Бивши професионални футболисти показват по‑високи нива на депресия и тревожност и чести субективни затруднения в мисленето и вземането на решения, установи проучване, представено на 14 юли 2026 г. на Конференцията на Асоциация по Алцхаймер (Alzheimer’s Association International Conference, AAIC) и проведено от изследователи на Imperial College London. Резултатите сочат, че ефекти върху мозъчното здраве могат да се проявят още в средна възраст, което има значение за безопасността в спорта и здравните политики.
В изследването са участвали 142 бивши професионални футболисти на възраст между 30 и 60 години: 126 мъже с най-малко три години като професионалисти на пълен работен ден и 16 жени, играли в двете водещи женски дивизии в Обединеното кралство. Те са сравнени с 56 здрави участници на сходна възраст, без анамнеза за контактни спортове, военна служба, травматични увреждания на главата или неврологични проблеми.
Според ранните резултати почти една трета от бившите футболисти са имали симптоми, достатъчни за класифициране като клинична депресия, в сравнение с 9% в групата на непрофесионалистите. За тревожност 42% от футболистите са покрили прага за тревожно разстройство, срещу 25% сред контролната група.
Изследователите отбелязват, че бившите играчи съобщават и за намалена способност да планират, да се концентрират, да решават проблеми и да изпълняват всекидневни задачи, но тези оплаквания се проявяват главно в самостоятелните отчети. В стандартните тестове за памет и мислене изследваните показатели не показват ясно различие между двете групи.
ЯМР сканиранията показват разлики в структурата на мозъка при някои бивши футболисти и доказателства за намаление на обема на мозъчното вещество сред играчите. Учените предупреждават, че макар наблюдаваните симптоми и промените в обема да насочват към възможно травматично‑свързана невродегенерация, са нужни допълнителни изследвания, за да се установи това категорично.
„Въпреки че не открихме ясни различия между бившите играчи и непрофесионалистите в стандартните когнитивни тестове, видяхме значими разлики в симптомите (като тревожност и депресия), докладвани от участниците, както и при образната диагностика на мозъка,“ каза Кейли Грейс Линч, водещ автор на изследването.
„Подобни изследвания могат да помогнат на играчите, клиницистите и спортните организации да разберат потенциалните рискове и да обмислят как играта да стане по‑безопасна, като едновременно позволяват на хората да вземат информирани решения,“ заяви Мария С. Карийо, главен научен служител в Асоциация по Алцхаймер (Alzheimer’s Association).
„Като проследим участниците във времето, се надяваме да разберем по‑добре как повтарящите се удари в главата могат да повлияят дългосрочно на мозъчното здраве. Това ще помогне и за намирането на начини за намаляване на потенциалните рискове в спорта,“ каза Томас Парк от Британския институт за изследване на деменцията (UK Dementia Research Institute).
Авторите подчертават, че милиони хора по света практикуват футбол и че физическата активност е полезна, но спортът носи и риск от наранявания на главата — както от многократни нискоинтензитетни удари при игра с глава, така и от по‑сериозни сблъсъци с противник или с терена.
