Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма достигна 6,181 млрд. лв. (3,161 млрд. евро) към края на ноември, което е 2,8% от прогнозния БВП, съобщиха от Министерството на финансите. Спрямо октомври дефицитът е по-нисък с приблизително 400 млн. лв. (204,5 млн. евро), когато е бил 6,59 млрд. лв. (3,368 млрд. евро) или 2,98% от БВП.
Къде се формира дефицитът
Отрицателното салдо на касова основа е комбинация от дефицит по националния бюджет – 4,211 млрд. лв. (2,154 млрд. евро) и дефицит по европейските средства – 1,97 млрд. лв. (1,006 млрд. евро).
Фискален резерв и ликвидност
Към 30 ноември 2025 г. размерът на фискалния резерв е 20,603 млрд. лв. (10,542 млрд. евро), включително 16,409 млрд. лв. (8,392 млрд. евро) депозити в БНБ и търговски банки и 4,193 млрд. лв. (2,144 млрд. евро) вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Приходи: най-висок номинален ръст от години
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2025 г. са 75,413 млрд. лв. (38,558 млрд. евро), или 83,5% от годишните разчети. Спрямо същия период на 2024 г. постъпленията нарастват с 15,6%, което в номинално изражение е 10,182 млрд. лв. (5,210 млрд. евро) – най-високият ръст от последните години.
Данъчно-осигурителните приходи се увеличават с 15% или 8 млрд. лв. (4,090 млрд. евро), неданъчните приходи – с 21,7% или 1,935 млрд. лв. (0,989 млрд. евро), а приходите от помощи и дарения са по-високи с 246,9 млн. лв. (126,2 млн. евро).
Общо данъчните постъпления (включително осигурителните вноски) възлизат на 61,391 млрд. лв. (31,388 млрд. евро), или 86,7% от разчетите за годината, и формират 81,4% от всички постъпления по КФП. Неданъчните приходи са 10,853 млрд. лв. (5,553 млрд. евро) – 90,5% изпълнение на плана, като идват основно от такси, доходи от собственост, концесии и продажба на квоти за емисии. Приходите от помощи и дарения са 3,168 млрд. лв. (1,620 млрд. евро).
Разходи: повече за социални плащания и инвестиции
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември 2025 г. са 81,594 млрд. лв. (41,781 млрд. евро), или 84,4% от годишните разчети. За сравнение, към ноември 2024 г. те са били 68,924 млрд. лв. (35,261 млрд. евро). Трябва да се отчете, че през февруари 2024 г. е отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на МРРБ обратно към бюджета на министерството в размер на 1,2 млрд. лв. (0,614 млрд. евро).
При елиминирането на тази еднократна трансакция, на съпоставима база разходите към края на ноември 2025 г. нарастват с 11,470 млрд. лв. (5,867 млрд. евро), или 16,4%. Увеличението е най-вече при социалните плащания, включително пенсии, както и при капиталовите разходи, разходите за персонал и други. Значителен е и ръстът по сметките за средства от ЕС, основно инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Нелихвените разходи са 78,314 млрд. лв. (40,030 млрд. евро), или 84,5% от годишния разчет, с ръст на съпоставима база от 10,571 млрд. лв. (5,404 млрд. евро) спрямо ноември 2024 г. От тях текущите нелихвени разходи са 69,504 млрд. лв. (35,529 млрд. евро), а капиталовите (вкл. нетния прираст на държавния резерв) – 8,756 млрд. лв. (4,476 млрд. евро). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са 53,3 млн. лв. (27,3 млн. евро).
Лихвените плащания възлизат на 1,411 млрд. лв. (0,721 млрд. евро) – 87% от планираните за годината и с увеличение от 434,2 млн. лв. (222,2 млн. евро) спрямо същия период на 2024 г., в съответствие с календара по обслужване на държавния дълг.
Контекст: дефицитът остава под референтната 3% граница
С отчетените 2,8% от БВП към ноември дефицитът остава под референтната граница от 3% по критериите от Маастрихт. От финансовото министерство подчертават, че динамиката през последния месец на годината традиционно се влияе от по-високи разходи и постъпления, но целта остава запазване на стабилността и предвидимостта на публичните финанси.
Какво означава това за общините и бизнеса в Пловдив
По-високите приходи и активните инвестиции по линия на инструменти на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост, предпоставят ускоряване на проектите за инфраструктура и градска среда. За Пловдив това означава по-добра перспектива за финансиране на текущи и бъдещи инициативи, при условие че темпът на разплащане и сертифициране на разходите остане устойчив.
Обобщение
- Дефицит: 6,181 млрд. лв. (3,161 млрд. евро), 2,8% от БВП; спрямо октомври спад с около 400 млн. лв. (204,5 млн. евро).
- Структура: национален бюджет – 4,211 млрд. лв. (2,154 млрд. евро); европейски средства – 1,97 млрд. лв. (1,006 млрд. евро).
- Фискален резерв: 20,603 млрд. лв. (10,542 млрд. евро), от които депозити – 16,409 млрд. лв. (8,392 млрд. евро) и вземания от ЕС – 4,193 млрд. лв. (2,144 млрд. евро).
- Приходи: 75,413 млрд. лв. (38,558 млрд. евро), +15,6% годишно; данъчни и осигурителни – 61,391 млрд. лв. (31,388 млрд. евро).
- Разходи: 81,594 млрд. лв. (41,781 млрд. евро), +16,4% на съпоставима база; ръст при социални плащания, капиталови разходи и инвестиции по МВУ.
- Лихви: 1,411 млрд. лв. (0,721 млрд. евро), 87% от плана; +434,2 млн. лв. (222,2 млн. евро) годишно.
