„Няма друг път“ към европейската интеграция на Северна Македония и България има силна позиция в Европейския съюз. Това подчерта проф. Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония, в интервю, в което коментира и заявената линия на премиера Християн Мицкоски: „Докато съм премиер, няма да има конституционни промени“. Изказването идва на фона на продължаващия застой в отношенията между Скопие и Брюксел към 29 януари 2026 г.
Няма „друг“ път: ангажиментите към ЕС трябва да се изпълнят
Проф. Малевски настоя, че Северна Македония трябва да изпълни поетите задължения към Европейския съюз, ако иска да продължи преговорния процес. Той определи позицията на ЕС като ясна и непротиворечива, а ролята на България – решаваща, именно защото София е държава членка и гледната точка на целия Съюз е съобразена с тази рамка.
„Задължението на македонското правителство и позицията на Европейския съюз трябва да бъдат изпълнени. Няма друг път.“
„България има силна позиция в Европейския съюз – и като негов член, и като отношение на целия Съюз.“
„Френското предложение“ и блокажът в преговорите
Според проф. Малевски изход от застоя беше предложен с т.нар. „Френско предложение“, което отвори възможност за реални преговори и движение към членство с паралелно изчистване на спорните теми.
„25 години стояхме на едно място с Гърция. Сега пак стоим на едно място от 5-6-7 години. „Френското предложение“ беше добро решение, за да не стоим на едно място, да преговаряме, да се движим към членство и паралелно да видим къде са нашите несъгласия.“
В основата на актуалния застой стои въпросът за вписването на българите в Конституцията на Северна Македония като част от народите, гарантирано още в първия етап на преговорите. Премиерът Християн Мицкоски публично заяви своя отказ от конституционни промени на този етап.
„Докато съм премиер, няма да има конституционни промени.“ — Християн Мицкоски, министър-председател на Северна Македония
Договорът за добросъседство и позицията на България
Проф. Малевски припомни, че Северна Македония и България са обвързани с Договора за добросъседство, а оставането извън преговорния процес поради вътрешнополитически съображения носи тежка цена за Скопие.
„И двете страни сме обвързани с Договора за добросъседство. Много е лошо кандидатът да остане извън процеса. С тази наша вътрешна политика стоим извън него. Това може да произведе македонският политически процес и това е реалността.“
Договорът за добросъседство, подписан през 2017 г., е част от поетите ангажименти, на които стъпва и преговорната рамка. В този контекст София продължава да има ключова и силна позиция в ЕС, която влияе пряко на темпото и съдържанието на европейския път на Скопие.
Политическата аритметика в Скопие
По думите на проф. Малевски предишната власт се е опитала да намери изход, но не е получила нужната подкрепа в парламента за конституционните промени. Той посочи, че сегашното правителство интерпретира предходните стъпки като „грешка“ или дори „предателство“ — подход, който според него не съответства на принципите на либералната демокрация.
„Предишната власт опита да намери решение, но то не получи подкрепа в парламента (гласуването на промените в Конституцията). Сегашното правителство смята, че е допусната грешка или ‘предателство’ — позиция, която не съответства на принципите на една либерална демокрация.“
Изводът на проф. Малевски е категоричен: без изпълнение на ангажиментите към ЕС процесът остава блокиран, а алтернатива на европейския път няма.
На кратко
- Проф. Денко Малевски заяви, че за Северна Македония няма „друг“ път към ЕС, освен изпълнение на поетите ангажименти.
- „Френското предложение“ според него е дало шанс за движение напред и за паралелно решаване на спорните въпроси.
- България има силна позиция в ЕС и влияе пряко върху преговорния процес на Скопие.
- Липсата на конституционни промени — включително вписването на българите — държи страната извън активния етап на преговорите.
- Политическите разногласия в Скопие възпроизвеждат блокажа; изходът минава през изпълнение на договорите и ясна проевропейска линия.
