Европейската комисия представи нова стратегия за биоикономика, която цели до 2040 г. ЕС да ускори прехода към икономика без изкопаеми горива, опирайки се на природосъобразни продукти и решения. Планът поставя фокус върху растителни храни, природни лекарства, енергия от земеделски култури и дървесина, както и върху натурални строителни материали.
Какво предвижда стратегията
Според Комисията, био-базираните решения могат да направят обществата и икономиките по-устойчиви, тъй като страничните им продукти често са биоразградими или компостируеми и се разпадат напълно с времето. В същото време критиците предупреждават за潜ен конфликт: експлоатацията на природата в името на конкурентоспособността може да натовари ограничени ресурси и да се окаже неустойчива в дългосрочен план.
Официалното представяне дойде от комисаря по околната среда Джесика Росвал, която подчерта необходимостта ЕС да оптимизира използването на природните ресурси, за да намали емисиите и да повиши конкурентоспособността си.
„Биоикономиката не е научна фантастика“, заяви Джесика Росвал, а ЕС27 търси начини да използва по-ефективно природните ресурси, за да намали парниковите емисии и да засили конкурентните си предимства.
ЕС има стратегия за биоикономика от 2012 г., актуализирана през 2018 г. В момента биоикономиката в ЕС генерира 2,7 трилиона (EUR) приходи и осигурява заетост на 17,1 милиона души, спрямо 812 милиарда (EUR) през 2022 г. С новата рамка Комисията търси начини да ускори разрешителните за иновативни продукти и да разшири пазарния дял на сектора.
На брифинг служител на ЕС обобщи един от ключовите акценти:
„Една от новостите в стратегията е по-дълбокият фокус върху материалните приложения и върху използването на вторична биомаса – горски остатъци, странични продукти и хранителни отпадъци – за да се намали нуждата от първична биомаса.“
Финанси, правила и конкуренция
Макар точни суми да не са обявени, предложението за следващата осемгодишна бюджетна рамка предвижда повече средства за биоикономиката. Комисията ще създаде Европейски форум на регулаторите и иноваторите в биоикономиката, който да обменя добри практики и да ускорява разрешителните режими, както и техническа помощ за малки и средни предприятия, за да преминат по-бързо от иновация към растеж.
„Ще създадем Европейски форум на регулаторите и иноваторите в биоикономиката, за да ускорим разрешителните. Ще дадем техническа подкрепа на МСП, за да направят скок от иновация към растеж“, каза Джесика Росвал.
Комисията очаква прогрес чрез премахване на бариери на единния пазар и разгръщане на инвестициите. Като съществен фактор е отчетена и конкуренцията от САЩ и Китай, която крие риск иновациите да се преместят извън ЕС.
Строителство, материали и енергия
Според изпълнителния орган секторът на строителството е отговорен за над 35% от генерираните отпадъци в ЕС и 5–12% от националните парникови емисии. Био-базираните строителни материали – дървесина, коноп, слама, гъбен мицел и влакнести композити – могат да намалят вградените емисии и енергийното търсене в сградите с около 40%.
Биорафинериите, които преобразуват биомаса (селскостопански остатъци и биоотпадъци), могат да осигурят алтернативи на критични суровини, включително био-базирани аноди за батерии. Стратегията обаче отбелязва, че подобни съоръжения изискват значителни капиталови инвестиции и координирано планиране на суровините и инфраструктурата – макар перспективите за възвръщаемост да са положителни.
„Подобрената индустриална симбиоза може да оптимизира използването на суровини между секторите, да стабилизира доставките, да намали отпадъците и производствените разходи и да подкрепи индустриалните клъстери“, се посочва в документа.
Биопластмаси и стандартите на пазара
Комисията вижда потенциал за биопластмасите като частичен отговор на зависимостта от класическите пластмаси и замърсяването. ЕС планира инвестиции в алтернативи на база нишесте, лигнин и водорасли.
„Дълго време масовото навлизане на биопластмасите бе ограничено от нееднакви дефиниции на материалите между различните пазари. Досега всички биопластмаси – био-базирани, биоразградими, компостируеми – често попадаха под едни и същи регулации и данъци“, коментира Фредрик Малмфорс, главен изпълнителен директор на шведската компания Lignin Industries.
