С тревожен тон от Световния икономически форум в Давос Ерик Шмид призова Европа спешно да вложи десетки милиарди евро в собствен отворен модел за изкуствен интелект – иначе континентът рискува да изпадне в зависимост от безплатно предлаганите, но мощни китайски системи.
Какво предупреди Шмид
Шмид смята, че Европа няма реална стратегия за ИИ, докато САЩ преследват лидерство в развитието на общ изкуствен интелект, а Китай се стреми да постигне всичко едновременно. Единственият стабилен ресурс, на който континентът може да разчита, според него, остава образованието и квалификацията на талантите.
Фигура на границата между властта и иновациите
Седемдесетгодишният Шмид е открит привърженик на Демократическата партия. Днес той е стратег, мислещ през призмата на геополитиката, който олицетворява връзката между иновационната мощ на американския Западен бряг и политиките за сигурност. В епоха, в която алгоритмите влияят върху войни и избори, Шмид е сред най-влиятелните американци без официален политически пост.
Професионалният му възход започва през 2001 г., когато основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин го привличат като „възрастния надзорник“, за да въведе ред в хаоса. С инженерна подготовка, докторска степен от Бъркли и опит в Sun Microsystems и Novell, той успява да професионализира компанията, без да задуши креативността ѝ. Под негово ръководство Google се превръща от търсачка в най-печелившата рекламна корпорация в историята.
Още тогава проличава черта, която го определя и днес – безусловна вяра в технологиите като решение на почти всички проблеми, съчетана със скептицизъм към опасенията за неприкосновеността на личните данни.
„Ако човек прави нещо, което не иска да бъде разкрито, може би изобщо не бива да го прави.“ — Ерик Шмид, 2009 г.
Архитект на нов военнопромишлен модел
След оттеглянето си от Google Шмид предвижда, че следващият голям глобален конфликт ще се води не с танкове, а с модели за изкуствен интелект. Като председател на вече несъществуващата Национална комисия за изкуствен интелект и национална сигурност в САЩ той се превръща в един от най-гласовитите критици на технологичния възход на Китай, настоявайки, че демокрациите могат да оцелеят само ако са технологично по-силни.
Шмид подпомага оформянето на нов тип военнопромишлен комплекс, в който иновативни стартъпи поемат роли, традиционно заемани от гиганти като Boeing и Lockheed Martin. До смъртта на Хенри Кисинджър двамата работят в тясно сътрудничество. Общата им книга „Епохата на изкуствения интелект“ е опит да се разбере как технологиите пренареждат световния ред.
Защо Европа изостава и какво може да промени курса
Европа изнемогва по три фронта: енергия за дейта центрове, хардуер (усилено търсен графичен и специализиран процесорен капацитет) и координация на усилията между държави, университети и индустрия. Континентът прие през 2024 г. регламент за изкуствения интелект, целящ безопасност и защита на фундаменталните права, но регулацията сама по себе си не доставя изчислителна мощ.
Същевременно инициативи като Европейския закон за чиповете, който цели да мобилизира инвестиции от порядъка на 43 млрд. евро (EUR), и мрежата от суперкомпютри EuroHPC очертават път за укрепване на капацитета. Предимството на Европа остава човешкият капитал – силни университети и инженерен талант, който обаче има нужда от достъп до енергия, изчислителни ресурси и данни.
Българският контекст: шанс за местната екосистема
За България темата е пряко свързана с конкурентоспособността на икономиката и високотехнологичния сектор в София, Пловдив и други центрове. Суперкомпютърът „Discoverer“ в София е част от европейската мрежа EuroHPC и може да ускори научни и индустриални проекти в областта на ИИ. Достъпна енергия, свързаност и целенасочени програми за обучение и внедряване биха помогнали на български компании в производство, транспорт, здравеопазване и публични услуги да използват новото поколение модели. Пилотни проекти и регулаторни пясъчници могат да намалят риска и да скъсят пътя от лабораторията до бизнеса.
Какво следва
Посланието на Шмид към Европа е сурово, но прагматично: или континентът ще изгради собствена отворена инфраструктура за ИИ с достатъчно енергия и хардуер, или ще зависи от чужди технологични стъкове. На фона на нарастващата геополитическа конкуренция решението изисква коалиция между държави, индустрия и академия, както и партньорства със съюзници за доставка на критичен хардуер. Европа все още има шанс да разчита на силата на своите таланти — въпросът е да осигури инструментите, с които те да успеят.
На кратко
- Ерик Шмид предупреди в Давос, че без бързи и мащабни инвестиции Европа рискува зависимост от китайски модели за ИИ.
- Необходими са енергия и значителен хардуерен капацитет, част от който ще трябва да бъде закупен от САЩ.
- Шмид смята, че Европа няма стратегия за ИИ; САЩ гонят лидерство в общия изкуствен интелект, Китай преследва всичко едновременно.
- Предимството на Европа са образованието и талантите; регулациите сами не осигуряват изчислителна мощ.
- Инициативи като Европейския закон за чиповете (43 млрд. евро (EUR)) и EuroHPC дават база, но са нужни ускорени инвестиции в отворени модели.
- България може да се възползва чрез суперкомпютърни ресурси, пилотни проекти и програми за внедряване в индустрията и публичния сектор.
