България все още няма действащ надзор върху високорисковите системи с изкуствен интелект и не е ясно какви санкции ще важат по новия регламент на ЕС. Това става ясно от писмени отговори на Министерството на електронното управление (МЕУ) по Закона за достъп до обществена информация, според които страната е в подготвителен етап без окончателни решения за координационния модел и националните правила за прилагане.
Какво е свършено до момента
Като ключова стъпка МЕУ отчита приемането на Решение на Министерския съвет № 398 от 18 юни 2025 г., с което са определени седем компетентни органа по защита на основните права: омбудсманът, Централната избирателна комисия, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за закрила на детето и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Този ход покрива част от изискванията на европейския регламент – институционално разпределение на компетентности по теми като недискриминация, лични данни, защита на потребителите, права на детето и трудови права. Остават обаче открити въпросите за реалния надзор върху високорисковите системи, санкционния режим и практическото прилагане.
„Към момента липсват окончателни решения за координационния модел, надзора върху високорисковите системи и националните правила за прилагане.“
Това се посочва в отговорите на МЕУ по ЗДОИ.
Надзор и нотифициращ орган: проектите чакат кабинетно решение
Министерството съобщава, че е изготвило проект на решение за определяне на национален нотифициращ орган по Акта за изкуствения интелект, като се предвижда тази функция да бъде възложена на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“. Проектът все още не е внесен за разглеждане от Министерския съвет.
Подобна е ситуацията и при надзора върху пазара на високорискови системи: има проведени консултации и подготвен проект на решение, но предстои междуведомствено съгласуване. Конкретните контролни органи и разпределението на правомощията им не са определени.
С други думи, структуроопределящите елементи на националната рамка остават на етап „предстои“.
Координация и национален център: неизвестните остават
На този етап няма взето решение за единен национален координационен център по ИИ, аналогичен на Службата по изкуствен интелект към Европейската комисия. Очаква се моделът за координация да бъде предложен от бъдеща работна група, което отлага яснотата за институционалната архитектура.
МЕУ подчертава участието си в Европейския съвет по изкуствен интелект и подгрупите към него. Министерството има одобрено финансиране по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия за 2024 г., но се отчита забавяне от страна на Европейската комисия при определянето на изпълнител по проекта.
Допълнително, предложен през 2026 г. проект за изграждане на административен капацитет и регулаторна лаборатория за ИИ на стойност 213 520 евро (EUR) е оценен от Министерството на финансите като с нисък приоритет съгласно решение на Министерския съвет от 30 октомври 2025 г.
Срокове, работна група и санкции: реалистичен хоризонт – март 2026 г.
Ключовата междуведомствена работна група, която трябва да подготви националната уредба, все още не функционира, въпреки че заповед за формирането ѝ е следвало да бъде издадена до края на 2025 г.
„Срокът за изработване на националната нормативна рамка е март 2026 г.“
Това означава, че в първия период на прилагане на регламента България ще действа без завършена национална рамка – включително по отношение на санкциите, междуинституционалната координация и особеностите за публичния сектор. Не е въведен и национален регистър на системите с ИИ.
Какво липсва към момента
Отговорите на МЕУ очертават вакуум в прилагането на Акта за изкуствен интелект: липса на приети решения за националния координационен модел, неяснота за органите по надзор на пазара, неуточнен санкционен режим и липса на регистър. Практическото прилагане на регламента на този етап остава ограничено и трудно предвидимо за бизнеса, администрацията и контролните органи.
Предизвикателствата пред държавата
МЕУ идентифицира няколко ключови предизвикателства: недостатъчен експертен капацитет, нужда от техническа инфраструктура и сложни междуинституционални взаимодействия заради хоризонталния характер на регламента. Анализ на конкретните нужди на администрацията и компетентните органи ще бъде направен, след като отговорностите бъдат ясно разписани в бъдещата уредба.
Контекст от ЕС: графикът на регламента
Регламентът на ЕС за изкуствения интелект е с етапно прилагане. Забранените практики влизат в сила шест месеца след влизането му в сила (февруари 2025 г.), правилата за системи с общо предназначение – след 12 месеца (лятото на 2025 г.), а задълженията за високорискови системи – след 24 месеца (лятото на 2026 г.). За част от приложенията срокът достига 36 месеца (лятото на 2027 г.).
На европейско равнище координацията се движи от Службата по изкуствен интелект към Европейската комисия и Европейския съвет по изкуствен интелект. Националните администрации обаче трябва да осигурят работещи нотифициращи органи, акредитиращи структури и ефективен пазарен надзор, за да има реален ефект от регламента върху пазара и правата на гражданите.
Влияние за Пловдив и бизнеса в страната
За компании и институции в Пловдив и страната липсата на яснота означава по-трудно планиране на проекти с ИИ, несигурност при обществени поръчки и съответствие, както и отлагане на инвестиции в високорискови решения (например в здравеопазване, образование, транспорт и публични услуги). Без дефинирани контролни органи и санкции, и бизнесът, и администрациите рискуват различни тълкувания и забавяния при внедряване.
Накратко
- МЕУ потвърждава: няма окончателни решения за координационния модел, надзора и правилата за прилагане на Акта за ИИ.
- Седем органа са определени по основните права с Решение № 398 от 18 юни 2025 г., но надзорът върху високорисковите системи е неуреден.
- Проектите за нотифициращ орган и пазарен надзор още не са приети от Министерския съвет.
- Работната група за националната рамка не е действаща; целевият срок за уредба е март 2026 г.
- Финансиране по линия на ЕС за 2024 г. е одобрено, но има забавяне от ЕС при определяне на изпълнител.
- Проект за 2026 г. за капацитет и регулаторна лаборатория за 213 520 евро (EUR) е с нисък приоритет според решение на 30 октомври 2025 г.
- За бизнеса и администрациите в Пловдив и страната последиците са повече несигурност и забавяния при внедряване на ИИ.
