Сто години от рождението на Джон Шлезинджър напомнят защо британският режисьор е сред най-влиятелните автори на следвоенното кино – майстор на истории за аутсайдери, които търсят близост и смисъл в отчужден свят. Самият той, преживял възхода на славата в студийната система, оставя трезво предупреждение за блясъка на Фабриката за мечти.
„В Холивуд всичко е временно. Сградите, богатството и репутацията изчезват бързо.“
Режисьор на скритите пластове и човешката крехкост
Шлезинджър често говори за невидимото под повърхността – за желанията и страховете, които героите прикриват. Неговата визия ражда емблематични образи и роли.
„Обичам усещането за нещата, които стоят под повърхността, за нещата, които не са изрично изразени.“
Режисьорът обобщава темите си така:
„Героите ми се опитват да достигнат и да установят контакт с други хора и често попадат в един вид компромис – извличат най-доброто от ситуацията, като същевременно запазват предпазния клапан на фантазията.“
За филма Darling той добавя:
„В Darling под маската на героинята, иначе умна жена, се крие човек, който никога не се е успокоявал и винаги се е надявал, че ще се появи нещо по-добро.“
От Лондон и Оксфорд до документалистиката
Джон Шлезинджър е роден в Лондон през 1926 г. Баща му е педиатър и виолончелист, майка му – цигуларка, а самият той свири на пиано. Като младеж мечтае да стане архитект. По време на Втората световна война служи в британската армия и забавлява войниците с фокуси:
„Интересът ми към илюзионното изкуство може би бе първата проява на амбицията ми да превеждам образи и илюзии от живота на екрана.“
След войната учи английска литература в Оксфордския университет и се присъединява към Оксфордското театрално дружество. Първо играе на сцена и пред камера, а после се насочва към режисурата: работи по документална поредица за програмата „Монитор“ на Би Би Си и създава Terminus – филм за един ден на лондонската гара „Ватерло“, отличен със „Златен лъв“ във Венеция.
Британската нова вълна: смели истории и мощни роли
Игралният дебют A Kind of Loving (1962) поставя началото на поредица от ярки филми: „Били Лъжеца“ (Billy Liar) и Darling, с която Шлезинджър утвърждава лидерството си в британската нова вълна. За разлика от строгия неореализъм, той оставя място за мечтите и стремежите на работническата класа.
Darling печели три награди „Оскар“ (от общо пет номинации) и е обявен от нюйоркските филмови критици за филм на годината. През 1971 г. Sunday Bloody Sunday продължава изследването на интимността и идентичността чрез история за лекар (Питър Финч) и разведена жена (Гленда Джаксън), влюбени в млад скулптор (Мъри Хед). Шлезинджър признава, че темата му е болезнено позната:
„Всеки, който е имал неудовлетворяваща емоционална връзка и не знае как да я прекрати; всеки, който иска да излезе от нещо болезнено, без да нарани някого – може да се разпознае в тези хора.“
Междувременно той режисира и мащабната екранизация Far from the Madding Crowd (1967), а сцените му привличат някои от най-добрите актьорски превъплъщения: Том Кортни в „Били Лъжеца“, Джули Кристи в Darling (наградена с „Оскар“), Питър Финч в Sunday Bloody Sunday и Дъстин Хофман като Рацо Ризо в „Среднощен каубой“.
„Среднощен каубой“ и холивудските години
Холивудският период започва през 1969 г. със „Среднощен каубой“ (Midnight Cowboy) – историята на Рацо (Дъстин Хофман) и неговия спътник каубоя (Джон Войт), сродни души в отчужден Ню Йорк. Лентата печели три „Оскара“ – за най-добър филм, режисура и адаптиран сценарий и влиза в историята като първия носител на тази награда с рейтинг X.
През 1976 г. Шлезинджър снима трилъра на Уилям Голдман „Маратонецът“ (Marathon Man) – провокативен сблъсък на актьорски стилове между Дъстин Хофман и Лорънс Оливие, за чиято роля Оливие получава номинация за „Оскар“. В The Day of the Locust („Денят на скакалците“) режисьорът реконструира Холивуд през 30-те години, избягвайки носталгията и фокусирайки се върху „хората скакалци“ – отчаяните пришълци към мечтата за слава. За автентичност той набира статисти от улицата и ги смесва с актьорите Доналд Съдърланд и Уилям Атертън.
Театър, опера и по-късни филми
Паралелно с киното Шлезинджър режисира и на сцена – сред тях „Юлий Цезар“ с Джон Гилгуд в Лондонския национален театър – и поставя оперни заглавия. По-късните му филми включват „Магистралата Хонки Тонк“ (1981), Madame Sousatzka (1988), Pacific Heights (1990) и „Невинните“ (1993). Последната му лента е „Почти идеално“ (The Next Best Thing, 2000) с Мадона и Рупърт Еверет.
Лични изпитания, финал и наследство
През 1998 г. режисьорът преживява сърдечна операция за четири байпаса, а на 1 януари 2001 г. получава инсулт. Джон Шлезинджър умира на 25 юли 2003 г. в Палм Спрингс, Калифорния, на 77-годишна възраст. Част от праха му е положена до родителите, а другата – заделена, за да бъде погребана до неговия партньор Майкъл Чайлдърс.
Механиката на илюзиите – обратната страна на блясъка
Зад успехите Шлезинджър вижда и машината на студийната система – свят на обещания и разочарования, в който артистите често са приравнени до „продукти“.
„Под фасадата на обещанията се крие цялата фрустрация. В студиото хората се обличат, за да се подготвят за фантазията на филма, но се отнасят с тях като със стоки.“
В България и по света творчеството му продължава да вълнува с човещината, смелостта и етичната сложност на героите – от работническите квартали на Манчестър до неона на Ню Йорк.
Накратко
- Юбилей: 100 години от рождението на Джон Шлезинджър (1926–2003), роден в Лондон.
- Отличия: „Оскар“ за „Среднощен каубой“ (1969); номинации за Darling (1965) и Sunday Bloody Sunday (1971).
- Подпис: истории за аутсайдери и скритите пластове на човешките отношения; емблематични роли за Джули Кристи, Питър Финч, Дъстин Хофман, Том Кортни.
- Ключови заглавия: A Kind of Loving (1962); „Били Лъжеца“; Darling; Sunday Bloody Sunday; Far from the Madding Crowd (1967); „Среднощен каубой“; „Маратонецът“; „Денят на скакалците“; Yanks; „Магистралата Хонки Тонк“; Madame Sousatzka; Pacific Heights; „Невинните“; „Почти идеално“.
- Документалистика: Terminus печели „Златен лъв“ във Венеция.
- Театър и опера: „Юлий Цезар“ с Джон Гилгуд в Лондонския национален театър.
- Лични изпитания: операция за четири байпаса (1998), инсулт (1 януари 2001 г.), смърт на 25 юли 2003 г. в Палм Спрингс, на 77 г.
- Цитат за историята: „В Холивуд всичко е временно… богатството и репутацията изчезват бързо.“
