Защо се обсъжда мярката
По данни на УНИЦЕФ едно от три деца у нас е с наднормено тегло. Проучване на Световната здравна организация за периода 2022 – 2024 г. показва, че 17,8% от българските деца на възраст между 6 и 9 години консумират безалкохолни напитки повече от три пъти седмично. Специален доклад отчита, че 30% от 15-годишните пият подсладени напитки ежедневно.
Според експертите данъкът не бива да се приема като наказателна мярка, а като ясен сигнал, че здравето на децата е приоритет, както и инструмент, който насърчава производителите да намаляват съдържанието на захар.
Какво показва опитът в Европа
Франция и Белгия са сред първите европейски държави, въвели облагане на сладките безалкохолни напитки. Наскоро към тях се присъедини и Нидерландия, а се очаква Италия, Литва и Естония да приложат подобни мерки.
В някои страни данъчната стимулация доведе до реформулиране на напитките с по-ниско съдържание на захар и намалена консумация, особено сред юношите.
Възможният модел у нас
Предстои да се изясни дали облагането в България ще бъде под формата на данък или акциз, като се обсъжда възможността постъпленията да се насочват пряко към системата на здравеопазването. Световната здравна организация препоръчва минимален стандарт от 20% налог върху подобни продукти, а според експерти у нас въвеждане на около 10% би било по-приемливо на първи етап.
Аркади Шарков, здравен икономист: „Световната здравна организация предлага стандарт от 20% налог върху такъв вид напитки и изделия. В България най-вероятно в рамките на 10% ще бъде по-добре възприето.“
Какво мислят хората
„Смятам, че особено младите пият много сладки напитки и това може би ще повлияе по някакъв начин да се намали тази консумация. Детето ми е на 2 години. Захранено е с плодове, обожава ги. Избягваме преработените храни като цяло. Разбира се, че е опитвало. Аз не съм за всякакви крайности, но предпочитам да му се дават варианти, които са здравословни.“
„Не знам дали е необходимо да има данък. Според мен трябва да има по-добро образование в здравната сфера и в училище. Хората да са наясно с това как си вредят на здравето.“
Джон Усеин, студент по медицина, Великобритания: „Аз съм от Великобритания. У нас беше въведена ставка върху сладките безалкохолни напитки. Това доведе до намаляване съдържанието на захар в тях почти наполовина за последните 10 години, както и намалената им консумация.“
„Ние самите не консумираме такива напитки в къщи, така че няма как да му ги предлагаме. Съответно не ги купуваме и от магазина. Знам, че за много деца и подрастващи това е проблем и може би трябва да се вземат мерки в тази посока.“
Бизнесът и следващите стъпки
Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки у нас засега не коментира предложението и възможното му отражение върху производството. Очаква се в следващите седмици компетентните институции да обсъдят детайлите по модела на облагане, ефекта върху потреблението и насочването на приходите към превенция и здравни програми, особено за деца и младежи.
На кратко
- Експерти предлагат данък върху подсладените напитки заради ръст на затлъстяването и свързани заболявания.
- УНИЦЕФ: едно от три деца в България е с наднормено тегло; СЗО (2022–2024): 17,8% от децата 6–9 г. пият безалкохолни над 3 пъти седмично.
- 30% от 15-годишните консумират подсладени напитки ежедневно.
- СЗО препоръчва 20% налог; у нас експерти виждат по-лесно приемлив начален праг около 10%.
- Франция, Белгия и Нидерландия вече облагат подсладените напитки; очаква се Италия, Литва и Естония да последват.
- Производителите у нас засега без официален коментар; предстоят детайлни обсъждания на модела (данък срещу акциз) и насочване на приходите към здраве.
