Четири години след началото на войната в Украйна Сърбия остава държавата, в която руската политика и образът на Владимир Путин намират най-силна опора. Според глобално изследване на Gallup International, публикувано през февруари, 37% от гражданите на Сърбия одобряват Путин – единствената европейска страна в анкетата с положителен баланс.
Белград между знамената „Z“ и контрапротестите
На годишнината от руската инвазия в Украйна в центъра на Белград отново се развяха знамена с буквата „Z“ – символ на войната. Десни групи скандираха „Смърт за Украйна“ и „Слава на Русия“, а срещу тях застанаха руски антивоенни активисти с послания „Не на войната“ и „Русия без Путин“.
Руски граждани, установили се в Сърбия след 2022 г., описват общество с разнопосочни настроения. Антивоенна активистка на име Наталия, която живее в Сърбия от три години и половина, казва, че подкрепата за Путин се усеща, но е неравномерна – по-силна при по-възрастните.
„Всъщност не навсякъде. Предимно по-възрастните хора са под руско влияние, защото пропагандата се разпространява и тук. Сред младите не е толкова силно.“
Тя допълва, че се чувства сигурна в Сърбия, „дори по-сигурна, отколкото в Русия“. Друга руска гражданка, Саша, живееща в Белград от няколко години, говори за смесени чувства.
„Имам трудни и смесени усещания, защото от 2022 г. живея тук сякаш в дежавю на това, което постепенно се случваше в Русия.“
Данните: единствено положително одобрение в Европа
Gallup International отчита, че Сърбия е единствената европейска държава в изследването, в която Владимир Путин получава положителна оценка. В останалата част на континента картината е обратна: подкрепата е най-ниска в Украйна (-98%), следвана от Дания (-94%), Швеция (-94%), Норвегия (-90%), Полша (-83%) и Естония (-88%).
Въпреки че по данни на ООН руската инвазия е отнела живота на около 15 000 цивилни за четири години, нагласите в Сърбия остават устойчиви.
„Силната ръка“, пропагандата и паметта за 2019 г.
Историкът Милан Ст. Протич свързва устойчивата подкрепа с дългогодишна кампания.
„Когато нещо се насърчава от всички страни и по толкова систематичен начин, може да се очаква само такъв ефект.“
През януари 2019 г., при последното посещение на Путин в Белград, хиляди хора го приветстваха пред храма „Свети Сава“. По данни на полицията присъстващите са били над 100 000. Тогава Путин се обърна към множеството с думите:
„Благодаря за приятелството. Спасение за приятелството.“
Социологът Дарио Хайрич подчертава, че популярността на Путин улавя местно възхищение към фигурата на „човека със силната ръка“.
„Нашата политическа класа внимателно култивира това васално възхищение към властта и ‘твърдата ръка’, за да можем по-лесно да го приемем и у дома.“
Гласове от улицата добавят нюанси. Жителят на Белград Марко Стоянович смята, че Путин е силен политик, но с проблеми през последните години.
„От друга страна, имаме хора, които са избягали от Русия и имат съвсем различна представа за Путин. Истината вероятно е някъде по средата.“
Белградчанинът Филип Златанович е по-категоричен:
„Путин носи повече вреда, отколкото полза на собствения си народ. Не могат да пътуват никъде, изключени са от банковата система, икономиката им… не знам как се справят.“
Между Европейския съюз и Москва
Официален Белград продължава да отказва санкции срещу Русия, позовавайки се на „традиционно приятелство“, макар Сърбия да е кандидат за членство в ЕС от 2012 г. Страната е зависима от руския природен газ и поддържа дипломатически баланс – официално се придържа към европейския път, но в публичното пространство често доминират проруски послания.
Сръбските власти разчитат на подкрепата на Москва в международни организации по въпроса за Косово, докато под егидата на ЕС преговарят с Прищина за нормализиране на отношенията. Въпреки че Белград заявява подкрепа за териториалната цялост на Украйна и изпраща хуманитарна помощ, връзките с Кремъл не са прекъснати. Проправителствени издания редовно изтъкват успехи на руската армия.
Проучване на Делегацията на ЕС в Сърбия от края на миналата година показа, че едва 8% от гражданите смятат Русия за виновник за войната. За мнозина виновни са НАТО, САЩ или самата Украйна. Руски държавни медии като Sputnik и RT продължават да работят в Сърбия, докато излъчването им беше спряно от ЕС още през 2022 г.
Контакти, но все по-редки
Дипломатическите взаимодействия между Белград и Москва продължават, макар и по-ограничено. Президентът Александър Вучич сведе до минимум директните си срещи с Путин след февруари 2022 г., но прие покана за участие във военния парад на 9 май 2025 г. в Москва. По-рано бившият вицепремиер Александър Вулин увери Путин, че Сърбия е не само „стратегически партньор“, но и „съюзник“ на Русия.
Историкът Милан Ст. Протич определя „традиционните чувства“ към Русия като политическа конструкция, която властите поддържат с оглед на вътрешнополитическа стабилност.
„Това беше така при Милошевич и е така и днес. В руския режим, олицетворяван от Путин, местните власти виждат свой най-сигурен покровител.“
Докато по улиците на Белград още звучат възгласи „Сърби и руснаци – братя завинаги“, на останалата част от континента доминират критични оценки към Кремъл.
Накратко
- 37% от сърбите одобряват Владимир Путин (Gallup International, февруари) – единствено положително одобрение в Европа.
- Четири години след началото на войната ООН отчита около 15 000 убити цивилни в Украйна.
- В Белград се провеждат едновременно проруски демонстрации и антивоенни контрапротести от руски емигранти.
- Сърбия балансира между ЕС и Русия: няма санкции, разчита на руски газ и подкрепа за Косово в международни формати.
- Обществените нагласи се влияят от дългогодишни кампании и образа на „силната ръка“, посочват експерти.
- Най-ниска подкрепа за Путин: Украйна (-98%), Дания (-94%), Швеция (-94%), Норвегия (-90%), Полша (-83%), Естония (-88%).
