаване на зони за гмуркане и подводна фотография, които да позволят безопасни срещи с редките животни и да предоставят компенсаторни икономически възможности за общностите по крайбрежието.
Гълфът на Триест се превръща в своеобразен полигон за експерименти и политики за съвместно съществуване между защитени морски видове и местните поминъци — предизвикателство, което изисква баланс между опазване на биоразнообразието и запазване на поминъка на мидарите.
