„Черната платнена торбичка“: Екатерина Кварацхелия за войната пред ученици в Търговище

Изданието връща читателя в 1992 г. в Северозападна Грузия и показва войната през очите на дете – страха, раздялата и надеждата. Кварацхелия, която вече 33 години живее в България, сподели за съдбата на своето „задружно“ семейство, принудено да се раздели заради размириците, за деца, останали без родители, за изгубения дом и за приятели, които се разпръскват – и после, след време, отново се прегръщат в нова страна, дала им шанс за мир.

Символът на една торбичка

Заглавието „Черната платнена торбичка“ е символично – в нея не са били само дрехите на най-малкото дете, сестрата на авторката София, а целият детски свят и надежда. По време на войната Екатерина е била едва 13-годишна, а животът на три поколения се събира в две торбички – черната с дрехите на София и друга, носена от бабата, с храна, вода и валериан.

Памет, която още боли

Пред учениците писателката призна, че и днес не може да чете най-тежките страници.

„Все още се вълнувам, това е много емоционален момент.“

Споменът за летището с трупове, ранени, ковчези и бягащи хора остава незаличим. Именно той прави разказа жив и болезнено истински.

Книга, писана 18 години – завършена за две седмици

Екатерина Кварацхелия призна, че повече от 18 години опитва да напише книгата, за да се „освободи“ от историята.

„Всеки път, стигайки до частта, когато бягаме с баба и София, не мога да продължа… не ми стига въздух и сили.“

Решението идва с началото на войната в Украйна – тогава авторката написва и издава книгата след две седмици.

„Исках да се знае.“

„България е мой дом“ – послание към децата

Днес авторката казва, че мечтае да се върне в Грузия.

„Това е една от мечтите ми. Нямам къде, но не да живея, а искам да имам право да се върна.“

Тя подчерта и мястото, което България има в живота ѝ.

„България е мой дом. Спокойствието, сигурността и хората – те правят дома.“

Кварацхелия призова учениците да приемат новите съученици, да ги разбират и подкрепят – нейните първи дни у нас са били трудни най-вече заради незнанието на български език. Тя показа и истинската черна платнена торбичка, която пази от първия ден на българска земя.

„Един живот, понякога се събира в една торбичка.“

Как срещата стигна до Търговище

Събитието се случва по инициатива на племенницата на авторката – дъщеря на сестра ѝ София. Детето разказва част от семейната история на Маргарита Зидарова, музеен педагог в Регионалния исторически музей – Търговище, която кани Кварацхелия на среща с учениците.

Още срещи и илюстрации

Втора среща е планирана на 20 октомври с десетокласници от Първо средно училище „Св. Седмочисленици“ в Търговище. Книгата е илюстрирана с картини на София Кварацхелия и Сияна Иванова. Всички деца получиха по един екземпляр с пожелание за мир.

Обобщение

• Авторката Екатерина Кварацхелия представи в Търговище „Черната платнена торбичка“ – личен разказ за бягството от Северозападна Грузия през 1992 г.
• Писателката живее в България от 33 години и сподели силни спомени за войната и оцеляването.
• Книгата е писана 18 години и завършена след началото на войната в Украйна; издадена е след две седмици.
• Следваща среща: 20 октомври – с десетокласници от Първо СУ „Св. Седмочисленици“.
• Изданието е илюстрирано от София Кварацхелия и Сияна Иванова; всички деца получиха екземпляр с пожелание за мир.