ECDC и EFSA: резистентни хранителни инфекции растат в Европа, лечението се стеснява

Антимикробната резистентност при бактериите, причиняващи хранителни инфекции в Европа, продължава да ограничава възможностите за лечение и да създава сериозен риск за общественото здраве, сочи нов съвместен доклад на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), публикуван на 19 февруари 2026 г.

Какво показва новият доклад

ECDC и EFSA съобщават, че висок дял изолати на Campylobacter и Salmonella от хора и животни продължават да проявяват устойчивост към ципрофлоксацин – ключов антимикробен препарат за тежки инфекции. През 2024 г. повече от един на всеки пет случая на салмонелоза при хората са били устойчиви към ципрофлоксацин, а мултирезистентността е засегнала почти един на всеки пет случая общо, значително стеснявайки ефективните лечебни опции.

При кампилобактер устойчивостта е толкова разпространена в Европа, че ципрофлоксацин вече не се препоръчва за лечение на инфекции при хора. Двата основни причинителя на хранителни инфекции – салмонела и кампилобактер – показват резистентност и към други често използвани антибиотици като ампицилин, тетрациклини и сулфонамиди.

„Антимикробната резистентност при често срещани хранителни бактерии като салмонела и кампилобактер подчертава тясната връзка между човешкото, животинското здраве и хранителните системи“, заяви Пьотр Крамарж, главен научен експерт на ECDC. Той допълни, че опазването ефективността на антимикробните средства изисква координирани действия чрез силен подход „Единно здраве“.

Защо това е важно: подходът „Единно здраве“

Изводите в доклада акцентират върху необходимостта от подход „Единно здраве“, който признава взаимната свързаност между здравето на хората, животните, растенията и околната среда. Моделите на резистентност варират значително между държави, бактерии и антимикробни средства – резултат от различия в употребата на антибиотици, селскостопанските практики, ветеринарно-медицинските мерки и стратегиите за превенция.

Как се заразяваме

Салмонела и кампилобактер са сред най-честите причинители на хранителни заболявания. Заразяването обикновено се случва при консумация на сурово или недопечено месо, птиче месо и яйца, както и при пиене на непастьоризирано мляко. Неправилната хигиена при обработка на храни допълнително увеличава риска.

Картината в Европа през 2024 г.

През 2024 г. в ЕС са регистрирани 168 396 човешки случая на кампилобактериоза и 79 703 случая на салмонелоза – траен ръст спрямо 2020 г. Увеличението вероятно се дължи на комбинация от фактори: промени в хранителните навици (повече храни, готови за консумация), лоша хигиена при обработка на храните и застаряващо население, по-уязвимо към инфекции.

През 2024 г. зеленчуците и други не-животински продукти са били свързани с най-много смъртни случаи при взривове от хранителни отравяния, при които произходът е бил ясно установен. В същото време салмонела е била отговорна за повечето трансгранични взривове в Европа, като яйцата и яйчните продукти са най-честият преносител.

Европейски власти вече алармираха и за нарастване на тежките отравяния, свързани с листерия, което допълнително подчертава необходимостта от стриктни стандарти за безопасност по цялата верига „от фермата до трапезата“.

Какво следва: мерки и препоръки

Агенциите настояват за координирани действия – рационална употреба на антибиотици в хуманната и ветеринарната медицина, засилено микробиологично наблюдение по веригата на храните и системни превантивни мерки във фермите и преработката. За домакинствата това означава: добра кухненска хигиена, термична обработка на месо и яйца, избягване на непастьоризирани продукти и разделно използване на прибори за сурови и готови храни.

Темата е пряко релевантна и за България като част от общоевропейските системи за мониторинг и контрол – отговорното използване на антимикробни средства и спазването на хигиенните правила са ключът към ограничаване на резистентността и предпазване на уязвимите групи.

Обобщение

  • Рискът расте: Висока резистентност на салмонела и кампилобактер към ципрофлоксацин ограничава лечението.
  • Данни за 2024 г.: 168 396 случая на кампилобактериоза и 79 703 на салмонелоза в ЕС; ръст от 2020 г.
  • Мултирезистентност: Почти един на всеки пет случая на салмонелоза е мултирезистентен; над един на всеки пет – резистентен към ципрофлоксацин.
  • Източници на риск: Най-много смъртни случаи – свързани със зеленчуци и не-животински продукти; най-много трансгранични взривове – от салмонела, пренасяна чрез яйца.
  • Решението: Подход „Единно здраве“, разумна употреба на антибиотици и стриктна хигиена по веригата на храните и у дома.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!