Европейската комисия представи данни за движението на осем наказателни процедури срещу България – от данъчната прозрачност и криптоактивите до потребителската защита, бюджетните рамки, енергетиката и контрола на емисиите на метан. Страната ни е сред държавите, които получават двумесечен срок за отговор на официални уведомителни писма и мотивирани становища по всяка от линиите на нарушение.
Обмен на информация за терористични престъпления и защита на данните
Комисията започва процедури срещу България, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Нидерландия, Португалия и Словения заради липса на навременно уведомяване за въвеждане на правилата на ЕС за защита на личните данни при обмен на информация, свързана с терористични престъпления. Срокът за национални промени беше 1 ноември 2025 г. Държавите разполагат с два месеца за отговор, след което ЕК ще прецени как да продължи.
„Държавите от ЕС трябваше да въведат законодателните промени до 1 ноември 2025 г., като сега закъснелите получават срок от два месеца, за да отговорят.“ — Европейската комисия
Информация за криптоактивите
ЕК започва процедури срещу Белгия, България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Португалия за непълно въвеждане на промените в правилата на ЕС за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, свързани с криптоактивите. Целта е повече данъчна прозрачност и по-силен контрол срещу укриване на данъци, включително върху доходи от инвестиции. Следва двумесечен срок за отговор.
Административно сътрудничество при данъчното облагане
Процедури се откриват срещу Белгия, България, Чехия, Гърция, Кипър, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция заради непълно въвеждане на европейските правила за административно данъчно сътрудничество. Държавите имат два месеца, след което Комисията може да задълбочи производствата.
Изисквания за бюджетните рамки
ЕК стартира процедури срещу Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния и Словения за непълно прилагане на промените в изискванията за бюджетните рамки на държавите в ЕС. Мерките целят избягване на прекомерен дефицит, повече прозрачност, по-надеждна статистика и средносрочно бюджетиране. Държавите следва да въведат публично счетоводство, което генерира данни за Европейската система от национални и регионални сметки, а всички релевантни фискални данни да са публични. Изисква се, доколкото е възможно, да се отчетат и макрофискалните последици от изменението на климата в годишните и многогодишните планове. Срокът за промени беше 31 декември 2025 г. и сега е даден двумесечен срок за отговор.
Финансови услуги от разстояние
Комисията започва процедури срещу до 21 държави от ЕС — Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Хърватия, Ирландия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция — защото не са съобщили за пълното въвеждане на правилата за договори за финансови услуги, сключени от разстояние. Общите правила повишават защитата на потребителите, включително чрез „бутон за отказ“ за лесно прекратяване на договор.
„Общите правила предвиждат подобряване на защитата на потребителите с въвеждане на ‘бутон за отказ’, който им дава възможност да се откажат от договор с един клик.“ — Европейската комисия
Срокът беше 19 декември 2025 г., а закъснелите имат два месеца за отговор.
Потребителски кредити
ЕК започва процедури срещу 23 държави — Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Кипър, Литва, Люксембург, Латвия, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция — за непълно прилагане на правилата за договорите за потребителски кредити. Срокът беше 20 ноември 2025 г., като и тук е даден двумесечен срок за реакция.
Договор за Енергийната харта
Комисията продължава процедурите срещу 16 държави от ЕС — Белгия, България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция — които остават страни по Договора за Енергийната харта, след като ЕС и Евратом се оттеглиха на 28 юни миналата година. Тъй като търговията и инвестициите са в изключителната компетентност на ЕС, държавите членки могат да я упражняват само ако бъдат изрично упълномощени. Посочените държави не са упълномощавани и не са започнали оттегляне.
„Комисията призовава тези държави да се оттеглят от договора без ненужно забавяне.“ — Европейската комисия
Страните имат два месеца да отговорят на официалните писма, след което ЕК може да задълбочи производствата.
Правила за метана
ЕК изпрати мотивирано становище до България и Австрия за нарушение на регламента за метана поради липса на определен компетентен орган за наблюдение и прилагане. Правилата обхващат емисиите в секторите на суровия петрол, природния газ и въглищата и целят по-точно измерване, докладване и намаляване на емисиите, както и по-голяма прозрачност в ЕС и международно. Държавите трябваше да съобщят на Комисията имената и контактите на органите си до 5 февруари 2025 г. Даден е двумесечен срок за отговор, след който случаят може да бъде отнесен до Съда на Европейския съюз.
Какво следва за България
За страната ни това означава ускорено привеждане на законодателството и административните практики към европейските изисквания в данъчното сътрудничество, финансовата и потребителската защита, публичните финанси, енергетиката и екологичния контрол. Процедурите обичайно започват с официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище. При неизпълнение Комисията може да сезира Съда на ЕС, който при повторно неизпълнение допуска налагане на финансови санкции.
На кратко
- ЕК задвижва осем процедури срещу България в области като данъци, криптоактиви, финансови услуги, потребителски кредити, бюджетни рамки, енергетика и метанови емисии.
- Повечето процедури дават двумесечен срок за отговор; при липса на напредък следват следващи стъпки, включително възможно сезиране на Съда на ЕС.
- Ключови крайни срокове за прилагане, които вече са изтекли: 1 ноември 2025 г. (обмен на данни за тероризъм), 31 декември 2025 г. (бюджетни рамки), 19 декември 2025 г. (финансови услуги от разстояние), 20 ноември 2025 г. (потребителски кредити), 5 февруари 2025 г. (метанови правила).
- ЕК продължава процедурите за Договора за Енергийната харта и призовава 16 държави, включително България, да се оттеглят „без ненужно забавяне“.
