България залага 2026 като година на културния туризъм и прелом за планините

2026 г. влиза в стратегическия календар на България като година на културния туризъм и преломна за планинския сектор – заявка, дадена от министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, с фокус върху целогодишни пътувания и по-висока добавена стойност за икономиката. Държавата цели да отстъпи от имиджа за „евтина дестинация“, да засили вътрешния туристически поток и паралелно да отстоява позиции на ключови външни пазари.

„Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата“, заяви Мирослав Боршош на заседание на Националния съвет по туризъм.

По прогноза на Световния съвет за пътуване и туризъм приносът на туризма към БВП на България може да достигне 8,4% през 2025 г., при отчетен дял малко под 7% преди това, посочи заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева.

Културният туризъм: гръбнак на целогодишните пътувания

Културният и исторически туризъм ще са водещи през 2026 г. Те удължават сезона, балансират регионалното развитие и привличат туристи с по-висока ангажираност. България разполага с изключително богат ресурс – от праисторически обекти и тракийски съкровища до антични и средновековни градове, живи традиции и фестивали.

„Големите въпроси пред културния туризъм са къде и кога, как се случва и колко устойчиво, какъв е достъпът и инфраструктурата – едва тогава можем да говорим за цялостна концепция като част от образа на България“, подчерта Мирослав Боршош.

Маршрутите около Пловдив, Стария град и Тракийската низина, както и фестивалните и занаятчийските линии, са сред естествените опорни точки за развитието на сектора.

Здравен туризъм: над 140 млн. евро (EUR) годишна добавена стойност

Медицинският, СПА и уелнес туризмът са сред най-перспективните сегменти. Анализ на работна група към Министерството на туризма очертава потенциал за годишна брутна добавена стойност над 140 млн. евро (EUR) от около 22 000 чужденци, посещаващи страната за медицински цели, с приоритет в денталната медицина, репродуктивното здраве и рехабилитацията.

„Ако България приеме, че здравният туризъм е национален приоритет, имаме всякакъв шанс да използваме максимално възможностите пред нас“, заяви д-р Сийка Кацарова, президент на Европейската СПА асоциация и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.

Вино и гастрономия: България на картата на Iter Vitis

През 2025 г. бе интегрирано винопроизводството с културните маршрути под печата за качество Iter Vitis. България стана 25-ият член на Европейския културен маршрут „Пътят на виното“ – ключов ход за винения и гастрономически туризъм, естествено свързан с Пловдив, Тракийската низина и Родопите.

„Целта на програмата е да издигне и да добави стойност към културата на целия европейски континент“, коментира Емануела Панке, председател на федерация Iter Vitis.

Силна международна видимост донесе и домакинството на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм на ООН с около 300 участници от 31 държави, сред които 115 чуждестранни гости. Министър Мирослав Боршош даде старт и на националната кампания „Следвай пътя на виното“ (Wine leads the way). БТА представи тематична брошура „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ с 110 български изби.

„Справихме се с чест, провеждайки тази глобална конференция“, каза Ирена Георгиева, заместник-министър на туризма.

Събития и конгреси: от фестивали до Световното по волейбол 2026

Събитийният и конгресен туризъм също е приоритет. Очаква се мащабните фестивали и спортни прояви, включително Световното първенство по волейбол 2026 в София, да генерират висок икономически ефект.

„Очакваният икономически ефект ще е над 20 млн. евро (EUR) за България, града и региона, като над 2 млн. евро (EUR) ще бъдат осигурени от федерацията. Очакваме над 10 000 чуждестранни туристи“, заяви Любомир Ганев, президент на Българската федерация по волейбол.

Планините: към четирисезонен модел и модерна инфраструктура

Целта е преход от доминиращ ски туризъм към четирисезонен модел, включващ планинско колоездене, климатолечение и активен летен сезон. На форума на БТА „БГ ТУРИЗЪМ – ЗИМА 2025/2026“ в Пампорово акцентът бе върху достъпността, новите писти и модерните съоръжения.

„Нито една от водещите държави няма под около 5000 км писти. В България няма дори 200. Виждате мащаба на разликата“, посочи Мирослав Боршош.

„В момента българските планини са толкова ограничени като достъп, че потокът се поема от автомобили и автобуси, което спира развитието на планината като четирисезонна дестинация“, добави министърът.

Родопите и курорти като Пампорово са ключови за модела „четири сезона“, включително за Пловдив и региона.

Поклоннически маршрути: устойчив ръст от 5–10% годишно

Поклонническият туризъм се утвърждава с траен ръст от 5–10% годишно. Новият национален пътеводител представя десет дестинации – София и Софийското Светогорие, Тракийска низина и Родопи, Розовата долина, Северозападна България и др., като комбинира историческа информация и туристически маршрути.

Конференцията за поклонническия туризъм събра духовенство, местна власт, експерти и туристическия сектор, а Министерството на туризма подчерта, че този вид пътувания съчетават духовно и културно преживяване с търсене на смисъл от съвременния турист.

Луксозен сегмент: бутикова дестинация на Югоизточна Европа

Луксозният туризъм се развива чрез интегриран подход – голф и СПА, вино и култура, яхтинг и гурме. Международни анализи прогнозират нарастване на сегмента с поне 8% годишно през следващото десетилетие – възможност България да не пропусне.

За първите девет месеца на 2025 г. са реализирани над 1,2 млн. нощувки в петзвездни и бутикови обекти – ръст от 11% на годишна база. Целта е налагане на страната като бутикова дестинация на региона, съчетаваща петзвезден комфорт с автентични български преживявания.

Обобщение

  • 2026 г. е обявена за година на културния туризъм; цел – целогодишни пътувания и по-висока добавена стойност.
  • Прогноза: приносът на туризма към БВП да достигне 8,4% през 2025 г. (над под 7% преди това).
  • Здравен туризъм: потенциал за над 140 млн. евро (EUR) годишна БДС от около 22 000 чуждестранни пациенти.
  • Вино и гастрономия: членство в Iter Vitis, 9-а глобална конференция с 300 участници от 31 държави и 115 чуждестранни гости.
  • Събития: Световното по волейбол 2026 – очакван ефект над 20 млн. евро (EUR); над 2 млн. евро (EUR) собствен принос на федерацията; над 10 000 чуждестранни посетители.
  • Планини: преход към четирисезонен модел; недостиг на инфраструктура – под 200 км писти у нас срещу около 5000 км при водещите държави.
  • Поклоннически туризъм: устойчив ръст от 5–10% годишно; нов пътеводител с 10 маршрута.
  • Лукс: сегментът расте с поне 8% годишно; над 1,2 млн. нощувки в 5-звездни и бутикови обекти за първите 9 месеца на 2025 г. (+11% г/г).
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!