Къде са държавите членки
В момента 11 държави в ЕС имат приета национална стратегия за биоикономика: Австрия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Латвия, Малта, Нидерландия, Португалия и Испания. Поне още осем страни работят по подобни стратегии, а извън ЕС Норвегия следва същия модел. България не е сред държавите с приета национална стратегия, което поставя въпроси за темпа на наваксване и възможностите за финансиране.
Как се използва биомасата днес
Биомасата – органичната материя от растения и животни – е основата на био-базираните продукти. През 2022 г. биомасата в Европа е била използвана главно за фуражи (38%), енергия (29%), материали (24%) и храни (9%). За последното десетилетие използването на биомаса за енергия се е увеличило с 14%, а за материали – с 11%.
До 2027 г. ЕС27 ще преразгледа правилата за възобновяема енергия, като Комисията ще оцени как националните схеми за подкрепа на биомаса влияят върху биоразнообразието, климата, потенциалните пазарни изкривявания и наличието на устойчиви суровини.
Подкрепа от индустрията
От името на бранша Жан-Марк Жосар, генерален секретар на Bioenergy Europe, приветства признаването на биоенергията като част от „интегрирана и ефективна система“.
„Земеделието и горите в Европа се различават значително и изискват гъвкави рамки, които позволяват на държавите и регионите да максимизират устойчивостта и ефективността“, се казва в позицията на Bioenergy Europe.
Зелени предупреждения: устойчивост срещу конкурентоспособност
Екологични организации са предпазливи заради риска от свръхексплоатация на крехки ресурси като горите, които действат като въглеродни поглътители.
Алин Майгре, ръководител „Политики“ в Zero Waste Europe, подкрепя амбицията, но очертава граница:
„Постигането на кръгова биоикономика изисква внимателен дизайн в рамките на планетарните граници. Например, насърчаването на био-базирани опаковки без да се адресират екологичните натиски от интензивното горско стопанство и земеделие е недопустимо.“
Организацията Fern, работеща по горските политики, добавя, че стратегията трябва ясно да защитава природата, а не да я експлоатира.
„Предлагането на дървесина е ограничено и е застрашено от лошо управление на горите и от кризите на климата и биоразнообразието“, посочва организацията, като предупреждава и за рискове от експлоатация на биомаса извън Европа, тъй като по-голямата част от биомасата на планетата не расте в Европа.
Ева Биле, ръководител „Кръгова икономика“ в Европейското бюро за околна среда, критикува липсата на достатъчно акцент върху намаляване на натиска върху екосистемите:
„Комисията се вкопчва в илюзията, че можем просто да заменим сегашното си потребление с био-базирани входове, пренебрегвайки сериозната и непосредствена вреда за хората и природата“ – като напомня, че животновъдният сектор в ЕС е над 70% зависим от вносни фуражи, за да поддържа текущото ниво на свръхпроизводство.
Какво означава това за България
За страната ни, където земеделието, дървопреработването и хранително-вкусовата промишленост са ключови, новата рамка отваря възможности за по-добро оползотворяване на агроотпадъци, развитие на биорафинерии и внедряване на био-базирани материали в строителството. Липсата на национална стратегия рискува да забави инвестициите и достъпа до бъдещи европейски инструменти, но същевременно дава шанс за бърза адаптация към идните правила и финансиране.
Обобщение
- ЕК представи план за ускоряване на биоикономиката и отказ от изкопаеми горива до 2040 г.
- Биоикономиката в ЕС е на стойност 2,7 трилиона (EUR) и 17,1 млн. заети (спрямо 812 млрд. (EUR) през 2022 г.).
- Фокус: вторична биомаса, бързи разрешителни, форум на регулаторите и иноваторите, подкрепа за МСП.
- Строителството може да намали вградените емисии и енергийното търсене в сградите с около 40% чрез био-материали.
- Биорафинериите предлагат алтернативи на критични суровини, но изискват значителни инвестиции и координиране.
- 11 държави имат национални стратегии; България не е сред тях.
- През 2022 г. биомасата е за фуражи (38%), енергия (29%), материали (24%), храни (9%).
- Екоорганизации предупреждават за рискове от свръхексплоатация; индустрията иска гъвкави рамки по държави.
