Свободата на медиите не е даденост, а ежедневна битка – с тези думи евродепутатът Елена Йончева (ДПС, независим) очерта значението на Европейския акт за свободата на медиите в разговор за подкаст поредицата на БТА „ЕС право БГ“.
„Медийната свобода е битка: на всеки един журналист, на всяка една медия, по всяка една тема. Въпросът е, когато водим тази битка и се чувстваме застрашени, да видим, че има един медиен акт, който може да ни помогне. Медийният акт няма да ни гарантира победата, но ще ни помогне да вървим по този път.“
Европейският акт за свободата на медиите – първият общоевропейски регламент в тази сфера – влезе в сила на 7 май 2024 г.. Повечето му разпоредби започнаха да се прилагат на 8 август 2025 г., а чл. 20 ще влезе в сила на 8 май 2027 г. Елена Йончева е била докладчик в сянка по темата в Европейския парламент и определя новите правила като „амбициозна рамка“, която за първи път въвежда общи стандарти за редакционна независимост и плурализъм във всички държави членки.
Какво променя актът: три ключови защити
1) Щит срещу политическа намеса и шпионски софтуер. Регламентът забранява пряката намеса в редакционните решения. Въвежда се и строг режим за използване на шпионски софтуер срещу журналисти, като изключения са допустими само при ясно дефинирани условия, свързани с националната сигурност и тежки престъпления.
2) Прозрачност на собствеността и контрол върху концентрациите. Медийните организации трябва публично да оповестяват своите реални собственици, а ефектът от големи сливания и придобивания върху плурализма да се оценява по общи критерии. Според Йончева в тази част има слабости – част от мерките са препоръчителни и не са подплатени с достатъчно строги санкции.
3) Нови правила за големите онлайн платформи. Платформи като Meta, YouTube и X са длъжни да уведомяват предварително при сваляне на медийно съдържание и да осигурят приоритетно разглеждане на жалби от признати медийни доставчици.
Паралелно с това актът създава Европейски съвет за медийни услуги, който обединява националните регулатори за координация и общи насоки. Предвиждат се и правила за независимост на обществените медии, за прозрачност на общественото финансиране и държавната реклама, както и за по-справедливи и прозрачни методики за измерване на аудитории.
Спорни теми и ранен етап на прилагане
Дебатите в Европейския парламент са били напрегнати, отбелязва Йончева. Споровете често са минавали по линия на националните делегации, а не на политическите групи. Най-остри са били различията между държави от Западна и Източна Европа по темите за националната сигурност и допустимите обхвати на наблюдение над журналисти.
„Смятам, че е твърде рано да се даде категорична оценка. Засега законът изглежда по-скоро като добра рамка.“
По думите ѝ актът има ясна амбиция да противодейства на дезинформацията, да ограничи държавния и политическия контрол върху медиите и да укрепи журналистическата независимост в целия Европейски съюз.
Българският контекст: нужни са регистър, контрол и санкции
У нас процесът по привеждане на законодателството в съответствие с регламента още не е приключил, посочва Елена Йончева. Нейният акцент е върху по-ясни гаранции за защита на журналистите, по-строг контрол върху използването на специални разузнавателни средства и пълна прозрачност на собствеността на медиите.
„Законът изисква пълна прозрачност на реалния собственик, не само на номиналния. В България това все още е голям проблем. Много медии са собственост на офшорни компании, свързани фирми или непрозрачни холдинги. Нужни са нови стъпки – например електронен публичен регистър на реалния собственик на всички медии, ежегодна актуализация и санкции при укриване – глоби или спиране на лиценза.“
В тази връзка ключова ще бъде ролята на националния регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) и компетентните институции, които следва да осигурят работещи механизми за прозрачност, надзор и санкциониране.
Какво означава за пловдивските и българските редакции
За местните и регионални медии – включително в Пловдив – новите правила носят конкретни отговорности: ясно обявяване на собствеността, вътрешни гаранции за редакционна независимост, процедури за оспорване на модерационни решения в платформите и сигурни канали за комуникация. Практическите ефекти ще се проявяват постепенно, тъй като част от разпоредбите вече се прилагат от 8 август 2025 г., а други, като тези по чл. 20, ще последват на 8 май 2027 г.
Какво следва
Като регламент актът се прилага пряко, но държавите членки трябва да довършат необходимите процедури и санкционни режими, за да работят правилата на практика. Очакват се допълнителни насоки от европейско и национално ниво, включително координация чрез Европейския съвет за медийни услуги. В центъра остават професионалните стандарти, етичните правила и журналистическата смелост – защото, както подчерта Елена Йончева, свободата на словото се защитава всеки ден.
На кратко
- Кой: Елена Йончева, евродепутат (ДПС, независим), бивш журналист.
- Какво: Европейският акт за свободата на медиите – общ регламент за независимост и плурализъм.
- Кога: В сила от 7 май 2024 г.; повечето разпоредби от 8 август 2025 г.; чл. 20 от 8 май 2027 г.
- Ключови мерки: забрана за политическа намеса; ограничаване на шпионски софтуер; прозрачност на собствеността; контрол на концентрациите; специален режим в платформите.
- България: нужни са електронен регистър на реалните собственици, по-строги правила за СРС и ефективни санкции; ролята на СЕМ е определяща.
- Ефект за редакциите: повече защити, но и повече отговорности; стъпаловидно прилагане до 2027 г.
