Анализ на Рон Бусо предупреждава, че доставките на суров петрол частично се възстановяват, но проблемите в рафинериите остават и заплашват глобалното предлагане на горива. Цените на суровия петрол паднаха от пиковите около 118 долара за барел (ок. 110 евро) до около 85 долара за барел (ок. 79 евро), но натискът върху веригата за преработка продължава, което може да задържи недостига на бензин и дизел.
В основата на проблема не е самият суров петрол, а способността на рафинериите да го превърнат в крайни горива. След месеци на прекъсвания в ключови региони запасите от бензин и дизел се доближават до многогодишни минимуми, маржовете на рафиниране достигнаха рекордни нива, а производителността остава ограничена.
Конфликти, затворени трасета и намалено производство
Рафинериите в Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт и Обединените арабски емирства бяха частично или напълно спрени от началото на конфликта между САЩ и Иран на 28 февруари. Затварянето на Ормузкия проток допълнително усложни морските доставки.
Азиатските производства, включително в Китай, бяха намалени, за да се компенсира спадът на вноса поради прекъсвания от региона на Персийския залив. В Русия продължителните удари с дронове също засегнаха рафинирането, предизвиквайки недостиг на гориво на местния пазар и ограничения на износа.
Кумулативно тези прекъсвания доведоха до намаление на световното рафиниране с около 5 милиона барела на ден през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година. Средният глобален капацитет на рафинериите е около 78 милиона барела на ден, според данни на Международната агенция за енергията.
Временното повторно отваряне на Ормузкия проток след примирието на 17 юни даде кратко облекчение и позволи износ от региона от около 4 милиона барела суров петрол на ден през юни. Износът на рафинирани продукти от региона обаче достигна едва около 1 милион барела на ден — приблизително една четвърт от нивата преди конфликта, по данни на агенции за проследяване на търговията.
САЩ увеличиха ролята си, но запасите намаляват
През първата половина на 2026 г. САЩ се утвърдиха като глобален център за рафиниране, увеличавайки износа на суров петрол, бензин, дизел и авиационни горива, което до известна степен покриваше липсите на други пазари. В същото време обаче общите запаси от суров петрол в страната — включително търговски и правителствени — спаднаха до най-ниското ниво от 1984 г.
Резервите на бензин достигнаха сезонно дъно от 2012 г., а запасите от дизел едва наскоро се възстановиха от най-ниските нива от повече от две десетилетия. Износът на суров петрол и нефтени продукти от САЩ започна да намалява — седмичният износ се понижи до 10,7 милиона барела на ден, най-ниското ниво от март, след рекордните 14,2 милиона барела на ден през април.
С натиск върху вътрешните резерви и предстоящо лятно пиково търсене, способността на САЩ да продължават да компенсират световните доставки изглежда възпрепятствана.
Ярък индикатор за затрудненията са печалбите от рафиниране. Бенчмаркът 3-2-1 за рафиниране в САЩ, т.нар. crack spread, достигна исторически връх близо 70 долара за барел (ок. 65 евро). В Северозападна Европа маржовете нарастваха до сезонни рекорди от около 30 долара за барел (ок. 28 евро). Европейските маржове за дизела скочиха до рекордните близо 65 долара за барел (ок. 60 евро), а маржовете за бензин в САЩ са близо до нивата от енергийния шок през 2022 г.
Тези високи маржове отразяват дефицит на рафинирани продукти — пазарите плащат премии само когато предлагането е ограничено и потребителите се конкурират за налично гориво.
Перспективи и рискове
Възстановяването на пълния рафиниран капацитет изглежда бавно. Ремонти и възстановяване на дейността в рафинериите в Русия и Близкия изток може да отнеме месеци или дори години в зависимост от по-нататъшната ескалация на конфликтите и сигурността на морските маршрути.
Политическите лидери, включително администрацията на САЩ, ще бъдат изправени пред трудни решения, тъй като рязък скок на цените на горивата може да има политически последици. Единственият бърз коректив остава намаляване на търсенето, което обаче би могло да забави икономическата активност глобално.
Енергийните пазари издържаха на бурната първа половина на 2026 г., но свитите запаси и отслабеното рафиниране излагат световната икономика на нарастващ риск и следва да бъдат следени внимателно през оставащата част от годината.
